Невероятните и донякъде плашещи визии за бъдещето ще станат реалност през следващите десетилетия.
Според футуролозите хората от бъдещето ще получат безсмъртие и ще живеят в тялото на машина …
Д-р Иън Пиърсън прогнозира, че човек ще може да прехвърли ума си в компютър и ще присъства на погребението, където ще бъде погребано предишното му биологично тяло.
Киборгизацията има някои добри страни. Например, всеки крайник може да се замени с по-добър. Днешните усъвършенствани протези предлагат усещане за допир – може да се усети температурата, налягането или материята.
Човек би могъл да получи нови крака, които на практика биха решили проблема му с уврежданията. Може да се поставят импланти в мозъка, които да подобрят паметта, интелигентността или да улеснят усвояването на нови умения.
Но, в своя блог, д-р Пиърсън посочва възможности, които са отчасти завладяващи и отчасти ужасяващи.
Според него бъдещият технологичен напредък ще позволи на хората да получат безсмъртие, като копират ума си и го прехвърлят в т. нар. „облак“. Така човек ще може да живее вечно в дигитална форма и да се „настани“ в тялото на всеки киборг.
Д-р Иън Пиърсън смята, че в това си качество човек ще бъде третиран не като обикновена компютърна програма, а като жив, макар и цифров човек.
Футурологът смята, че първите такива „хора“ ще се появят най-късно до 2050 г., но киборгизацията, поне в началния си етап, ще бъде достъпна само за най-богатите.
Дигиталното безсмъртие за масата хора ще стане малко по-достъпно през следващите години, тъй като цените на киборгите ще паднат.
Но днес може да се предположи, че почти неограничените възможности, които възникват в резултат на прехвърлянето на ума в тялото на машина, по-скоро ще бъдат достъпни само за малка група хора в света …
Какво означава това според Вас?
ВАЖНО!!! Фейсбук ни ограничава заради позициите ни! Споделяйте в профилите си, в групите и в страниците и по този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще достигат до алтернативната гледна точка за събитията!?
Подходяща музика за любителите на йога.
