Connect with us

Hi, what are you looking for?

ВЕСТНИК УТРОВЕСТНИК УТРО

БЛОГ

Да не дава Господ някой носител на коронавируса да влезе в България, че ще приключим филма за нула време.

Летище София, 11:30 часа, 25ти февруари. Пристигам заедно с още стотици хора от Доха – един от огромните летищни хъбове – хората пристигат от Виетнам, Тайланд, Индонезия, Филипини и още и още.
Първо впечатление – никакви мерки за контрол – от ръкава на самолета ни пускат директно в човекопотока с останалите пътници, пристигащи и заминаващи.
Термо камери за телесна температура? Няма такова нещо… Лекарски екипи ли? Отново – не. Опашката за проверка на паспортите – връщат хора, идващи от “рискови” дестинации, за да попълнят декларации, че не са болни?!?!?
Всеки, изпратен да попълни декларация, се връща с обяснението, че са му казали – няма нужда, минавай.
Иначе, служителите на граничен контрол са екзалтирани от присъствието на медиите на летището днес – ще ги дават по телевизора довечера, голям кеф.
Истината – нулев контрол върху пътниците, ама наистина – НИЩО!
Пристигам от Филипините, където на пристанище, построено от нахвърляни камъни, и пристигащи лодки с по 5-10 души има по двама лекари, мери се температурата на всеки и се преглеждат пътуващите за симптоми на грип… Попълват се информационни карти с история на пътуването, телефони, адреси, имена…
Да не дава Господ някой носител на коронавируса да влезе в България, че ще приключим филма за нула време.
Иначе, имаме стабилност.

Може да Ви хареса

ЗДРАВЕ

“Искам да разбера. Да намеря отговори. Искам нещо да направя, за да помогна на други хора”, казва Мартин Венев, съпругът на Биляна, която отне...

БЛОГ

“Здравей Надя, аз съм съпругата на Ивайло. Не искам да споря или да се карам с теб, просто искам да ти кажа някой неща....

БЛОГ

Как искате народът да Ви последва, другарко Нинова? БСП кани премиера Бойко Борисов на заседание в парламента – да посочи кои са депутатите-наркотрафиканти в...

БЛОГ

Преди около пет години купих стара сокоизстисквачка за седем долара от магазин втора ръка. Беше от онези малки, старовремски кухненски пособия, изглеждащи все едно...