Между Русия и Германия се създаде таен сговор, в който те, за пред хората, имитираха противопоставяне, а всъщност малко или много си помагаха да премахнат глобалното господство на САЩ или поне съществено да го ограничат до момента, в който наберат повече сила. Но нито Германия, нито Русия имат за цел да унищожат САЩ. Тяхната цел е самите те да станат по-силни. Това, че със своите действия автоматично отслабват Америка, е по-скоро страничен ефект, а не цел на стратегията им за тайно взаимодействие.
Политолозите са наясно, че съюз между Русия и Германия е много по-страшен за Англия и САЩ, отколкото съюз между Русия и Китай или каквато и да била друга геополитическа схема. Съветникът на Джордж Буш-старши бе казал на среща с журналиста Сергей Кургинян, че съюз между Германия и Русия няма да има никога, защото това ще означава ядрена война в Европа. И тази война ще бъде предизвикана от САЩ, а не от Русия и Германия. САЩ ще бъдат тези, които ще воюват с Русия за Германия. И не само за нея, а за цяла Европа. В резултат на което Кургинян прави извода, че Европа никога няма да приеме пълноценен съюз с Русия заради собственото си оцеляване и риска да бъде унищожена от американското оръжие.
Този извод наистина е неопровержим. Нещо повече, той обяснява стратегията на постоянно стремящата се към Европа Русия.Тази стратегия се крепи не само на стремежа на отделните членове на руския елит да се установят на Запад и да станат неразделна част от него. Има и друга група елити, която е наясно, че това е невъзможно, но въпреки това продължава да се стреми към Европа.
Съображенията за това са главно от военно-стратегическо естество. Това означава да заемеш ключов плацдарм. То е осъзнаване на факта, че Русия може да води успешно локални войни, но не може напълно успешно да се противопостави на обединения Запад. И главната причина за това е, че руската икономика се намира между пето и седмо място в света, а не в първата тройка или поне петорка в класацията. В допълнение трябва да кажем, че това съотношение не се е променяло от времето но Кримската война до днешната кампания в Сирия. Това прекрасно е разбирал и Сталин, прекрасно са разбирали и предишните ръководители на СССР, прекрасно разбира и днешното ръководство на Русия. Именно по тази причина бяха създадени НАТО и Организацията на страните от Варшавския договор. Съветският военен блок балансираше НАТО, но не го превъзхождаше.
Сега единственото спасение за англо-саксонското господство в Европа е доколко успешно то може да организира перманентни войни между големите европейски държави. Първата и Втората световни войни са два горещи стадия на една голяма непрекъсната война на обединения Запад срещу Русия, водеща началото си от Кримската война и продължаваща до ден-днешен. Защото паузите между активните стадии на войните се използваха за набиране на сили от страните за следващия стадий. Но в никакъв случай не можеха да се нарекат мир.
След двата горещи стадия на световни войни на Запада срещу Русия, Германия и Франция разбраха, че единствената им възможност за оцеляване е да избягват статута на театър на военни действия и по тази причина Европа се присъедини към победителя в качеството си на победен васал. Спасението й се състоеше в безусловното приемане на конфронтационната парадигма на Великобритания и САЩ, насочена срещу Русия, и ангажимента им да участват във всички техни враждебни акции. В замяна на това им бе обещано неучастие в горещи стадии на война между враждуващите сили. Но едновременно с ролята си на остриета на военната система на САЩ в Европа, Франция и Германия започнаха тайно да реализират огромни търговски проекти с Русия, които биха били невъзможни, ако те на думи не подкрепяха конфронтацията на англо-саксонския свят с Русия.
Германия се съгласи да стане водеща част в системата на господство на САЩ в Европа, но през всички години от съществуването на СССР тя, от една страна, теглеше оттам нефт и газопроводи, а от друга – участваше в създаването на всички антисъветски проекти, като се започне от подкрепата на бандеровци в Съветска Украйна до превръщането й в комплексен център за подривна дейност. С тази задача се занимаваха бившите специалисти на Хитлер, които бяха в основата на създаването на специалните служби на ГФР, напълно контролирани от специалните служби на САЩ. Освен това всички германски канцлери знаеха, че стенограмите от подслушаните им през деня разговори на другата сутрин са на бюрото на президента на САЩ. Това, разбира се, ги устройваше, защото така демонстрираха отсъствие на скрити цели или намерения да се освободят от американския контрол Такова послушание за второстепенните неща позволяваше на Германия да се концентрира върху главното.
Сега в Европа няма по-горещ привърженик на санкциите против Русия заради украинския казус от Германия. По този повод, сънародниците на Меркел я упрекнаха в двоен стандарт, тъй като в миналото Русия не възпрепятства обединяването на двете Германии.
