Марионетките от Конституционният съд. В средата е неговият председател Борис Велчев, наречен „братиньо“ от бившия премиер Борисов.
Решението на марионетките от Конституционния съд за гражданството на Кирил Петков превъзбуди противниците му и активира политически партии.
Указът на президента е обявен за противоконституционен. Някои се канят да оспорват решения на правителството и министерството на икономиката.
Как се посреща отмяната на назначаването на Петков?
Живеем в общество, което не за първи път е свидетел на нарушения на Конституцията и обявени за противоконституционни текстове. Те обаче бяха посрещнати с мълчание или рехави медийни коментари. Да припомним бившият министър на правосъдието Светослав Лучников и неговото откровение: „Правителството на Жан Виденов бе свалено полуконституционно”.
Фрапиращ пример са 28-те областни болници на страната. Хронологията на случилото се е следната. През месец юли 1999 г. Законът за лечебните заведения преобразува областните болници в търговски дружества – акционерни дружества между държавата и общините. Конституционният съд е сезиран от депутати от БСП.
С решение на съда от 21 май 2001 г. са обявени за противоконституционни разпоредбите за болниците в Закона за лечебните заведения (чл.101, ал.5 – решение № 11 по конституционно дело № 18 от 2000 г.).
Днес областните болници съществуват в правния мир като лечебни заведения в разрез с решението на Конституционния съд. Регистрацията на съответните дружества в Търговския регистър е незаконосъобразна. Да припомним, че съгласно Закона за Конституционния съд, решенията му по споровете за конституционност са
окончателни и задължителни за всички държавни органи, юридически лица и граждани. Има и отделно Решение № 22 на Конституционния съд от 1995 г., че тази норма важи занапред и е безусловна и императивна. Там са изяснени какви са правните последици от решенията на съда.
Следователно текстът за областните болници в Закона за лечебните заведения е загубил правния си ефект и не съществува като нормативен акт. Обявеният за противоконституционен текст не действа и не може да регулира обществени отношения. Решението на Конституционния съд е обезсилило неговото действие.
Управителният съвет на Националното сдружение на общините в Република България е сигнализирал главния прокурор като институция, която осъществява надзор за законност над действията на министъра на здравеопазването и е искал от него да упражни правомощията си по Закона за съдебната власт и да предприеме действия за отмяна на съдебните решения за регистрация на областните болници.
Няма отговор.
Има изпратено писмо от Националното сдружение на общините до бившия премиер Сакскобурготски (№ 254 от 22.04.2002 г.), но не е последвала законодателна инициатива.
Междувременно тогавашния кмет на Перник печели дело във Върховният административен съд. С решение на петчленен състав, което не подлежи на обжалване, на 05.10.2001 г. е отменена заповед на министъра на здравеопазването (№ РД 19-10 от 18.08.2000 г.) за регистрация на областната болница в Перник по Търговския закон. Отново никой не се съобразява със съдебното решение.
Необяснимо е, че няма приет нов текст на мястото на липсващия чл.101, ал.5 от Закона за лечебните заведения. Тази празнота нарушава конституционни права и интереси. Всички правни отношения, дела и спорове са висящи. Нарушен е правовия ред.
Бившата депутатка Антония Първанова напомня за това, изказвайки се на заседанието на комисията по здравеопазване на 27 март 2008 г.: “Ние като законодателен орган имаме сериозен проблем със съществуващия статут на областните болници… В момента в съществуващото законодателство няма текст, който да урежда собствеността на областните болници…
Казвам, закон който да урежда собствеността, друго е регистрацията на търговското дружество. Получава се следният парадокс, след като този текст е отпаднал от Конституционния съд някои от общинските съвети са предявили претенции и са завели дела, защото се явяват заинтересована страна… Искам да ви попитам, при такава неустановена собственост в момента, в който ще стане въпрос за приватизация на лечебни заведения каква ще бъде процедурата, която няма да спре общинските кметове и общините да предявят своите претенции в съда, да възникват всякакви форми на спорове и всякакви форми на проведени приватизационни процедури и след това оспорени…”
На 14 май 2010 г., в отговор на депутатско питане от Георги Божинов за статута на областните болници, тогавашният Министър на здравеопазването (известна ендокриноложка, намерена от тогавашния премиер Борисов на едно кръстовище, както той обясни) предлага текст (вероятно подготвен от правния отдел на министерството) в смисъл „Няма проблем – болниците са регистрирани в Търговският регистър”. Твърди, се че „решението на Конституционния съд не обезсилва статута на областните болници”. Отново липсва публична дискусия.
Как да уважаваш Конституция, стояща по-ниско от Търговския регистър?
Според Закона за Конституционния съд актовете, обявени за неконституционни, не се прилагат, а възникналите правни последици се уреждат от органа, който го е постановил.
В случая народните представители са длъжни да внесат проект на поправка на чл.101, ал.5 от Закона за лечебните заведения. Който е бил депутат след месец май 2001 г. трябва да обясни собственото си бездействие преди да има претенции към другите.
До днес проблемът не е решен въпреки, че горните факти са публични (виж сп. Правен свят, бр.11/2009 г.).
Бездействието донякъде има финансово-политическо обяснение
Ако във всяка от 28-те областни болници има по трима човека в борда на директорите и те получават средно по 3 хил. лева, то за двадесет години сумата е около 60 млн. лева. Тези пари създават твърд електорат на управляващите от облагодетелствани, техните семейства, близки и познати. Това обаче не обяснява пасивността на журналистите (само част от тях са „мисирки”) към това нарушение на Конституцията.
На този фон шумотевицата около бившия министър е конституционно лицемерие. За 28 болници си мълчим, а за Петков вдигаме шум до небето. От Хипократ ли се страхувате, хипокрити такива? (от англ. hypocrite – лицемер).
Очевидно до изборите словоблудствата по темата канадско гражданство няма да спрат. Както е писал Ботев в „Смешен плач” през 1871 г. „лудите не може никой утеши, бесните не може никой укроти!”.
Да не се окаже, че Блага Димитрова с нейното „Който подпише Конституцията, да му изсъхне ръката“ е един от големите конституционалисти на България. Поетеса е, но поне не е „братиньо” (Бел. ред. – „Братиньо“ е обръщение на Борисов към председателя на Конституционния съд Борис Велчев в разпространен запис на телефонен разговор).
– –
*Авторът е психиатър, магистър по здравен мениджмънт и медицина
Д-р Любомир Трифонов*
