Connect with us

Hi, what are you looking for?

ВЕСТНИК УТРОВЕСТНИК УТРО

БЪЛГАРИЯ

ХОРА С АМНЕЗИЯ НЯМА ДА БУТНАТ ЗАДКУЛИСИЕТО!

Рестартът на системата ще дойде след опресняване на паметта и избора на нови механизми за действие

.

… след близо 15-годишна игра на котка и мишка на Ахмед Доган му писна и най-официално си купи и двата сарая…

—————————————–

Борбата срещу корупцията и мафиотизирането на държавата продължава да прилича на зле скалъпен сериал с криминален оттенък. Уж всички се борят, но видими резултати няма. Тъкмо обратното – колкото повече стават активните борци срещу мафията, толкова повече мъглата около кръстниците й и изпълнителите им в държавната власт се сгъстява.

 

Крайният резултат се вижда днес: уж всички знаем всичко за всички, но дойде ли време да говорим с имена, дати и факти – изведнъж се оказва, че знаем нещата оттук-оттам и затова не казваме нищо конкретно. Или пък ни е страх да не се вкараме в някой филм дето не сме гледали…

 

Колкото и да не им се вярва на дамите и господата от политическия елит, в подобна ситуация сме вече доста години. И е очевидно защо – задкулисието затова е задкулисие – хем да го има, хем да го няма. И голямата мистификация е защо всички обещават да го преборят, след като това е невъзможно без някой да признае ОТКЪДЕ ТОЧНО ИЗВИРА ЗЛОТО И ОТКОГА?

————————

Някой може и да се шокира, когато разбере, че тези няколко реда по-горе са публикували през февруари 2003 година. Конкретният повод е учредяването на поредната структура за борба със задкулисието, организираната престъпност и мафиотизирането на държавата, носеща символното име “14 декември” – датата, на която първият президент на България след 10 ноември 1989 г. – Петър Младенов, произнесе култовата реплика: “танковете да дойдат”.

 

Инициатори за учредяването на движението са двама от дисидентите първопроходници и учредители на СДС – Пламен Даракчиев и Едвин Сугарев.

 

На 23 декември 2003-а година те подават сигнал в Софийска градска прокуратура (СГП), в който са описани участниците в престъпна схема за източване на Държавния резерв. В престъпната организация участват Мирчо Петков (Мирчо Циганина), Димитър Бухларски, Костадин Хаджииванов (Коце Маца), Кирилка Ангелова и Димитър Консулов. Източени са общо 126 000 т зърно, а чадърът над схемата е опънат от коалиционния партньор в управлението ДПС.

 

По случая е създадена 17-членна временна парламентарна комисия, начело с председателя на Комисията по земеделие и гори в 39-ото Народно събрание Пламен Моллов (НДСВ). Тя приключва работата си с доклад, според който за периода 2001-2003 г. Мирчо и компания са източили общо 217 000 тона пшеница, с което са нанесли щети в размер на 78.12 млн. лева.

 

На 14 юли 2004 г., избухва нов скандал – този път за източването на около 43 500 т дизелово гориво, с което са нанесени щети за около 45 млн. лева. Вътрешният министър Георги Петканов и главният прокурор Никола Филчев са уведомени, но от това НИЩО НЕ ПРОИЗТИЧА!

 

На 25 февруари 2005 г. депутатите от СДС Йордан Бакалов и Валентин Василев вдигат нова парламентарна “врява”, заради която поредният шеф на резерва – Йовчо Йовчев, е уволнен и обвинен за източването на нови 44 млн. лева…

 

Тук ще спестим приноса на Тройната коалиция, ресорния министър Емел Етем и още по-ресорния заместник-министър Делян Пеевски. Маркираме само няколко ключови дати.

 

През февруари 2006 г. мандатът на Никола Филчев изтича и главен прокурор става президентският съветник Борис Велчев. Няколко месеца по-късно, най-малко 40 досъдебни производства срещу групата на Мирчо Циганина и Кирилка Ангелова, пръснати съвсем умишлено из цялата държава, са обединени в едно мега дело, възложено на Националната следствена служба.

 

Прескачаме още 10-12 месеца, защото няма смисъл да изпадаме чак в такива подробности. Отбелязваме само титаничния скандал през пролетта на 2007 г., в който

 

от едната страна на институционалната бухалка

 

са заместник-министър Делян Пеевски и шефът на Националното следствие Ангел Александров (вече покойник), а под нея – министърът на енергетиката Румен Овчаров, заместник-министърът на икономиката Корнелия Нинова и шефът на “Булгартабак” Христо Лачев.

 

Някъде между тях, но някак деликатно гравитиращ около Пеевски и Александров, е разположен главният прокурор Борис Велчев и любимите му магистрати от Софийска градска прокуратура и Столичната следствена служба.

 

През май 2007 г. участниците и от двете страни са уволнени от премиера Сергей Станишев (разбира се, без Александров и Велчев), а през септември с. г. е върнат на работа само Делян Пеевски. Чудно защо ли?

