България има нужда от своята детска болница. Независимо къде, независимо за колко, много е странно, че все още, повече от десетилетие, така и не се намира място за болница за деца.
Случвало се е на много от вас, да изпаднат в ситуация, в която да трябва да заведат детето си на лекар. Ако го боли ухо отивате или в „Исул”, или в „Пирогов”, ако го боли корем, крак или ръка – в „Пирогов”. Ако можем да си го позволим – отиваме в някоя от частните болници. Но, ако детето не може да си каже какво го боли или има проблем с повече от едно нещо, може да обикаляте по различни болници до края на света, защото различните специалисти са разпръснати на територията на цялата столица.
Не е за вярване, че толкова време си говорим за нуждата от Национална детска болница, при положение, че толкова много хора са искали това да се случи през годините. И в страни от политическите игри, които се развиваха зад сцената през седмицата, така и не разбрахме защо правителството предложи, а депутатите оставиха на изчакване идеята за национална педиатрична болница. Ако не искат да е в болница „Лозенец”, нека я направят някъде другаде, но да я направят. Ако трябва да я вдигнат от нищото, България има нужда от Национална педиатрична болница.
Тя трябва да бъде най-модерната в България. Лекарите, сестри, лаборанти и рехабилитатори в нея да получават достойно заплащане, а студентите да се учат от най-добрите, с най-хубавата апаратура. Да бъдат привлечени и чуждестранни специалисти, които да правят операции, които струват хиляди в чужбина, и да обучат българските си колеги, които да ги правят, без да трябва родители и деца да пътуват в Турция, Израел или Германия. Колкото и да струва, надали има човек в нашето общество, който ще възрази, или ще протестира.
Когато преди 14 години създаваха Фонда за лечение на деца в чужбина, идеята беше той да се финансира и с дарения от хората. На сметка в БНБ всеки можеше да посочи каква част от заплатата му да отива във фонда – дали ще е един или десет лева, фондът започна да се пълни с пари.
Ако в бюджета няма пари, направете пак същата схема – детската болница да се финансира директно от обществото, освен от държавния бюджет. Защото в начина, по който протече цялата дискусия около смяната на предназначението на правителствена болница, остана горчивия вкус, че директорите на болници са като фигури за шахмат в ръцете на политиците. И няма случайни ходове.
На 19 декември 2012 г., до медиите пристигна една покъртителна новина. Баща на починало от рак момиченце дарява пет милиона лева за изграждането на детски онкохематологичен център. Източник на новината беше Министерския съвет чрез думите на премиера Борисов.
В памет на дъщеря си, този човек, който беше направил всичко възможно да спаси детето си, имаше желание да преведе пет милиона лева и да остане абсолютно анонимен. Тогава се появиха статии за дарението на „един безименен баща”. Но този човек си има име, има си и история. Благодарение на него, детската онкохематология в ИСУЛ има модерно обзавеждане. Той продължава да дарява всяка година. Няма да го казвам в ефир, защото не е редно да го правя в контекст на коментар, с който той може да не е съгласен.
Но в нашия екип много искаме да се свържем с него, за да разберем какво се е случило с намерението му да дари пари за цяла болница, с какво се е сблъскал, какво е неговото мнение за нуждата от национална педиатрична болница.
Защото в крайна сметка, този човек, както и много други, има какво да кажат за системата и за начина, по който тя трябва да се промени. А в случая – се започва от основните неща. Като национална педиатрична болница.
Светослав Иванов
