Подсъзнанието, наричано още безсъзнателно, е съвкупност от психически процеси на човешкия разум, над които отсъства контролът на съзнанието.
Самата мисъл, че ние контролираме далеч не всички дебри на нашия разум, е плашеща, но това явление е присъщо на всеки човек и е напълно естествено.
Макар че някои факти за него са учудващи…
Подсъзнанието говори с нас чрез сънищата. Една от най-популярните теории гласи, че съновиденията са пряка манифестация на безсъзнателното и ние не можем да ги разберем, тъй като не знаем неговия „език“. Карл Юнг е смятал, че безсъзнателният живот в сънищата е важен не по-малко от съзнателния живот в реалния свят.
Подсъзнанието контролира 95% от нашия живот. Става дума, разбира се, на първо място за движенията на нашето тяло. Ние движим крайници моментално, без да се замисляме за това, за което можем да кажем „мерси“ именно на безсъзнателното.
Подсъзнанието винаги е нащрек. Не е важно колко дълбок е нашият сън – подсъзнанието продължава да работа, помагайки да се контролира работата на вътрешните органи. То отговоря за слуха, макар че обучението с аудиокасети по време на сън не се „записва в подкорието“, както твърдят рекламодателите.
Подсъзнанието обича навиците. Навиците „населяват“ точно областта на нашето безсъзнателно, позволявайки ни да извършваме добре усвоените действия без каквото и да е участие на разума. В зависимост от ситуацията това може да донесе както полза, така и да навреди.
Подсъзнанието разбира всичко буквално. Което е изключително неудобно, тъй като именно то отговаря за нашите страхове. Точно затова понякога до ужас ни плашат разни филми или фотошопски изображения, макар с ума си да разбираме, че те не са истински и не представляват опасност.
Подсъзнанието живее в настоящето. Можем да се замисляме за бъдещето или да се отнасяме в спомени за миналото, но подсъзнанието всеки път ни напомня, че нашето място е в настоящето, помагайки ни по такъв начин да останем здравомислещи.
Подсъзнанието е устроено като процесор. Нашият разум сам по себе си е организиран доста сложно, а в това отношение подсъзнанието му дава значителна преднина. То обработва чудовищно количество данни, възприемайки и преработвайки всички сигнали от организма и изпращайки ги назад към мозъка.
Подсъзнанието не използва думи. Вместо това то предпочита картини и образи. И макар че, независимо от популярното мнение, че насън все пак можем да прочетем който и да е текст, сигналът от подсъзнанието никога не идва във вид на словесна инструкция.
Подсъзнанието е първобитно. То не е в час, че човек е построил цивилизацията и вече не се страхува от саблезъби тигри. То работи на ниво емоции, като често ни кара да се гневим или да изпитваме страх в неподходящи случаи.
Подсъзнанието е многозадачно.
Изключително ни е трудно да задържаме в главата си едновременно две, да не говорим за три и повече мисли. Подсъзнанието обаче се справя с подобни задачи с лекота, както се и полага на добър компютър. Страшно е да си представим колко би се забавил нашият живот, ако безсъзнателното работеше със скоростта на обикновения разум.
