Че законът е ценност сам по себе си, с която трябва да се борави внимателно, е нещо, което премиерът още не е разбрал.
Знаете ли по какво се познава стабилната държава? Нейните граждани могат да бъдат сигурни, че публичната среда, в която протича животът им днес, няма да се промени с нищо и утре. Нито вдругиден, нито след седмица, а най-вероятно и след година.
Постоянството се дължи на стабилността на правилата, които регулират тази среда. Правила, които се изменят рядко и по добре обмислен начин, за да се постигне дългосрочен ефект и да не се налага нова промяна още следващия месец. Така се създават гаранции, че публичният ред е положен върху трайни основи. А гражданите могат спокойно да преследват своите цели – в рамките на същите тези правила, разбира се.
От тази гледна точка България при управлението на ГЕРБ е всичко друго, но не и стабилна държава. И няма как да бъде такава, след като партията възприема законите като парчета глина, които може да оформя и преоформя непрекъснато според своите интереси и приумици. Затова страната няма солидно и устойчиво във времето законодателство (от каквото отчаяно се нуждае), а само някаква имитация на правила, които се сменят толкова често, че понякога биват отменени още преди „Държавен вестник“ да ги е публикувал.
Не е нужно да се оглеждаме, за да открием източника на това
вулгарно и безцеремонно отношение към закона,
което се наблюдава в ГЕРБ. Това е самият лидер на партията Бойко Борисов. Като всеки свръховластен политик премиерът не обича да се чувства ограничен от правила и процедури. Харесва му да се намесва в работата на други органи на властта, за да покаже на обществеността, че държи здраво кормилото на държавата и не позволява положението да излезе извън контрол. Това е малък, но полезен трик, особено когато му дава и възможност да влезе в ролята на добрия цар, подведен от лошите съветници. (Как пък поне веднъж някой от тях не беше наказан за гафовете си?) Така излиза сух от водата, когато ГЕРБ оплеска за пореден път нещо в страната, при положение че отговорността би трябвало да носи именно той като партиен и държавен лидер. В такива моменти последното, което му хрумва, е, че има съображения от законодателен и правов характер, които отиват далеч отвъд политическата конюнктура.
Точно в такава безобразна ситуация вкара Борисов и своята партия, и целия парламент покрай скандалните промени в Изборния кодекс, приети миналата седмица и превърнали преференциалното гласуване в законодателен призрак. В началото Борисов с нищо не показваше, че възнамерява да оспорва поправките, които ГЕРБ одобри в съглашателство с ДПС. Нещо повече, той умишлено създаде впечатление, че това е суверенно решение на неговата парламентарна група, в чиято работа няма да се бърка. „Оставил съм парламентарната група да ги решава тези въпроси. Аз съм се явявал на избори по всякакви кодекси и всякакви закони… Аз си върша моята работа, парламентът си решава техните проблеми”, отсече премиерът миналия петък.
Едва отмина уикендът, и изведнъж се разбра, че Борисов спешно е събрал партийното ръководство и му е наредил да върне обратно преференцията. Подплашеният Цветан Цветанов, зам.-шефът на ГЕРБ, написа във Фейсбук, че обратът е резултат на „обстоен анализ, който извършихме заедно с премиера”. Борисов така беше спешил депутатите си, че те бяха внесли законопроект по въпроса още преди края на същия ден. От мотивите стана ясно, че тази светкавична бързина цели да изпревари публикуването в „Държавен вестник“ на текстовете, ликвидиращи преференцията, и съответно влизането им в сила. Очевидно
по този начин ще се обезсмисли и ветото,
което президентът Румен Радев се очаква да наложи, както и конституционните жалби срещу промените, които подготвят омбудсманът Мая Манолова и БСП. Дори и сега герберите (в лицето на председателя на правната комисия Данаил Кирилов) имаха нахалството да кажат, че „стабилността на държавата” налага свръхспешната законодателна акция.
За мотивите на Борисов да постъпи така вече започна да се говори какво ли не. Едни казват, че се е уплашил от подготвящите се граждански и политически протести. Други – че не искал да бъде обвързван с ДПС. (Ако е така, защо поначало позволи да се приемат поправките?) Но конкретната причина няма значение. Важното е, че Борисов се отнесе със закона (при това един от най-важните в държавата) като с парцал, с който да изтрие собствените си грешки и глупави политически решения.
И това не се случва за първи път. Трудно могат дори да се изброят случаите, в които
лидерът на ГЕРБ се намесва по грубиянски начин
в работата на законодателната власт посредством своите послушни депутати, които безропотно изпълняват всяка негова прищявка. Само миналата година бяха цял куп. Борисов нареди връщането на промените в Кодекса за застраховане, скандализирали обществеността заради предлагания таван на обезщетението, което близките родственици на загинал в катастрофа могат да получат. По негова заповед ГЕРБ подкрепи ветото на президента Румен Радев върху поправките в приватизационния закон, предизвикали буря заради твърденията, че облагодетелстват едри бизнесмени. Размаха пръст на депутатите си и покрай опита им да качат драстично акциза на т.нар. бездимни цигари. Да не забравяме и кошмарната история от края на 2017 г., когато управляващите наложиха мораториум върху плащанията за нови лекарства. Освен всичко друго това беше и може би най-унизителният момент в най-новата история на българския парламентаризъм – след като дълго време защитаваха бясно мораториума, депутатите на ГЕРБ изведнъж трябваше като слуги, подгонени от камшика на господаря си, да го отменят.
Очевидна е вредата от безочливата и нехайна намеса на Борисов в законодателния процес дори когато преобръща решения на ГЕРБ, които са очевидно в ущърб на обществото. Първо,
парламентът напълно изгуби авторитета си
като централна институция на държавния живот в полза на премиера, който се превърна в последна инстанция. А това е роля, която по конституция не би трябвало да изпълнява, освен ако България неусетно не се е трансформирала във фюрерски тип държава. Второ, пренебрежителното отношение на Борисов към процедурите разврати и собствената му партия, която вече се съобразява с парламентарния правилник само когато й е угодно. Това пролича ярко при приемането на промените в Изборния кодекс, когато депутатите на ГЕРБ свободно добавяха и вадеха текстове от законопроекта по време на самото му разглеждане в разрез с всякакви правила. Трето, зловредното поведение на Борисов и партията му се акумулира в нестабилно и нетрайно законодателство. А това на свой ред се отразява върху цялостната стабилност на българското общество и средата, в която гражданите живеят и работят.
„Управлението на ГЕРБ означава стабилност и сигурност за България.” Така увещаваше Борисов своя електорат, преди да бъде избран отново в началото на 2017 г. Това обаче, което той и неговата партия генерират, е точно обратното на стабилността. Това са несигурност, нетрайност, липса на предсказуемост, както и усещане за ненадеждност в правилата, върху които би трябвало да стъпва обществото в своите основни функции. Няма какво да се заблуждаваме – така не се стига до устойчиво развитие. В най-добрия случай се стига до стагнация, а в най-лошия – до колапс.