Но в действителност Германия, като осъжда Русия и демонстрира враждебност към нея, де факто обменя риторика срещу бизнес.Същевременно Берлин успя да спаси от ударите на САЩ стратегическите си проекти за изграждане на газопроводи. Германците сведоха обвиненията, че създават основа за излизане от подчинението си към Щатите, до елементарното обяснение за обичайна търговска сделка на няколко крупни немски компании.
Естествено Германия няма намерение да реже клона под САЩ и да обединява своите технологии с ресурсите на Русия, като по този начин се превърне в територия на ядрен апокалипсис. Не, това е просто бизнес, конкурентна борба между германските и американски газови корпорации. Сваляйки нивото на глобалния конфликт между Европа и САЩ с няколко степени надолу, Германия защити своя проект за постепенното си превръщане в суверенен център на сила и спечели междинна победа над своя господар. Тя не позволи да й натрапят трактовката за газопроводите като политически проблем, а успя да наложи определянето им като чисто търговска сделка, като при това не забрави да засили антируската си риторика.
В този смисъл, между Русия и Германия се създаде таен сговор, в който те, за пред хората, имитираха противопоставяне, а всъщност малко или много си помагаха да премахнат глобалното господство на САЩ или поне съществено да го ограничат до момента, в който наберат повече сила. Но нито Германия, нито Русия имат за цел да унищожат САЩ. Тяхната цел е самите те да станат по-силни. Това, че със своите действия автоматично отслабват Америка, е по-скоро страничен ефект, а не цел на стратегията им за тайно взаимодействие.
Германия зае възмущаваща руснаците и немците позиция като подкрепи откъсването на Русия от Украйна и участва в окупацията на последната. Защо? Създава се впечатлението, че Германия има собствено виждане за Украйна и се стреми да я включи в своята сфера на влияние. Такъв стремеж действително съществува, но за какво му е това на Берлин? Нали Украйна не може да бъде пазар за германските стоки, защото не отговаря на необходимите за това условия, а като обект за германски инвестиции въобще не представлява интерес за германците. Тоест Украйна не е обект за експанзия на германския капитал. Тогава защо й е на Германия контрол върху пристанището в Мариупол и върху правителството в Киев?
В конкретния случай целта на Германия е да увеличи количеството на възможните точки на влияние върху Русия, за да запази своите позиции в сферата на природния газ. За Германия представляват интерес украинските газопроводи, като противовес на значително нарасналото влияние на „Газпром“.
Русия успя да се промъкне, макар и със съгласието на Германия, в Европа по две ключови и за САЩ направления. На юг от Черно море, и на север – в Балтика. Това са регионите, където се планираше да бъде отрязана Европа от Русия. Така Русия с две ръце прегърна Европа.
Трябва да се отбележи, че Европа не само че не се стреми да се освободи от тази прегръдка, а така да се каже, отваря за нея и вратата, и прозореца. Разбира се, на думи тя на висок глас казва, че е омъжена за Америка и никакви отношения с други кандидати, даже и в мислите си, не допуска да има. Главното за нея е тези нейни декларации да ги чува постоянно американският й съпруг. И той ги чува, макар и да не вярва на нито една нейна дума, но нищо не може да направи. Разбира, че Европа го върти на малкия си пръст, казва й го, но Европа всичко отрича и като доказателство привежда словесните си нападки срещу Русия.
Междувременно Европа позволява на Русия да й прави такива подаръци, които не само че я правят по-богата, но я правят и по-независима. Европа за нищо на света не би отказала тези подаръци, даже с цената на съпружески скандал. Вашингтон, Лондон, Варшава, Киев и Прибалтика прекрасно разбират, че стават свидетели на един германо-европейски спектакъл, и че утре укрепналата върху руския газ Германия, сговорила се с Франция, ще смени темата на разговора и ще започне да действа по друг начин.
В новата схема всички сегашни васали на САЩ в Европа ще загубят играта и ще бъдат изправени пред сериозни изпитания.Германия нееднократно е показвала какво мнение има за поляците, украинците и прибалтийците. А когато набере сила, тя отново ще им го напомни. Най-сериозната причина за негодуванието на Полша, Англия и днешна Украйна е, че те виждат как Русия си играе с Германия като с кукла на конци.
Влизайки в схватка със САЩ и заобикалящата я политическа прислуга, Русия печели време, търпи шамарите и изчаква настъпването на момента, когато ще захапе със зъби англо-саксонското гърло и ще го разкъса. А най-болното е, че тези зъби няма да бъдат руски, а немски.
