Добрината съществува и тя е сред нас. С добро е пълна тази история, която е разказана във Фейсбук от мъж, който не може да проумее още късмета си.
И явно думите му са докоснали и други хора, защото потребителите не спират да я споделят помежду си.
Ето какво пише Мартин Георгиев:
“На 20 септември 2018 година, между 12:30 и 17:00 се случи, нещо невероятно и на пръв поглед рядко срещано, днешно време с мен и моят баща. Бяхме с татко в ж.к Дървеница към обяд, и тъй като се наложи да оставя колата на майка ми, по семейни причини, ние с него трябваше да си хванем такси, за да се приберем вкъщи.
Хванахме такси (баничарка) към 12:30, в посока “Люлин”, мен трябваше да ме оставят в Мол Сердика, защото имах да свърша едни неща, а баща ми продължи сам. След около 15 минути, майка разтревожено ми звънна по телефона, и ми сподели тъжната новина, че баща ми си е забравил портфейла в таксито, (като в него са били документите, около 1000 лв, два билета самолетни и кредитни карти) и започна да ме пита на коя фирма е било таксито, за да звъннем и да оправим нещата, но за съжаление не бях обърнал внимание на това, и и споделих, че не съм сигурен.
В последствие последва обаждане от баща ми, и той започна да се притеснява, и ми сподели, че е запомнил името на шофьора, но за съжаление, таксито не е било на ОК. След което започнах да звъня на всички номера от различните фирми, и за наш късмет попаднах на една жена, която ме свърза с друга, която е разбрала за случая, казвайки ми, че портфейла е оставен от млада девойка, която се е качила в таксито след нас, в 7 рпу.
Веднага се разбрахме с татко и се упътихме натам! Когато пристигнахме, полицаят който беше поел случая, беше в шок и ни сподели, че сме големи късметлии, защото портфейла не беше пипан и отварян от момичето, знаейки, че при толкова много пари, малко биха постъпили по този начин!
Описахме всичко и наистина всички банкноти и документи бяха в портфейла. Накрая преди да си тръгнем, поискахме телефонния номер на даденото момиче, за да и се отблагодарим със букет Рози и парична награда! Свързахме се и се разбрахме да се чакаме, на метростанция “Мусагеница”!
Когато отидохме с букета цветя, тя не повярва и наистина много се зарадва, а баща ми и целуна ръцете и и каза “ти си моят Ангел, благодаря ти за това което направи!” Поговорихме си малко, тя между другото беше на 20 години, и се казва Радостина, много добро и интелигентно момиче. Беше наистина много натоварен ден, но с прекрасен край!
Дойде време да си тръгнем, и татко и сложи в букета, паричната награда в знак за уважение и искрена благодарност, да си купи нещо за спомен и да се почерпи за постъпката, но тя не пожела да ги вземе разбира се, но успяхме да я убедим, че ги заслужава и, че това е най-малкия жест, за благодарност, който можем да направим за нея!
Тръгнахме си с татко, спокойни, благодарни и разбрахме, че колкото и зле да е положението в България, все още носим българското в себе си, все още има добри хора, които помагат, и най-вече, че има надежда! Най-важното е да бъдем добри хора, и да си помагаме един на друг, защото когато правиш добро, добро ти се връща!
Забравих да ви споделя какво ми каза накрая, тя!
“Постъпих така както, моите родители са ме възпитали!”
