„Изчезвай, момче……! Българския работодател няма нужда от знаещи и можещи….! Само не приравнявай Родината с Държавата ……Това са две различни понятия…..На Държавата и еб* мамата…..Това не е Държава….Но Родината те обича, корените ти са там……Обичай я и ти и я носи в сърцето си, където и да си, каквото и да правиш…..!!“
Този коментар написа млад българин.
А поводът са думите на един млад българин по време на погребението на баща му:
Той реши да се обърне към политиците ни, говорейки за погребение. Погребението на България. Звучи шокиращо, в същото време тъжно. Защото този 24-годишен българин би трябвало да говори за бъдещето на България. Нали самият той е бъдещето на България. Нали самият той е отличник при това пълен, владеещ 2 езика, учил в университети… Защо говори за погребение?
Публикуваме целия текст на 24-годишния Атанас Щерев с минимална редакторска намеса. Той наистина успя да ни разтърси с разказа си:
„Да се сбогуваш с мащехата, наречена България.
Ти си нещо, което не можех да избера. Ти си като майка алкохоличка, и пр*ститутка, от която дълбоко се срамувам, защото ме е оставила на произвола. Като една красива пр*ститутка с прогнила душа.
Аз мога само да те съжалявам!
Млад човек съм – на 24 години. Знам два езика, завърших езикова гимназия. Учих в Австрия и дълго време в университетите на Бг. И тук започва историята за красиви мечти и много затворени врати.“
Не, Българийо аз не те мразя, просто се срамувам от теб! И тук историята започва. Завърших като пълен отличник. Никога моето семейство не е било заможно. Отидох на бала с костюм за 50 лева. Гледах децата на лакеите на престъпници да идват със собствените си лимузини. Усмивките им грееха, защото имаха сигурно бъдеще. Или в Щатите, или във Великобритания. Те бяха рожбите на пиявиците, които смучеха от кръвчицата на нас „обикновените“ хора. Със заплата от пет стотака.
Пиявици, които шмъркаха кока и амфети в голямото междучасие, докато аз четях Бодлер.
Влязох в университета пети от петстотин човека. Готвех се усилено, смятах това за началото на светъл и позитивен живот. Първи курс попивах от „знанията“, плащах си таксите с удоволствие и неохота.
Образование, което не струва и 100 лева. Знания от прашасалите стари учебници на дядо ми.
Виждах как същите пиявици, не идваха на лекции и имаха заверка. Аз учех – те идваха направо на изпити.
Но без да са чели, а с белите пощенски пликчета. Аз продължавах да уча и да се развивам, нали съм бъдещето на България. Нали аз ще създам деца, които ще са поредните роби на същите пиявици…
Трябва ли да имаш мотивация, живеейки в дупка, където всеки се подиграва на мечтите ти.
Все пак отиваш да работиш за тях, те да си купят Порше! Все пак ти си милеел и обичал България, макар и тя също да се гаври с теб. Като истинска мащеха.
Защо трябва да помним Ботев и Левски, като сме мекотели, които са съсипали всичко, което те са създали? Като те са били герои, а ние сме като едни насрани хлапета, чакайки чистия памперс. Как не се намериха хора, които да се бият до кръв за България. Или може би истинските патриоти са непълнолетните бирени алкохоици, симпатизанти на ритнитопковците и настръхвайки от козия глас на Славчо Трифонов. Който е израснал с козите, но иначе е от Плевен.
Държава, в която, ако не знаеш кой е Дебелянов, е лесно. Просто си сваляш прашките на катедрата и доцентът те помпа. И изпита е взет! После, чичаците те помпат за 50 лева за половин час, защото родителите ти са „некви тъпанари, дето бачкат за 400 лева! Ботушките на „Прада“ и парфюма на „Кавали“ не могат да се купят със смешните заплати на честните родители.
От теб ли да искам деца? Не, мерси!
