„Неуместен артефакт” (Oopart / Out Of Place ARTifact) е термин, прилаган за десетки праисторически обекти, открити в най-различни места по света, които, имайки предвид технологичното им ниво, са в пълно противоречие с определената им възраст на базата на физически, химически и геологически данни. Често неуместните артефакти са обезсърчаващи за конвенционалните учени, но са радост за авантюристичните изследователи и интересуващите се от алтернативни теории.
На пръв поглед тази покрита от скала реликва, съставена от дърво и желязо, изглежда достатъчно невинна, но някои настояват, че вероятно е на милиони години. Очевидно съществува доста голяма полемика относно подобно твърдение, но в крайна сметка, каква е възрастта на чука от Лондон, щата Тексас?
След като предметът бил открит в географската зона, позната като Плато Едуардс, изминали цели десет години, преди закрепената към дървената дръжка скала да бъде разтворена, за да се разкрие главата на чука във вътрешността й. Намерен обвит в скалата, той би трябвало да е бил изработен преди скалата да бъде формирана около него (процес, който според някои отнема милиони години).
По-нататъшният анализ на обекта разкрил, че сегменти от вътрешната част на дръжката са се превърнали във въглен и че главата с идеална форма е изградена от клас желязо, постижимо единствено с модерна технология. Дръжката е описана като проявяваща състояние, наподобяващо същото вкаменяване, наблюдавано при праисторическите дървета. Но не всеки е съгласен с тези наблюдения.
Според някои геолози този бавен процес на вкаменяване се е случил преди повече от 140 милиона години. Базирайки се на тези изчисления, не само човешката цивилизация е съществувала преди историческия процес на вкаменяване да се е случил, но тези хора вече са притежавали технологията да създадат съвременен чук.
Главата на чука, според изследването на Колумбийския институт по металургия, е изработена от сплав без никакви мехурчета, съдържаща 97 процента чисто желязо, 2 процента хлор и 1 процент сяра. Подобно на вкаменената дръжка, тази желязна глава е преминала през процес на пречистване и втвърдяване, типичен за съвременните метални сплави от двадесети век.
Наблюденията сочат, че скалата, в която е бил чукът, показва признаци, че процесът на формирането й около него се е осъществил под особени атмосферни условия, доста
различни от тези, които могат да бъдат наблюдавани в наше време. Според тези учени скалата свидетелства за атмосферни условия, по-съвместими с една отдалечена епоха.
Праисторическа останка, съвременен инструмент или необичаен метеорит?
Други учени обаче твърдят, че няма достатъчно доказателства в подкрепа на предполагаемата няколко милионна история на реликвата. Когато чукът бил открит от туристите Макс и Ема Хан през 1934 г, те пропуснали да документират къде точно са го открили. Поради тази причина не може да бъде определено къде в геологическите пластове е бил заровен чукът – ключови данни за определянето на неговата възраст. Според някои сведения предметът дори изобщо не е открит заровен в земята, а стоящ свободно на скална издатина.
Нещо повече, откакто Карл Е. Бауг закупил артефакта през 1983 г, той не е позволил преминаването му през радио-въглеродно определяне на възрастта. Но подкрепящите решението на Бауг твърдят, че подобен тест единствено би усложнил въпроса, тъй като органични вещества от доста по-късен период са въздействали на предмета, правейки по този начин невъзможно изчислението на точната възраст с този метод.
Друга дори по-крайна теория предполага далечната възможност, че в праисторически времена метеорит с уникална химическа структура и морфология се е забил в парче дърво по начина, по който главата на чука обгръща дръжката му. Докато и самата идея да звучи невероятно, химическият анализ я отхвърлил напълно.
Част от скалата около главата на чука демонстрира някои аномалии. Изглежда тя е била обработена с някакво покритие. Химическият му анализ показва наличието на калий, силикон, хлор, калций и сяра. Този състав противоречи на хипотезата, че главата на чука е принадлежала на фрагмент от метеорит, имайки предвид, че телата в нашата слънчева система не притежават подобен химически строеж. Но дори и да е така, главата на чука е с твърде правилна форма, за да се е образувала след инцидент.
Така че дали този чук е принадлежал на американски миньор от далечни времена – инструмент с възраст няколко стотици години, преминал през бърз процес на фосилизация? Или това действително е неуместен артефакт – индикация, че в далечната история на нашата планета са съществували цивилизации с напреднали технологии? Разполагайки с тези данни, единственото, което можем да направим, е да гадаем.
В момента чукът е изложен в Музея на Сътворението (Creation Evidence Museum) в Тексас.
Leonardo Vintini, Epoch Times
Predators & Pyramids
