Началото на новата 2020 г. беше така знаково, че е достатъчно да запълни със своите събития предишните 20 години – в САЩ, Русия и Китай. Трите задвижващи сили на това планетарно разместване на пластовете са Русия, САЩ и Китай и съответно лидерите им Путин, Тръмп и Си Цзинпин.
Всеки от тях поотделно решава своите задачи на фона на поредното зъкане на стрелката на т. нар. часовник на „Страшния съд“ само на 100 секунди от глобалния апокалипсис.
За какво става въпрос?
След обръщението си към Федералното събрание, смяната на правителството и промените в Конституцията, Владимир Путин предложи среща на „Петте големи“, т.е. на петте страни, постоянни членки на Съвета за сигурност на ООН – Русия, САЩ, Китай, Франция и Великобритания. С което допълнително вдигна залога в глобалната игра. На сцената излизат реалните движещи сили на световната геополитика, начело с Русия.
Путин изпълни онова, за което говори пред глобалните лидери преди 13 години на прословутата Мюнхенска конференция през 2007 г. – върна суверенитета на Русия и допринесе максимално за разрушението на еднополюсния свят начело със САЩ. И въпреки, че на световните лидери тогава в Мюнхен не им се вярваше – днес заканата на руския лидер вече е факт.
А след като събори еднополюсния модер, днес Русия е готова и за следващата си стъпка – изграждането на нов световен ред. Към днешна дата Руската федерация разполага с мощна армия, мобилизационна икономика, силна международна дипломация, генетична способност към съпротива и привлекателна идеология за справедливост.
САЩ, при Тръмп, пък изживява може би най-сложния си период след войната – свидетели сме на „ядрена“ война между две лобита – националисти срещу глобалисти (никога противопоставянето между републиканци и демократи не е било толкова остро). Именно война! Как другояче да наречем скъсването от спикера на Долната камара – демократката Нанси Пелоси, по време на обръщението на Тръмп към нацията, освен война. Диагнозата може да бъде само една – САЩ са в сериозен разкол, който може да ги раздели на две кръвотечащи половини.
Появи се терминът „вирус на разкола“. Импийчмънтът на Тръмп, с който той лесно се справи, раздели американците на „за“ и „против“ Тръмп. Това обаче е само началото, защото силите, стоящи зад противниците на Тръмп – глобалистите-демократи, са твърде влиятелни и богати, а и твърде много ще загубят, ако претърпят поражение.
На този фон и може би въпреки своите първоначални намерения, Тръмп стана, ако не вдъхновител, то поне символ на антиглобалистката революция в САЩ. Но Тръмп със своя лозунг „Да направим Америка отново велика“ сега няма друг ход, освен да върви напред. А противниците му съответно нямат друг ход, освен да му пречат с всички сили и средства. Интересна е и промяната на настроенията на привържениците на Тръмп към Русия. Според последните проучвания на общественото мнение в САЩ, 50 % от републиканците вече считат Русия за съюзник. Разделението и в Америка, както в Европа, върви по линията „патриоти – за, глобалисти – против“.
Този вътрешен конфликт обаче не се отнася само за САЩ и ЕС.
Великобритания излезе от ЕС, който е проект на глобалистите. Най-вече защото той се пука по шевовете.
Антиглобализмът набира все по-голяма скорост сред народните маси- размерът вече е колосален. Вижте какво става с „жълтите жилетки“ във Франция или със стремителния ръст на „Алтернатива за Германия във ФРГ“.
Тенденцията е ясна.
Така стигаме и до най-знаковото събитие в началото на 2020 г. – хибридната война на САЩ срещу Китай. След свинския грип, търговската и митническа война на Тръмп, забраната на „Хуавей“ да купува американски чипове и птичият грип, дойде и сегашният коронавирус, който е биогенетична оръжейна катастрофа, разпространявана чрез нанотехнологии, отработвани от ЦРУ още от 70-те години на миналия век. COVID-19 блокира половин Китай и плъзна да блокира и целия свят.