Но за американо-британските съюзници това ще бъде още по-ужасяващо. Тяхната генетична памет помни колко безпощадни могат да бъдат немците. Например, немската овчарка пусната не за лов на вълци, а за охрана на концлагерите, от които един беше построен в Полша, и за самите поляци. Когато немците припомнят на поляците, прибалтийците и бандеровците всичките им гадости, които търпяха през годините, тогава никакви молби за милост няма да им помогнат. Когато спрат дотациите от ЕС, укрепналата Германия ще заговори на друг език с тях.
Трябва да отбележим, че немците винаги са се отнасяли крайно презрително към поляците, което те винаги са знаели и още не са го простили на Германия. Французите пък считат за варвари всички, които се намират източно от граничния между Франция и Германия град Аахен. Ако французите, макар и с известно чувство на ирония, все пак приемат западните немци, то Източна Европа, започваща от границата с бившата ГДР, просто не съществува за Франция. Колкото и толерантно да говорят официално политиците, многовековните стереотипи все още действат под формата на колективно безсъзнателното и влияят върху приеманите решения.
Русия и Германия изглеждат като някакви съвременни Монтеки и Капулети в Европа, които през деня водят словесни разпри, а през нощта правят тайни срещи и градят планове за съвместното си бъдеще. Разбира се, това няма да бъде сплотено семейство, ценностите ще си останат различни, а дружбата ще бъде между домовете им, между търговските им домове по-точно. Но този „брак по сметка“ ще се окаже много по-траен и ще надживее много други бракове по любов (с бившите „братушки“, например) или бракове по принуда (като брака между Германия и САЩ).
Между Германия и Русия няма никакви ирационални емоции. Твърде много ползи носи този алианс на всяка една от страните, че да се откажат от него.
Това означава, че антируската публична реторика е отвличащ маньовър, 70 процента от целта на който е да упокои САЩ относно техните главни страхове в стил „Скъпи, сега ще ти обясня всичко, въобще не е това, за което си мислиш“, а останалите 30 процента целят да превърнат Русия в независим от САЩ канал за получаване на руски газ в стил „Извинявай, но аз имам още един поклонник“. И тогава отново да започне да успокоява американския си съпруг относно плановете си за Русия.
Голямото нещастие на Германия е, че цялата тази игра е съшита с бели конци и е ясна за всички. А това я прави уязвима. И само настойчивостта на Русия оставя надежда на Германия да получи желания европейски статут на независима гранд дама, а не на американско момиче на повикване.
Русия ще помогне на Германия да се откупи от американски плен. Докато това стане и двете страни ще търпят. Но през това време газопроводите се строят и все по-малко време им остава да търпят.
След пускането в експлоатация на „двата потока“ светът ще бъде свидетел на съвсем друга ситуация в Европа. И когато бившият вече американски съпруг, със своя LPG, почука на германската врата с молба да го пуснат вътре, на прага ще се покаже огромен мужик и с руски акцент ще попита: „Кой е този натрапник?“ Отговорът ще бъде: „А, това е бившият ми мъж, още не може да преживее развода. Не го изхвърляй на улицата, нека да иде в кухнята да го нахранят“.
Разбира се, Америка е достатъчно силна, за да разруши Европейския дом. Но колкото по-късно тя използва силата си, толкова по-скъпо ще й струва това, и толкова по-малки ще бъдат реалните й шансове да реализира прогнозата, за която говореше съветникът на Буш-старши на Сергей Кургинян по темата за ядрена война в Европа.
След изминалите 30 г., да се противопоставиш на стремежите на Китай към Европа при свързващата роля на Русия плюс руския газ, ще бъде почти невъзможно.Възниква огледална ситуация, когато вече не САЩ ще устройват провокации на Европа, а Европа ще устройва провокации на САЩ, изкарвайки ги от нерви. След това Европа може спокойно да си „опакова куфарите“ и с всеобщата подкрепа на бизнеса и населението да се откъсне от структурите на САЩ. Всички необходими приготовления ще бъдат приключени, когато настъпи това време. Започвайки от газопроводите, всичко ще свърши с разделянето на американските от европейските военни и финансови структури.
Така Русия ще върне историческия дълг на САЩ за СССР. Щатите прекрасно виждат и разбират накъде отива работата. И тъй като целият свят се движи в тази посока, то омразата на САЩ към Русия само ще нараства. Но тук нищо не може да се направи. На Русия ще й се наложи по някакъв начин да живее с това.
А как ще живеят Щатите с такава психотравма е въпрос, който, без добър психолог, няма как да бъде решен. В Русия има един такъв. Казва се Шойгу. Той лекува с „Авангард“ и „Посейдон“. Казват, че помагало. Упокоявали чудесно. Понякога даже завинаги. Така че експертите са прави когато казват, че в Европа няма алтернатива на руския газ. Главното е да се свикне с тази мисъл и да не се нервничи. Защото нервните клетки не подлежат на възстановяване.
Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи
