При отказ от дрегер, водачите да отиват на съд, глобите са смешно ниски за каране без книжка
Криминализиране на отказа от дрегер, отнемане на колите на пияни и дрогирани шофьори или прекратяване на регистрацията им за по-дълъг срок независимо чия собственост са. Това са част от експертните предложения на прокуратурата за справянето с войната по пътищата. Бяха представени на форум в резиденция “Бояна”, организиран от Института за пътна безопасност (ИПБ) с участието на институции и организации с отношение към темата.
“С отказа да бъдат тествани на пътя шофьорите могат да избират дали да бъдат наказани административно, или по Наказателния кодекс. Административното наказание е 2000 лв. и 2 г. без книжка. Тази норма е от 2012 г., а животът се променя”, каза зам.главният прокурор Красимира Филипова. За шофьорите без книжки прокуратурата предлага и по-високи глоби – сега са от 100 до 300 лв. и не са актуализирани от 2002 г.
Прилагат се в три хипотези – водачът никога не е имал книжка, отнета му е от полицията или с решение на съда или е с изтекъл срок. Прокуратурата настоява още за ефективна система за събиране на глобите, както и за решаване на проблема с експертите и експертизите по дела за катастрофи.
Решенията са ясни и не са трудни за изпълнение. Държавата ни наблюдава безучастно тези процеси. По-лесно е да закриеш едни специализирани структури. Това води до бум на разпространението на наркотици, трафик на хора и други престъпления, а това е свързано с пътната безопасност. За политиците е по-важно да пазят финансовите интереси на олигарсите, а не да защитават хората. Никой не е застрахован”, заяви Иван Гешев пред участниците. Той разказа как преди време дъщеря му едва не е била пометена на спирка в Пловдив. Пострадала обаче нейна съученичка от руската гимназия.
От презентацията на Института за пътна безопасност стана ясно, че броят на загиналите остава постоянен през последните години въпреки увеличението в пъти на фишовете и наказателните постановления. А броят на невръчените глоби расте лавинообразно.
“Има проблеми в законите и поправянето им е продължителна дейност, свързана с много институции.
Беше закрит и единният център за обработка”, посочи инж. Алекси Кесяков, който е съветник на вътрешния министър Иван Демерджиев.
“Последното увеличение на санкциите бе през 2017 г. Това не доведе до нищо. Тогава започнаха и да свалят табелите. Тази година започнаха да тестват наред. Оказа се, че пияните и дрогираните шофьори са много. Войната е другаде. Вътре в самото общество”, каза председателят на Българското обединение на шофьорите Христо Радков. Подкрепиха го други участници, според които големи санкции ще увеличат корупцията, защото бедните българи предпочитали да си платят по втория начин, а не да ги задължат с огромни суми. Но главният прокурор Иван Гешев им опонира.
“Не съм съгласен, че санкциите нямат значение. В Гърция спазваме правилата, защото ще ни свалят табелите. Един шеф на НПО карал в Холандия. Излиза от магистралата и получава съобщение, че е нарушил режима на скоростта, от картата му са изтеглени 400 евро и може да обжалва. Тук шофьорите се гонят при акции, налагат им фишове, после наказателни постановления, районният полицейски инспектор го търси за връчване. А имаме електронна система за сигурно електронно връчване, изградена преди 6 г. Политиците трябва да си свършат работата”, каза Гешев.
Да се осветят всички пешеходни пътеки в страната, предложи общинският съветник от София Симеон Славчев, който е председател на партия МИР и учредител на ИПБ.
За повече часове по пътна безопасност в училищата, призова Емил Панчев от Сюъза на българските автомобилисти. Според него обучението е в основата на пътната безопасност. “Никой не следи работата на инструкторите – колко от хората, които са обучили са катастрофирали”, каза Панчев.
Системата “бонус-малус” също е полезна, защото има ефект в САЩ, отчетоха експерти от ИПБ. Проф. Стоян Проданов от “Бул Инс” посочи, че там застраховката е лична, а не на автомобила, а у нас има обществен отпор за въвеждането на такава система.
АПИ и общините, които са собственици на пътищата да носят отговорност за състоянието им, призова собственикът на една от най-големите строителни компании Юлиян Инджов. Той е бизнесмен, но е започнал кариерата си в държавната администрация “За всички беди е виновен собственика на съоръжението, в случая на пътната мрежа”, каза Инджов, според когото прокуратурата трябва да следи за отговорността на АПИ и общините за състоянието на пътната мрежа.
А конституционният съдия Атанас Семов обърна внимание на ролята на пътната полиция. “Имаме излишни форми на контрол. Криенето в храстите продължава. Пред нито едно заведение няма полицейска кола, за да следи как клиентите се качват по колите си”, каза юристът и призова наказанията да са неизбежни”, каза Гешев.
ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