Причината ли? Започнах да пиша за нея още преди 10 години, когато Китай изпревари САЩ и стана първа световна икономика по паритет на покупателната способност. Точно тогава Пекин стартира и най-големия инвестиционен проект на ХХІ век „Един пояс, един път“. Китай се утвърди като основен хаб на глобалната икономика и водещ търговски партньор за 130-те най-силни икономически държави.
Почти сигурно е: COVID-19 е биооръжие, появило се в резултат на дългогодишната работа в американските, английски и израелски биолаборатории, които отдавна работят и тестват от Дрезден до Хирошима и Нагазаки, Виетнам, Фалуджа, Сирия и т.н.
Несъмнено коронавирусът е политическо оръжие, което трябва да постига с минимум инвестиране политически цели.
Но какво направи Китай? Както неведнъж в историята си, обяви на вируса „народна война“. Тъй като се занимавам с китайската тематика от средата на 70-те години, съм убеден, че Китай ще се справи с биоатаката. Защото: На първо място, всяка година тази страна провежда най-големите в историята на планетата учения на Гражданската отбрана срещу химическа, био и ядрена атака.
На второ място: Пекин ще мобилизира всичките си сили да се справи с вирусната инфекция, защото тя има капацитета да отстрани от икономиката на Китай чуждестранните инвеститори, които ще изведат в чужбина половината от печалбата на цялата китайска икономика…, което, в условията на търговската война със САЩ, е абсолютно недопустимо.
На фона на тази безпрецедентна глобална несигурност и точно 100 секунди до ядрената „полунощ“, Путин отправи предложение към останалите 4-ма от голямата световна петорка да стартират директен разговор за основните принципи на бъдещия световен ред. Предстои провеждане на среща на главите на петте постоянни членки на Съвета за сигурност на ООН.
Така се стигна и до тазгодишната Мюнхенска конференция, 13 години след онази, на която Путин разкритикува еднополюсния свят на САЩ, а Запада се разтресе и тутакси обяви война на Русия.
За мото на сегашната конференция самите англосаксонци измислиха думата Westlessness – „беззападност“, което е символично за среща, на която присъстваха ръководители на 40-те водещи икономически държави.
Ще припомня, че още преди три години Ангела Меркел каза, че времената, когато можеше „напълно да се разчита на САЩ“ са в миналото. От своя страна Емануел Макрон пък миналата година заяви, че НАТО се намира в състояние на будна кома.
Това е истина. Истина е също, че системата за сигурност, която съществуваше в света след Втората световна война и договореностите от Хелзинки за нерушимостта на границите в Европа вече не съществуват.
Тръмп обяви, че бъдещето „принадлежи на патриотите, а не на глобалистите“. Си Цзинпин преди две години направи изявление за неизбежността на глобализирането, но с… китайска специфика.
През април – май тази година НАТО започва в Европа мащабни учения 2020 г. Такова нещо Европа не помни от пика на студената война през 1981 г.
Няма ги и договореностите за ядрената сигурност. Последният договор СНВ-3 между Русия и САЩ също е на път да остане в историята. Започна оръжейна надпревара при хиперзвука, в космоса, при лазерите и т.н.
Светът е без стабилни основи, свободният пазар се превърна във фикция за наивници, договорът за климата не се спазва, а капиталите се обезценяват…
Именно на този фон Путин направи предложение за среща на „петте големи“. И ако не беше Русия, Мюнхенската конференция нямаше да има център, още повече, че самите европейци написаха доклада „Беззападност“, заради което конференцията създава впечатлението на хаотично движение, в което Русия е единствената точка на събиране, независимо дали става въпрос за положителни или отрицателни оценки на нейната роля.
Светът е на прага на огромни промени и все повече държави виждат в Русия гарант за съхранението на определени правила на глобалната игра.
Русия е най-силна, когато трябва да прояви „стратегическо търпение“ към лудостите на изконно алчния Запад. И тя го прави успешно. Но е ясно също, че това стратегическо търпение не може да е безкрайно и обикновено свършва внезапно.
Засега, както писах в началото на 2020 г., „само армагедон се движи по разписание“. Но тогава въобще не си представях, че биогенетичното оръжие COVID-19 вече е било предвидено за внедряване.
Моят съвет, както обикновено, е „надявайте се на доброто, но се гответе за най-лошото“.
Красимир Иванджийски
Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи.
