Поредният корупционен скандал. Още по-скандален, тъй като се оказва, че българското гражданство е за продан. В този ред на мисли доста размисъл хвърлих дали не да не разрешат алъш-вериша и на обикновените български граждани – хващаме си един мигър, продаваме му българското си гражданство за сериозни пари и духваме по света. И без това го правим, поне полза да има…Но това беше кратко лирично отклонение. Сега по същество:
Ако в България има работеща Инспекция по труда, то тя трябва незабавно да се самосезира и да провери какви са условията на труд и работната атмосфера в кабинета „Борисов-3“. В рамките само на три месеца вече втори вицепремиер в правителството публично плаши със самоубийство и го обрисува с подробности, които показват, че размисълът върху подобен край е бил тревожен и задълбочен. Да ви припомня – в началото на август Валери Симеонов обяви своето желание да си върже релса на врата и да скочи от Бургаския мост в бурните води на Черно море, за да се удави трагично. За разлика от циничната публика, аз възприех напълно сериозно тази заплаха и сега всеки път като прочета, че Симеонов е на посещение някъде край морето, чакам да видя дали ще изпълни своята закана. Тази заявка можеше да се изгуби в мощното информационно торнадо, ако тези дни Красимир Каракачанов не беше решил да блесне на полето на суицидните закани. В интервю пред електронен сайт вицепремиерът заяви, че ако се докаже, че в партията му са влизали пари от Бг-паспорти, той щял да се гръмне на площада в София със законно притежавания си пистолет. Това правителство няма и две години на власт, а вече втори вицепремиер отправя заплахи за собствената си смърт. Какво ви говори това за отношенията в кабинета? А за условията на труд?
Проблемът с тези закани е, че те имат обратен ефект. Електоралната маса ги посреща с неясна надежда, а не с възмущение и потрес. Ако Каракачанов обяви точен ден, час и място за своето публично самоубийство, убеден съм, че ще се насъбере тълпа, от която нито един няма да тръгне да го разубеждава, а по-скоро ще му дават съвети къде да се простреля максимално ефективно, така че да е сигурно, че няма да оцелее. И не, не бройте това към безмозъчния хейт. Наясно съм, че такава ще е съдбата на всеки политик, бил той от управляващите или опозицията, който смята, че с подобни клетви ще събуди съчувствие. 29 години преход постигнаха своята цел. Хората станаха безмилостни и идеята за удавен вицепремиер им изглежда като едно добро начало. Ситуацията ми напомня на едно култово стихотворение на Жак Превер, написано с такова омерзение към политическия елит на страната му преди Втората световна война, че в него се казва, че ако някой политик се дави, то ще му бъде хвърлено въже „но от тия – не с поплавък накрая, а да кажем с ютия“. Тоест това не е чисто българско усещане. То сполетява цели народи, когато времената са буреносни, а управленците калпави, продажни и цинични.
Пръскане против хлебарки
Аз лично обаче съм изненадан от изявленията на Каракачанов. При Валери Симеонов винаги е имало елемент на отявлена психарщина и от него можеше да се очакват закани за релса на врата. Ама Каракачанов винаги е изглеждал бохем, неразривно свързан с радостите на живота. Даже неговият кадър Петър Харалампиев, наричан още Бате Харо, от когото ВМРО почти по библейски се отказа и го хвърли на кучетата, ми изглеждаше като епикурейско продължение на баш Войводата. След като Харалампиев беше арестуван, а обвиненията срещу него станаха косвен повод Каракачанов да твърди, че ще се самоубива с пистолет, прегледах фейсбука му и видях, че човекът е бил фиксиран в това да описва кулинарните си радости – каква салатка си е направил, колко зехтинец й е сложил, каква ракийка си е сипал, какво уиски запленява вкуса ми, колко сластно се вие дима от лимитираната серия кубински пури, която пуши. От профила на бате Харо човек може и да не научи с какво се е занимавала Агенцията за българите в чужбина, но ще има добър поглед върху ежедневното му меню и опитите му за лятна поезия. Сега, ако и бате Харо заплаши със самоубийство, значи нещата тежко са изтървани от контрол…
Очевидно сме стигнали до сезона на клетвите, но не знам дали тези, които ги произнасят, са наясно каква инфлация на думите има. Хората не вярват на уверения, не търпят витиевати обяснения и съответно образите на вицепремиери-самоубийци им изглеждат иронично-вресливи. Пък и Каракачанов не биваше да изригва толкова ярко. Че да не вземе да се докаже обратното. Тогава, можете да бъдете сигурни, всички ще чакат да си изпълни клетвата.
Не знам как може да бъде приключен правилно текст, който от самото си начало е толкова абсурден. Наскоро ми попадна една великолепна книга „Властелините на финансите. Банкерите, които фалираха света“ – великолепен и хипнотичен разказ на Лиакат Ахамед за Голямата Депресия от 1929 година. И там открих уникална мисъл. Английски журналист характеризира шефа на „Банк оф Ингланд“ Монтагю Норман със следната фраза: „На него му е нужна власт, просто за да може да функционира и няма да се откаже от нея, преди да е станало твърде късно“. Не знам защо аз пък се сетих за Бойко Борисов. Той май наистина ще се дръпне от властта едва тогава, когато е твърде късно. Дори и това да означава просто, че вицепремиерите му ще се изпозастрелят и удавят самички.
Александър Симов