 

През декември 2007 г. на депутатите от Обединените демократични сили в 40-ото Народно събрание им се изчерпва търпението и внасят сигнал в Комисията за борба с корупцията. В него се твърди, че председателят на ДПС Ахмед Доган – чрез подставени лица – притежава и ползва най-различни имоти:

 

– легендарният столичен сарай в кв. “Бояна”, ул. “Беловодски път”

 

– имот в община Бургас – в парк „Росенец” – бъдещият летен сарай на Доган;

 

– имот в община Суворово, с. Дръндар;

 

– спа-хотел „Орфей” в община Девин;

 

– хотел „Каза Домини” в община Тетевен, Рибарица.

 

“Сините” депутати настояват:

 

“Комисията за борба с корупцията да започне парламентарно разследване на органите, които са били длъжни да проверят законността на източниците на парични средства за придобиването, ползването, издръжката и охраната на посочените имоти”. Тоест, тя да свърши цялата онази работа, за която стана дума по-горе и която през годините никой не пожела да свърши –

.

НИТО МВР И ФИНАНСОВОТО РАЗУЗНАВАНЕ, НИТО ПРОКУРАТУРАТА И СЛЕДСТВИЕТО, НИТО НАП И АДФИ!!!

 

С разследването на далаверите около Държавния резерв в периода 2003-2007 г. са се занимавали най-малко 500 души – депутати, държавни чиновници, министри, полицаи, следователи, прокурори, съдии, ревизори, политици на свободна практика, журналисти и т. н.

 

Образувани са били най-малко 700 проверки

 

и досъдебни производства срещу длъжници на резерва, но нито едно от тях не е прераснало в следствено дело за организирана престъпна дейност и за пране на пари. При това – съвсем умишлено.

 

По официални данни, през този период от държавата са откраднати най-малко 500 млн. лв., а по неофициални – поне два пъти повече. Защото, освен със зърно и горива, престъпни схеми са въртени с черни и цветни метали, с мляко и млечни продукти, с лекарства…

 

Никой не е разследвал престъпната схема за това:

 

– по какъв начин са продадени хилядите тонове и литри зърно и бензин;

 

– как са изпрани стотиците милиони мръсни левове;

 

– кои висши политици и висши магистрати са били чадър над организираната престъпна групировка.

 

На 22 май 2008 г. Комисията за борба с корупцията най-после намира време да обсъди сигнала, но освен до разправия между депутатите от ДПС и ОДС, кой знае какъв друг ефект няма. В крайна сметка докладът е изпратен до НАП и Сметната палата и… толкоз. Всичко се оказва законно и затова е забравено светкавично.

 

Няколко месеца по-късно – през зимата на 2009 г., когато новият политически феномен Бойко Борисов и партията му ГЕРБ вече са поулегнали във властта, лидерът на ДСБ

 

Иван Костов прави опит да разбуни духовете отново.

 

И успява, но… само извън парламента и държавните институции. Всъщност, той и колегите му огласяват онова, което “БАНКЕРЪ” и още няколко независими медии сме писали в продължение на цяла една петилетка:

 

– парцелът, върху който е построен Боянския сарай, е купен от Кирилка Ангелова с пари, крадени от Държавния резерв и превъртени през няколко фирми и неправителствени организации;

 

– Боянският сарай е построен и обзаведен с пари, откраднати от Държавния резерв и осигурени на “Бащицата” лично от Мирчо Петков;

 

– юридическите лица, собственици на скандалните имоти, са фирми бушони – или без дейност и без приходи, или на неграмотни и социално слаби бедняци.

 

“Сараите “Росенец” и “Каса Домини” по същество са перачница в големи размери и не е известно как се издържат”, постави окончателната диагноза Иван Костов.

 

И как смятате – какво точно се случи после?

 

Абсолютно нищо. Толкова нищо, че днес никой не иска да обясни с думи прости защо нарицателното “Сараите” е символ на корупция, задкулисие и мафиотизирана държава. И защо, след близо 15-годишна игра на котка и мишка, на Ахмед Доган му писна и най-официално си купи и двата сарая.

Иван Рачев

Може да Ви хареса

АНАЛИЗИ

Администрацията на Обама и Байдън всъщност подготви война между Европа и Русия. От 2009 г., когато Барак Обама стана президент на САЩ, постепенното милитаризиране...

ПОЛИТИКА

Дори бащите на конституционните промени се отрекоха от своята рожба, подчерта Румен Радев след церемонията по полагане на клетва на новоизбраните и новоназначени съдии...

СВЯТ

Новоизбраният президент на САЩ Доналд Тръмп активно сформира нов екип. Така той назначи конгресмена републиканец Мат Гетц за главен прокурор и министър на правосъдието...

ФОКУС

Предупрежденията на Кремъл и ядрената демонстрация имаха ефект: Западът започна да се разпада, преди да стигне до нов кръг на ескалация Приказките за разрешаване...