Колко ефимерно е усещането, че имаш свобода и някакви права. Живееш с убеждението, че някъде, в някаква книжка са ти записани граждански права, за които можеш да си настояваш. Възмущаваш се, търсиш си правата….а всъщност истината е, че свободата и правата, ако не са извоювани ежедневно, са мираж в далечината.
Днес видяхме как миражът се стопи и остана само пустинята. Колко е простичко. Едно заседание, едни политици, решили на всяка цена да наложат диктатура, един паникьосан народ. Който сам си сложи веригите на шията от страх за живота си.
Да, зараза има. Да, има жертви. Но да напомня ли, че българите намаляхме с три милиона за няколко десетилетия. И бубонна чума да мине, толкова жертви няма да вземе. Ние не осъзнаваме, че най-страшното вече ни се е случило! И поднесохме свободата си на олтара на страха.
Забравете за Страсбург, забравете за съда, забравете дори за правото си да излезете без разрешение от дома си. Забравете за правото си да работите. Имате право да си стоите в къщи и да умрете от глад. Или от други болести, които не можете да лекувате. Или дори просто от скука.
Армията ще е по улиците. Ще ни подслушват и следят …..още повече. И дори илюзията на Фейсбук скоро ще бъде ограничена. И ще останем сами с паникьосаните си мисли, а страхът ще ни попречи да се обединим срещу общата заплаха.
И всъщност допуснахме да ни отнемат много неща. Допуснахме да зависим от вноса дори на основни храни, забравихме селото, по-скоро умишлено го унищожиха. Допуснахме отворени граници и всякакви, които се домъкнаха тук. Глобализмът убива човечеството. И заради това ставащото в момента е полезно. За какво са ви круши от Аржентина, след като на три километра от вас могат да ги произведат? За какво да ходите на майната си, след като може да дойдете да разгледате красивия Пловдив, или Магурата, или Бачковския манастир? Закъде полудяхме???
Свободата е много скъпа. И се плаща обикновено с кръв и с битки. А не с овче примирение. Не забравяйте това, когато заразата отмине. И не допускайте оковите на врата!
Елена Гунчева
