Историята на държавното предприятие е наръчник “Как да сринем голяма фирма”
“Български пощи” е пред ликвидация, ако и поредният оздравителен план не успее. Това научиха депутатите на 2 юни по време на изслушване на Христо Алексиев, служебния министър на транспорта (вече бивш).
Как така ликвидация? Става дума за фирма гигант със 144-годишна история. “Български пощи” е наследник на Националната пощенска служба на България, създадена през 1879 г. след Освобождението. Днес има близо 9000 души персонал и огромна клонова мрежа, покриваща 3000 населени места. И това може да бъде ликвидирано?! Дори да не се стигне дотам, пропадането на “БП” е поредното доказателство, че държавата в лицето на политици и назначени по неясни критерии “мениджъри” може да съсипе всяко предприятие.
Положението е наистина е критично
Някога монополист, днес държавното пощенско предприятие държи едва 2% дял от пазара на куриерски услуги. През последните 13 години “Български пощи” неизменно е на минус. Загубата за миналата година е 68 млн. лева, а през 2023 г. отрицателният финансов резултат расте с чудовищна скорост – с по 5 млн. лева на месец, призна в парламента директорът Филип Алексиев.
Изглежда парадоксално, че БП закъсва на процъфтяващ пазар. В България вече има десетки компании за куриерски услуги и парични преводи на гише, които просперират и се разрастват. Защо тогава държавните пощи западат? Отговорът е прост – предприятието е вкарано в омагьосана спирала.
Драматичен епизод от миналата година разкрива част от причините, завличащи държавния гигант към дъното.
Голямото Велиденско хакване
На 16 април 2022 г. в “Български пощи” е обявен код “червено” заради хакерска атака. Криптовирус поразява информационните системи. Изплащането на великденските добавки въм пенсиите, пращането на колети, паричните преводи са блокирани. Повече от 2 седмици пощенските клонове в цялата страна имат “затруднения” в работата. Само преките щети от блокажа са оценени на над 17 млн. лева. Огромни бази данни са загубени завинаги.
В днешно време никой не е застрахован от кибератаки, но в БП положението е било “Ела, вълчо, изяж ме”.
На фона на бясно развиващите се технологии държавните пощи са като музей на стари модели компютри и архаични програми. Месец преди хакерското нападение шефът на Дирекция „Информационни и комуникационни технологии“ обяснява в доклад до директорския борд, че е необходимо цялостно обновяване на хардуера и софтуера. Според доклада предприятието разполага с 6650 компютърни конфигурации, като над половината са въведени в експлоатация през 2007 – 2016 г. Над 50% от техниката използва “пенсионирания” преди 15-ина години Windows XP и тъй като производителят отдавна няма ангажимент да поддържа тази версия на операционната система, базите данни на пощите са уязвими от зловреден софтуер, фишинг атаки и т.н.
След пълна инспекция на сървъри и работни станции в пощите Комисията за защита на личните данни установява, че криптовирусът е повредил и резервните копия, защото данните и техните “бекъпи” са записвани на едни и същи дискове. Това е пълно безумие – все едно да държите резервния ключ за колата в самата кола, обясняват експерти.
И още един показателен щрих – вместо в мига, в който са регистрирали нападение, отговорните служители да изключат достъпа до интернет, те са се забавили цели 12 часа, в които криптовирусът е вилнял на воля из информационните масиви.
Къде са инвестициите
“Пощите са могли да избегнат или ограничат пораженията от кибератаката, ако бяха изградили резервен център за съхранение на данните”. Това е една от констатациите в обширен одитен доклад на Сметната палата за периода от 1 януари 2019 до 30 април 2022 г. Фокусът на проверката е финансовото управление на държавното дружество, а общата оценка клони към “слаб 2”. Ето някои детайли от мрачната картина, която одиторите на СП регистрират:
Загубите на “Български пощи” растат неудържимо – през първата одитирана година са “само” 1.1 млн. лева, през 2020 г. вече са над 5.1 млн., през 2021 г. скачат до почти 13.8 млн. лева (а наскоро стана ясно, че загубата за 2022 г. е 68 млн. лева. Този тренд вещае катастрофа.
През нито една от четирите одитирани години планът за приходите не е изпълнен. В същото време разходите неудържимо растат – от 176 млн. през 2019 г. до 249 млн. през 2021 г
Влошаването върви ръка за ръка с провала на инвестиционните програми на дружеството. В проверения период са направени едва 28 % от планираните инвестиции, като не е ясно по какви критерии едни проекти са движени, а други – като случая с хранилището за данни, са забавени.
