Млади, дипломирани, с чужд език – готови за емигранти. Тук се търси неквалифициран труд.
Вие сте млад човек, току що завършил университета, с широки познания по специалността, владеете компютър, знаете два чужди езика и искате да се реализирате професионално…
Но, живеете в България! Добре е да има някой да ви издържа, докато работите и се реализирате… Това ще е първите няколко години. После ще можете да мизерствате на собствени разноски.
Така започват повечето обяви, които предлагат работа, а следващите изречения човек сам ги довършва.
Излиза човек от университета, пет години е полагал усилия, тежки изпити, опитвал се е да работи докато учи, родителите са го издържали, колкото могат. Всеки се е борил, за да получи висше образование, да успее да си намери по-добра и по-добре платена работа. И излиза с диплома по право, по физика, по българска филология и т. н.,
отваря сайтовете за търсене на работа и вижда:
„Търсим диспечер в кол център с два езика. Заплата между 800 и 1000 лева”. Над петдесет подобни обяви се появяват, в които висше образование не се изисква, а само перфектни познания по езици и то два по възможност, като английския не се брои. Парите изглеждат примамливи, но младежът не иска да кандидатства за тази работа, все пак пет години е учил.
Завършилият право, например, успява да открие обяви в интернет свързани с това, което е учил. Там той се сблъсква със следното: „Авторитетна кантора предлага стаж за скоро завършили юристи. Стажът е три месеца и е неплатен”. Страхотно! Следващата обява отново е за кантора, която пък предлага платен стаж за хора без опит, със скромното заплащане от 400 лева. След като се е сблъскал с останалите предложения, и като няма връзки с хора, които могат да го назначат на по-добра работа, младия човек се съгласява с втората оферта. Започва работа там, със съзнанието, че парите може би ще се увеличат с времето. След шест месеца уж пробният период продължава, на същата заплата. „Криза е, какво да се прави…”, отговаря му шефа „Навсякъде е така… Радвай се, че поне имаш работа!”. Значи, човек първо трябва да е благодарен, че въобще някой го е взел на работа, въпреки че има необходимите знания и умения, и, второ, да е още по-благодарен, че все пак нещо, макар и малко, му плащат!
И ето, ентусиазираният младеж, който през цялото следване си е представял как ще стане професионалист по специалността си, е изправен пред трудния избор – да работи това, за което е учил и което иска, но да взима малко пари, които не стигат за нищо, или да отиде в кол център, да забрави всички тези пет години в университета, но да бъде финансово независим и да живее нормално?
Ако това въобще може да се нарече избор, той е много труден. Не са малко хората, които избират второто. И това не е изненадващо. Отидете, например, в бизнес парка, в „Младост 4”, в София и ще видите млади висшисти по различни специалности как стоят със слушалки по цял ден, отговарят на обаждания и практикуват работа нямаща нищо общо с това, което са учили. Да, но им плащат прилични заплати, които им позволяват да имат самочувствие и да са самостоятелни хора.
Е, трябва да се отбележи едно изключение – в България има няколко чуждестранни компании – австрийски, немски, американски и др., които плащат доста високи начални заплати, на скоро завършили младежи, според специалността им. Там заплатите започват от 1000 лева, с договор от самото начало и осигуровки на пълната заплата. Тези оазиси на един идеален свят, контрастиращи с българската действителност, обаче, не са много. Не са много и хората, които успяват да си намерят работа там. Също така, това далеч не е общия случай.
Друго нещо, което е интересно в обявите за работа е, че
изключително много се търси неквалифициран персонал
– продавачки, сервитьорки, крупиета в казина. „Търсим момиче с привлекателна външност, енергична, със средно образование. Всичко останало е в плюс”. Обявените заплати, далеч надхвърлят началните такива на висшистите. Сервитьорка или продавачка в МОЛ, взима около 800 лева. Но, когато човек със CV-и, в което пише, че знае езици, че има висше образование и т.н., кандидатства за такава позиция него не го взимат, защото му казват, че е прекалено квалифициран за тази работа!
Тоест, да имаш висше в България се оказва по-зле от това да нямаш. Защото като имаш висше не можеш да работиш нито по специалността, нито в по-ниско квалифициран сектор… Защо ли учихме тогава, се питат някои?
Много млади хора
завършват в чужбина и решават да се върнат
в България. Иска им се да помогнат на страната си със знанията си, получени навън. Надяват се, че чуждата диплома, както и владеенето на езика на страната, в която са били, ще имат авторитет у нас. Едва пристигнали, особено ако нямат връзки и познати, те се сблъскват с действителността.
За тях е същото – безплатен стаж или 400 лева на месец! Някои работодатели дори подигравателно им казват: „Е, че ти като си завършил в чужбина, та какво? Нямаш опит. Криза е. В България сме. Повече не мога да предложа…”
Създава се усещането, че държавата България води някаква негласна политика за потискане на младите хората с образование и принудителното им изтикване от страната. Може би, защото хората, които имат акъл, ще пречат? Мислещи хора, явно не им трябват. А това, дето все повтарят, че България има нужда от квалифицирани кадри е само шум. Квалифицирани кадри има, но те не могат да работят без пари!
Никоя европейска държава не мрази толкова много младото си население, колкото България. Тук младите са потискани.
Единствено у нас образованието е толкова ниско ценено
В Европа – също се наемат хора на стажове, но само докато са студенти. Тогава те имат право да им плащат по-малко пари – около 400 евро. Това е така, защото, докато са студенти, те са осигурени от държавата, живеят на студентски общежития, където плащат нисък наем и сумата от 400 евро, която взимат на стажа им идва в плюс. В този случай е оправдано подобно ниско заплащане. Когато обаче наемат млад, току що завършил човек, фирмите в Европа, нямат право да му плащат подобни заплати. Те плащат минималната сума, с която може да се живее – наем, храна. Началната заплата на младия висшист в Европа също не е висока за тамошния стандарт, но важното е, че той с тези пари може да живее, без да се налага родителите да му помагат. Друг е въпросът, че у нас заплатата за завършил – 400 лева, тоест 200 евро – е наполовина на тази, която европейците получават за студентски стаж…
В такъв случай,
извинете, че сме учили и сме образовани
Извинете, че родителите ни пенсионери или пред пенсия, се налага да ни издържат до 25 годишна възраст (а дори и след това!), за да може ние да работим по специалността си.
Извинете, че не сме попаднали на правилното място, в правилното време!
Извинете, че сме родени в най-бедната страна членка на Европейския съюз. Въпреки всичко ние искаме да живеем в България.
Ако смятате, че това е възможно да се случи с 400 лева на месец, това означава, че България не ни иска! Тогава не се учудвайте на статистиките за големия процент напуснали страната млади, които намират работа навън.
На нас не ни се заминава. Кой не би предпочел да бъде възможно най-близко да семейството и приятелите си?
Искаме да работим в страната си, но явно не може.
Терминал 1 и 2 ли се оказват универсалното решение? До кога?