Историята продължава с това, как ние отличниците, с отличната диплома, получаваме смешна стипендия от 50 лева. Която е достатъчна, да си купиш две шишета уиски. Да забравиш мъката си. После същите ние, пишем CV-та, които разни дебели и охранени еснафи оценяват.
И ни казват „Немаш опит“. И пак работим за 500 лева. Синът на Цеко – екс висаджията, работи на същото място, но за 1500 лева!
Не всичко е пари, са казали хората! Но са нужни, за да живееш, а не да съществуваш !
Вие ми затваряте вратата, професорите ми казвате, че не съм добър. Защо в Германия всички ме хвалеха, а вие си правехте майтап с мен?
Защо германските момичета не гладуват 3 месеца, за да си купят Айфон? Там не ми казаха, че „Неам опит“, а ме приеха.
После с цялата си наглост правите речи, как трябва да се върнем, как България едва ли не е Рай!
Хаха, карате ме да се смея! Може да не си избрал къде да се родиш, но може да избереш какъв искаш да бъдеш! Докато дебели контрольори бият момиче за 1.60. Докато мигранти грабят и изнасилват, за да се хрантутите вие. Докато най-добрият ми приятел умираше, а диспечерката в Спешния казваше „Ми той е надрусан сигурно“. А той имаше порок на сърцето. Докато някой коли и изнасилва баба ти за 15 лева.
Докато кучкарите защитават софийските помияри, а те глозгат костите на някоя стара жена или детенце.
Докато аз ям истинско месо, а вие ядете смлени копита и кожи. И лютеница с наркотик, може би и дини, инфектирани с конска урина!
Докато вие милеете за България и се майтапят с вас за 600 лева – новите кецове на съквартиранта ми!
За какво си ми ти, майко България! Пардон! Мащехо България!
За да се гавриш с мен ли ? Не ти искам пенсията, не ти искам и природата. Осеяна с найлонови пликчета! Не ти искам заплатата, която дори не ми стига да ме погребат!
Не ти искам дъщерите, които правят с*кс с таксиджии за две водки! Напускам те!
И докато вие слушате чалга и „Издислав“ – ние слушаме концерт на Брамс на живо, но не защото сме сноби. И докато вие гледате Слави, подгизнали от дъжда – ние четем романи на английски и немски и ни е срам от вас! От вас, безхарактерните простаци, от вас псевдопатриотите.
„Дойчланд-мойчланд, истината е БГ“! Хаха! Казва дебел чичак, докато си брои пачките. Или заработени от к*рви, или от измами. Сигурно продава скапани коли и вашите деца се убиват с тях!
Когато си горд с историята си, но те е срам, като те попитат откъде си. И гледаш в земята…
Когато, учейки в Германия и Австрия, копнееш, за да се върнеш тук. Да станеш учител.
Връщаш се и виждаш 15-16 годишни момичета да смъркат бело в кенефите. Като свърши часа, те питат „Ходили ли сте на пр*ститутка, като сте толкова млад?“
Вече се върнах, но не искам вече. Не искам галфони с купени книжки да ме блъскат. Не искам меркантилни к*рвички да ми казват, че ме обичат ! Не искам, докато умирам, линейката да дойде след час! А ако ме пребият до смърт в дискотека, побойниците да се спасят. Защото са деца на „некой“ !
И аз съм дете, но не на мащехата България. И докато вие работите за 500 лева, аз прелитам над Подуене и се радвам, че ви напускам.
Може би децата ми няма да говорят български и да гладуват за айфон. Но няма и да се ч*кат за бело и две линии! Там където съм интелигентен, а тука съм „некъв, никъв“. Чао, скъпа мащехо! Дано туморите, наречени управници, да те разложат отвътре, а аз само да науча за твоето погребение! Ама няма да дойда! Дори да се изплакна лятото в Черно море. Черно от вашите изпражнения.
Куфарите ми тежат много, но ми е по леко на душата!
*В края на обръщението, авторът отправя ругатни към държавата. Премахнали сме го от уважение към Република България.
