Тъй като съм се пуснал на няколко фронта едновременно, е крайно време да прекратя за себе си поне този с Григор Димитров,
пък и след осмото съобщение, в което от три извора вода ми носят и като даскал Минко Либадето* всеки мъкне предметното си обучение, за да ми обясни колко съм неправ, невисок и некрасив, че да имам основателна причина да хейтя по, “Краля на Лондон” ли стана последно Гришата!?, леко ми възкисна в устата и макар да не обичам да влизам в разяснителен режим, ще се опитам да обясня защо все пак се наемам и защо имам пъъъълното право да продължавам да го правя, ако и това право да е неотменимо всекиму и без да го защитава изрично.
Григор на мен не ми пречи, не му желая неуспех и не ме дразни успехът му. Дитирамбите по време на възторгването в народонаселението е това, което ми предизвиква виртуалният рефлукс и фейсбук влизане в хейт серия.
Човекът играел добър тенис – факт. Мачкал наред – факт. Чукал и плющял всичко обратно на новата Мис България във физическият, естетическият и сексуален контекст – факт. Можел да забрави, че е българин, ма не е забравил – айде, факт с едно наум.
Факт обаче е и, че видях сред поне десет от приятелите си тук споделената “новина” как Григор щял да дари парите спечелени от турнирът изстрелял го на върха, на нуждаещи се и поне по десет пригласящи отдолу как това било “шампионско”, “адмираций”, “гордейм се с теб, Грише” и прочие патетика. Два вида гордост – едни и същи хора… Факт е също, че казваме “Господ е българин”, но ние така излагаме Господ извън няколко спортни терена и най-вече там, където можем сами да си помогнем, та чак него, сам Бога го е срам да се покаже пред нас и затова раздава индулгенциите си далече от нашите географски ширини.
Щяхте ли да се гордеете, ако Григор играеше за пестин лева на турнир. Щяхте, а? Щяхте, ама домани! Това, което ви радва, е наградният фонд, големите пари, които друг печели ви възбуждат и ви карат да припадате от желанието да се пришиете към него под някаква форма.
Преди малко попаднах на публикация от приятел, че българин оглавява световната ранглиста при джудото. Ще ви кажа как се казва, аз също не знаех за него – Ивайло Иванов. За него не става дума никъде, дори и на една стотна от напоителното таргетиране на Григорът. Защо? Защото не иде реч за големи пари, голям тенис и голям секс с мадами от хайлайф колонките на гламур изданията.
Прославяли България нали, тези които водят след себе си екзалтирани тълпи и зомби фенове. Прославят дедовия! Чужденците си знаят Стоичков и Григор и от друго не отбират. Покрай тези две-три имена вземат, че си въобразят, че всички сме голямата работа и малцината престрашили се, идват тук и после разказват на аверчетата си, как еманация на всичко в България всъщност не са Ицата и Гришата, а повсеместната посредственост и пълна изостаналост.
Не влизам в лични битки с приятелите си, които подкрепят тези иначе талантливи в областта си български спортисти, защото голяма част от тях познавам именно като съвременни будители, които имат очите, за да се гордеят с чуждите успехи по същество. Това, което пиша е насочено най-вече срещу тълпата гледаща тенис на ракийка, салатка – ей тия три неща…
Последен от мен и според мен факт е, че докато някои се борят в калта и успяват, ние живеем в нея и я използваме не за кирпичи на които поне да стъпим що-годе стабилно, а като предметното обучение споменато в началото на тази обтекаема публикация и за нищо друго…
P.S. Благодаря на Ирена Иванова за навреме пуснатият статус, без той да е целял обслужване на тезата ми:
“Българинът е муха със самочувствието на аероплан”
Д. Подвързачов
*Четете Чудомир за повече информация кой е даскал Минко Либадето – за мен той, Чудомир, е истински повод за гордост, ако и чужденците да не са чували името му…
