Масовите измирания на живота на нашата планета не се случват за една нощ. Винаги има и то множество предупредителни знаци.
И, изглежда, може би се намираме в началото на следващото такова катастрофално събитие. Учените са установили, че в случая с най-голямото познато на науката масово измиране е имало ясни знаци. Тревожно, посред тях, е наличието на подобни знаци и днес.
Истината е, че подобни събития не са астрономическа рядкост и самия факт, че Земята днес бъка от всевъзможни форми на живот демонстрира, че нито едно от тях не е успяло да заличи напълно живота на планетата.
Но измиранията определено променят курса на историята. Без измирането на динозаврите, например, нямаше да се появи ерата на бозайниците, включително и ерата на хората. Най-голямото масово измиране, за което знае науката, е Перм-Триаската катастрофа. То се е случило преди 252 милиона години, и е ознаменувало края на Пермския период и началото на Триаския период. Успяло е да убие шокиращите 96% от целия морски живот и до 70% от живота на сушата.
Смята се, че е било причинено от масови вулканични изригвания в Сибир, които са променили състоянието на атмосферата по целия свят и са унищожили много екосистеми, като този ефект се е дължал основно на изтъняването на озонния слой, който е нарушил жизнения цикъл на растенията.
Според нови изследвания на учени от университета в Нюрнберг предупредителни знаци за това събитие е имало цели 700 000 години преди катастрофата.
След като са проучили новооткрити вкаменелости на територията на днешен Иран, учените са открили, че няколко вида амоноиди, които са морски молюски, са измрели тогава и последващите видове са били по-малки по размер и с по-малка сложност.
“Сега съществуват множество доказателства за наличието на значимо глобално затопляне, на увеличаване на киселинността на океана и на намаляване на количеството на кислород във въздуха”, обяснява Волфганг Кеслинг.
“Но това, което ни различава от събитията от далечното минало, е мащабът на тези феномени. Например, днешното увеличаване на температурата е значително по-ниско от това, което е настъпило преди 250 милиона години”.
Но тенденцията е тревожно сходна.
