Мисля, че това е единственото средство, за да се диша днес по-лесно в София: незабавна оставка на г-жа Фандъкова. Не шалове, маски и билети, а оставка. Морална глътка въздух, не друга.
Мисля, че и мнозина други, които живеят в София, мислят същото. И го мисля не емоционално, макар че този текст е гневен, а съвсем рационално. Поради следните три аргумента.
Първо, за една година – откакто миналата зима проблемът със замърсяването на въздуха в столицата ескалира – не беше направено нищо. Абсолютно нищо. Днешните мерки – откриването на буферни паркинги и въвеждане на “зелен билет” – са всъщност мерките, които общината гласува през януари 2018 г. Това не са нови или превантивни мерки, а вече старите и доказано неефективни опити за ограничаване на нещо, което все повече прилича на екологична катастрофа. Въпреки че през май 2017 г. е гласувана програма от 200 страници (!) за борба с мръсния въздух – изпълнението на която програма би трябвало да се отчита на всеки три месеца – всичко е само на хартия.
Второ, проблемът не е само екологичен, но и социален. Социален е, защото решаването му изисква промяна в поведението на големи групи хора, които живеят в София. Добре, но понеже хората няма да се превъзпитат сами, за да настъпи тази промяна, трябва да се направят две неща: да се ограничи с наредби и санкции използването на определен вид вредни автомобили и определен вид вредни горива за отопление, както и да се даде реална алтернатива на тези, които биват ограничавани – т.е. друг транспорт и други достъпни горива. Нито едното е направено, нито другото. И няма да бъде направено, защото никой – нито управляващите, нито опозицията – не е толкова безумен, за да стресира преди избори потенциалния си електорат.
Този електорат, на който се осигурява социален комфорт за правене на безобразия, между другото, не е съставен само от роми, както ни се внушава. И този електорат не живее само в квартал “Красна поляна”. Нали от общината не си представят, че сто или двеста роми могат да запалят толкова голям огън между т.нар. Виетнамски общежития, че да окадят цяла София. В този електорат влизат и огромен брой хора, които разбират, че има проблем, имат възможност да действат по други начини и съвсем съзнателно не го правят. Че горенето на отпадъци в покрайнините и гетата трябва да бъде радикално прекратено – трябва; но трябва най-сетне да се засегне и краткосрочният комфорт на онзи вид българи, които спокойно смятат, че могат да живеят и сами за себе си.
Не, не могат. Живеенето в град е преди всичко солидарно живеене и според принципа, че полезното за мен не трябва да е вредно за друг.
И тук е третият ми аргумент. За да я има тази солидарност, трябва да има силна местна власт, която я олицетворява. Тази местна власт през последната година обаче се делегитимира и загуби авторитета си до такава степен, че дори и да иска, вече не може да поведе никаква социална промяна, камо ли такава, която би засегнала комфорта на нейния електорат. Напълно лишена от доверие, единственото, което тази власт е обречена да прави до тъжния край на мандата си, е да вдига социален прахоляк.
Та така, морална глътка въздух, г-жо Фандъкова, докато се намерят други, които да решават проблемите на София вместо Вас. Което ме навежда и на последното в този текст: къде са “Зелените” в тази ситуация, много по-важна от лифтовете на Пирин и Витоша? Къде е “Демократична България”? С добронамерено учудване чета в анализ: постигнали са възходящ тренд. Ще постигнете наистина възходящ тренд не когато се занимавате с радостите си от помръдването на електоралната стрелка – която, между другото, е помръднала повече заради трусовете в цялото общество, отколкото заради друго – а когато сте там, където трябва да бъдете.
