„Сметката“, която правителството плаща по присъди на Европейския съд по правата на човека в Страсбург (ЕСПЧ) срещу България, постановени заради непремерени публични изказвания на знакови фигури от ГЕРБ, в понеделник набъбна с нови 8000 евро.
Бившият социален министър от „тройната коалиция“ Емилия Масларова осъди страната ни за нарушаване на презумпцията за невинност, като ще получи обезщетение от 5000 евро и 3000 евро за разноски по делото си.
Отговорни за това решение са депутатът от ГЕРБ Пламен Нунев и бившата говорителка на предишния главен прокурор Борис Велчев – Стелиана Кожухарова. Именно те са нарушили правата на Масларова чрез свои коментари по повод повдигнатото ѝ преди близо 10 години обвинение за длъжностно присвояване на 11 млн. лв.
С това цялата сума, която българските данъкоплатци мълчаливо покриват заради политически изявления на представители на ГЕРБ, все повече наближава четвърт милион евро – общо над 220 000 евро.
„Типичен пример за корупционно поведение“
Едната част от нарушението в случая с Масларова се изразява в коментар на Нунев пред едно от изданията на депутата от ДПС Делян Пеевски – в. „Политика“.
„Там ние сме фиксирали и служебните нарушения, които са извършени от бившата министърка Емилия Масларова. Знаем, че има образувано наказателно производство за присвояване на държавни пари в размер на около 11 млн. лв. Изводът, който може да се направи, е, че този случай е един типичен пример на корупционно поведение чрез нарушаване на Закона за обществените поръчки от висш представител на изпълнителната власт“, казва Нунев през март 2010 г., когато е зам.-председател на парламентарната комисия за проучване на разходите на кабинета „Станишев“.
Европейските магистрати съзират в думите му грубо нарушаване на презумпцията за невинност – основен правен принцип, чието спазване е гарантирано от конституцията и Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи, ратифицирана от България през 1992 г.
Към недопустимото изявление на Нунев ЕСПЧ прибавя и внушения, направени от Стелиана Кожухарова непосредствено след като Масларова се отказва от депутатския си имунитет през ноември 2009 г. Според съда в Страсбург прокурорката не просто е съобщила какво обвинение е повдигнато на тогавашната депутатка от БСП, а е индикирала, че тя е отговорна за злоупотреби с публични средства, които са отишли във фирми на нейни приятели.
Важен детайл от този случай е, че близо 10 години по-късно делото срещу Масларова все още е „на трупчета“, след като през 2017 г. Софийският апелативен съд (САС) го върна за доразследване заради „аналогичните и абсурдни“ твърдения на прокуратурата.
Тогава апелативните съдии дори посочиха, че по този казус са събрани годни доказателства срещу Масларова, но на този етап вината ѝ е недоказуема заради грешките в обвинителния акт, който бе определен от САС като „неясен, непълен, неразбираем, противоречив и концептуално невъзможен“. Именно по тази причина две години по-рано Софийският градски съд (СГС) оправда на първа инстанция всички подсъдими по делото.
Цветанов продължава да заема призовото място
За разлика от обезщетението на Масларова, присъдено ѝ от ЕСПЧ, във всички останали подобни случаи, основен герой беше бившият силов вицепремиер и настоящ председател на парламентарната група на ГЕРБ Цветан Цветанов. Именно заради негови изказвания, направени по времето на първия кабинет „Борисов“, България бе осъдена неколкократно, като общата сума, заплатена от държавния бюджет надхвърли 200 000 евро.
Заради показните арести и изявления покрай знаковата за ГЕРБ операция „Октопод“ България трябваше да плати общо 109 703 евро на Алексей Петров, Антон Петров-Хамстера, Пламен и Йордан Стоянови-Дамбовците и техните семейства.
По около 40 000 евро получиха бившият председател на Общинския съвет във Варна Борислав Гуцанов и местният бизнесмен Даниел Славов-Дънката, арестувани в рамките на друга показна полицейска операция от онова време – „Медузите“.
В тази графа попада и случаят с бившия началник на полицията в Бяла Слатина Тони Костадинов, задържан при акция „Касоразбивачите“. ЕСПЧ му присъди общо 5100 евро за обезщетение и разноски по делото, след като Цветанов обяви, че той е съдействал на банда за разбиване на сейфове срещу процент. Това твърдение обаче не бе доказано в съда.
„Аз нямам за какво да се извинявам“
Показателно за отношението на самия Цветанов към спазването на основни правни принципи, като презумпцията за невинност, бе коментарът му от юни 2016 г., когато съдът в Страсбург осъди България за бруталния арест на финансиста Тенчо Попов, оправдан в последствие по делото за подкуп срещу него, бившия военен министър Николай Цонев и съдия Петър Сантиров.
„Аз няма от какво да се извинявам. Аз, това, което съм направил, е да работя за държавата. Това, което са направили колегите, са имали необходимите факти, необходимите доказателства… Това, което мога да направя, като извинение, е за думите, които бяха казани от Роман Василев, защото това беше непристойно и недопустимо. От тази гледна точка, за тези думи, които бяха казани от прокурора Роман Василев, който беше тогава наблюдаващ прокурор по това дело, аз се извинявам, защото е недопустимо да имаш подобно поведение, да имаш подобен изказ, когато всъщност провеждаш една операция”, заяви Цветанов пред телевизия BiT през юни 2016 г.
Всъщност ЕСПЧ осъди България по жалбата на Попов не заради думите на тогавашния зам.-градски прокурор Василев, че Николай Цонев е „абсолютен престъпник“, а заради следната фраза на Цветанов: „Очевидно става въпрос за вече изградена схема за решаване на съдебно дело в предварително определена посока. Парите, които е носил в себе си Тенчо Попов, е трябвало да стигнат до съдията, за да бъде решено делото на бившия министър Николай Цонев по удобен за него начин“.
Откакто бе подсъдим по няколко дела, Цветанов започна да се въздържа от подобни изказвания. Своеобразната празнина в ефира, оставена от него, обаче в наши дни успешно се запълва от заместник главния прокурор Иван Гешев. Колко дела в Страсбург ще предизвикат традицонните му пресконференции засега остава неясно.
