Ето защо хората в България са толкова уморени, нервни, с поизкривени физиономии, агресивни и озлобени по тротоарите, в транспорта, в магазините, в разните институции
Автор: Проф. Николай Слатински
Минаха приятели за малко вчера, от чужбина напът за родния си град.
В краткия разговор с тях четири акцента ме впечатлиха.
1. И те са забелязали същото, което практически всеки констатира у нас – никъде няма толкова уморени, нервни, с поизкривени физиономии, доста агресивни и донякъде озлобени хора по тротоарите, в транспорта, в магазините, в разните институции.
2. Ако на Запад антиевропейското говорене е монопол и приоритет преди всичко на политиците, у нас те са потресени колко широки са антиевропейските настроения сред т.нар. обикновени хора, които явно търсят удобния виновник, окончателното обяснение на своите проблеми и неудачи. Виновни са им не безбожно корумпираните политици, действащи като отявлени шмекери, а Европа; антиевропейското се миксира с някакво освирепяло патрЕотарство, което гледа на България не като на модерна държава, а като на етнографски музей с навущата, опинците, антериите и яденето на чесън…
3. Колегите на децата им (вече дипломирани), ги питали – какво още правите в тази ваша държава, тя не ви заслужава, може ли една нормална държава така да се отнася към най-добрите от своите деца? Децата на моите приятели споменавали за дълг, за родолюбие. На което им било отговаряно – не вие сте длъжни на тази държава, а нейните политици са длъжни на вас, тези политици държат държавата ви в неприлична поза, заклещили са я в Ориента и не ѝ дават да изправи рамене.
4. (понеже беше и футболен ден) Случилото се в българския футбол на 24 май е пълната порнография, тоталната илюстрация в каква клоака се превръща всичко – корупция, мафиотизиране на спорта и не само на него, издевателство над здравия разум, безнаказаност и беззаконие. Моите приятели са стари слависти, но казаха, че такава наглост няма прецедент даже в покварения български футбол. Това е просто омерзително, то показва нагледно, защото футболът е огледало на наша действителност, колко уродливи са станали нравите у нас, до какви низини на падението може да стигне всичко, как се срива и деградира българският социум. Така даже в подсахарска Африка вече не правят.
Какво да им кажа на моите приятели? Всъщност у нас титлите и купите не се разпределят под и над масата, пред и зад вратата само във футбола – така е в науката, така е в бизнеса, така е във обществените поръчки, така е при еврофондовете, така е при наемането на работа, така е навсякъде – едни добри хора си присъждат първите места, а за лошите хора, сиреч за огромното мнозинство от народа ни остава единственото право – да са миманс на случващото се, и единственото задължение, с извинение ще го кажа на футболен език – да духат супата…