В коментар за “Сега” Цветан Цветков, който бе председател на Сметната палата, когато е правен одитът, посочва: “При очевидно разрастване на електронната търговия и куриерските услуги дружеството не се е постарало да намери ресурси и да осъществи проект, планиран още 2019 г. – Единна електронна платформа, чрез която всеки онлайн магазин да може да доставя поръчки на клиентите си чрез мрежата на БП.
Мениджмънт ли бе, да го опишеш
“Български пощи” е собственик и стопанин на огромен брой сгради терени, но и тях управлява зле. През проверявания от Сметната палата период фирмата е получила от отдаване на имоти под наем 1.7. млн. лева, а успоредно с това е платила за наемане на помещения 4,1 млн. лв. Масово търговете за продажба или замяна на имоти са проведени при участие на 1 кандидат, което е довело до сключване на договори на цени, равни или съвсем близки до началните, установяват одиторите. Има други нарушения, свързани с невнесени депозити, забавяне на плащания, без да се начислява лихва, неизготвяне на приемо-предавателни протоколи и т.н.
“БП” е голям възложител на обществени поръчки и голям нарушител. Одитът разкрива дефекти навсякъде – лошо планиране и завишени прогнозни стойности, разделяне на поръчки на части (в нарушение на закона), поставяне на условия, които стесняват кръга на участниците, приемане на доставки, които се отклоняват заданието на поръчката и др.
Други контролни органи пък установяват, че от своя страна държавното предприятие е печелило множество обществени поръчки, предлагайки цени под себестойност. Заради дъмпинга Комисията за защита на конкуренцията му наложи глоба в размер на стотици хиляди.
Комисията за личните данни също санкционира пощите, при това сурово, с 1 млн. лева, заради “сваления гард” при хакерската атака и тежките поражения.
С държава на шията
От дълги години фирмата е натоварена от държавата с важна социална задача – да обслужва и най-затънтените кътчета на страната. От близо 3000 пощенски станции само 633 са в градове, останалите са в села. 1563 от клоновете обслужват населени места с до 800 жители. Приходите им са толкова малки, че изобщо не оправдават разходите за поддържането на пунктове и персонал. Но пък без тях кой ще плаща пенсии, кой ще доставя колети…
Това е губеща дейност, затова са предвидени дотации от бюджета за всяка година. По незнайни причини обаче държавата се държи като зла мащеха – не покрива напълно разходите за селските станции и куриери и бави превеждането на парите, което силно затруднява работата на предприятието. 32 млн. лева от компенсациите за 2018 и 2019 г. например са изплатени в средата на 2022 г.
През 2020 г. кабинетът “Борисов” съвсем ненадейно натрапи на “Български пощи” разпространението на вестници и списания – дейност, която с годините стана нерентабилна и непривлекателна за частните играчи (като свързваната с вездесъщия Делян Пеевски “Лафка” например). Държавата обеща да помогне на пощите с издръжката за новата задача. Ще струва милиони, призна Росен Желязков, тогава ресорен министър, а сега шеф на Народното събрание.
По неясни причини БП още не е получила част от парите, които бюджетът й дължи за разпространяването на печата за 2020 г., установи проверката на Сметната палата.
Едната ръка стиска, другата раздава
По някаква извратена логика от години правителствата системно бавят дължимите компенсации, а в същото време периодично “спасяват” закъсващата фирма с финансови инжекции. Миналото лято с приемането на бюджет 2022 кабинетът “Петков” реши да помогне, като налее 45 млн. лева в увеличение на капитала й. Очевидно “допингът” се е изчерпал, защото преди седмици службното правителство на Гълъб Донев обяви, че съгласува с ЕК отпускането на най-малко 50 млн. лева помощ за “оздравителен план” на държавните пощи. Именно в тази връзка се разбра, че въпросът е “на живот и смърт” – или саниране, или ликвидация.
За спасяването на държавните пощи се разчита и на прословутия План за възстановяване и устойчивост, в който са предвидени 122 млн. лева за модернизация. Сумата е за обновяване на сгради, техника, софтуер, но и за “диверсификация” на услугите – с едно отиване в селската поща да може да пратите колет, да си заредите електромобила, да си проверите кръвното и дори да проведете онлайн консултация с лекар, да заявите издаване на нова лична карта и т.н. – всичко на едно гише, с обучен персонал. Тези фантастични планове са с хоризонт 2026 г. Само дето не е сигурно, че предприятието ще оцелее дотогава.
ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА
