Бездейната и безотговорна прокуратура е показател колко доверие заслужава държавата в Европа
Какво ни интересува Полша – така ще остане повече за нас!
Но…Не бива да се радваме, защото нейните днешни неволи утре ще бъдат наши…
Дебелоглавието на един главен прокурор и криещата се зад гърба му клептокрация
ПРОВОКИРАТ ЕВРОПЕЙСКИТЕ ИНСТИТУЦИИ ДА ИЗВАДЯТ ОТ АРСЕНАЛА ТЕЖКИ ОРЪЖИЯ!
———————————————————————
.
“Какво ще стане, ако Полша откаже да плати?”, запита преди дни базираното в Брюксел американско електронно издание “Политико”. Варшава влезе в тежък спор с европейските институции, защото реши, че не могат да й казват какво да прави. Накратко: отхвърли приоритета на европейското право над националното и поднови отдавна затворената дискусия какъв смисъл имат международните договори и съюзи, ако отделни държави решат в някой момент да не ги спазват. В резултат на това Съдът на ЕС в Люксембург ѝ наложи глоба от 1 млн. евро дневно, докато се вразуми. Варшава обяви, че няма да ги плати.
.
Темата е стара като международното право, в чиято основа лежи принципът Pacta sunt servanda (Договорите трябва да се спазват – лат.). Заложен е в Устава на ООН (1945 г.) и във Виенската конвенция за правото на договорите (1969 г.). Той е първоосновата на прословутите acquis communautaire (общностни постижения – фр.), които са действащите правни норми на Европейския съюз. Тяхното признаване за част от националната законодателна система бе първото условие за приемане на която и да е държава в ЕС, както стана през 2004 г. за Полша и през 2007 г. за България. И двете се съгласиха с тях в присъединителните си договори.
.
Сетне в политическия живот на Полша избиха стари националистически рефлекси и консервативната партия Право и справедливост, която се задържа твърде дълго на власт, започна да чувства остра нужда от прилагане на принципа “всеки е невинен до доказване на противното” (или на простолюден език – “всички са честни, докато ги хванат”). Когато някой управлява дълго и свикне с приятния гъдел от обществените ресурси (национални и европейски), развива потребност да се застрахова, че ще бъде смятан за невинен. Това означава да привлече съдебната власт на своя страна, за да си няма неприятности. Подчиняването ѝ гарантира
.
висша степен на невинност
.
За целта в Полша бе създадена “Дисциплинарна камара на Върховния съд”, която да следи за благоразумното поведение на магистратите.
.
Евросъюзът веднага схвана, че чрез ограничаване на независимостта на съда се нарушава възловият принцип на всяка демократична система за разделение на властите, което би означавало възможност безнаказано да се злоупотребява не само с националните, но и с европейските средства. На 15 юли 2021 г. Съдът на ЕС постанови, че с тази камара Полша нарушава правото на Европейския съюз, което означава, че трябва да я разпусне, ако не гарантира нейната независимост (т.е. ако не я лиши от първоначалния ѝ смисъл).
.
Отговорът на Варшава бе повече от предизвикателен: Нашата конституция стои над европейското право и затова ще правим каквото си искаме, което означаваше неподчинение на международен съд. Провокираната реакция бе необичайно бърза и необичайно строга: само 20 дни по-късно Полша получи най-тежката глоба в ЕС – 1 млн. евро дневно. Тя се добави към глобата от половин милион евро дневно, която Съдът на ЕС наложи месец по-рано заради отказа на Полша да закрие въглищната мина “Туров” и свързана с нея ТЕЦ, която замърсява въздуха в близката чешка територия. Превъзбуден от серията лоши новини, полският министър на правосъдието Збигнев Жобро, който е и главен прокурор, заяви на 28 октомври, че страната му “не може и не трябва да плаща и една злота” по двете съдебни решения в Люксембург, защото това е
.
“натиск, а само слабите се поддават на натиск”
.
Точно така е: това е натиск, който е предвиден в инструментариума на Европейския съюз за опазване на общите правила, или както им казват също – ценности, с които всички са се съгласили, за да станат членове на организацията. Разбира се, всяка отделна държава е по-слаба от всички останали, ако ги настрои срещу себе си. Дори да е голяма и силна като Великобритания, трябва в крайна сметка да подвие опашка и да си иде с мир. Но Полша не желае да излезе от ЕС по модела Брекзит и да направи Полекзит. Затова плащането няма да ѝ се размине.
.
Ще стане по най-простия начин: Европейската комисия ще удържи от полагаемите се на Варшава еврофондове сумата, която в момента се трупа като глоби, и ще я прехвърли в общия европейски бюджет. Брюксел е предвидил да отпусне по плана на Полша за възстановяване и устойчивост 24 млрд. евро безвъзмездна помощ и 12 млрд. евро нисколихвени заеми. Председателката на ЕК Урсула фон дер Лайен каза на пресконференция веднага след изявлението на Збигнев Жобро, че няма да се поколебае да бръкне в торбата с европейски подаръци за Полша. Там само от помощите има резерв за покриване на глобите за 44 години. Варшава може да е спокойна, че ще намери с какво да плати.
.
Какво ни интересува Полша – така ще остане повече за нас
.
Не бива да се радваме, защото нейните днешни неволи утре ще бъдат наши. Дебелоглавието на един главен прокурор и криещата се зад гърба му клептокрация провокират европейските институции да извадят от арсенала тежки оръжия, които ще трябва да употребят и към друг прокурор в сходна ситуация. Упоритият стремеж на българската клептокрация да бетонира безотчетния статут на главния прокурор Иван Гешев вещае неприятности и за България. Дотук Брюксел показа, че има поне два начина за финансово вразумяване – глоби и принудително изземане на полагаеми се средства. Но не са само те.
.
България изпрати с голямо закъснение своя Национален план за възстановяване и устойчивост, в който пропусна да обещае, че ще промени конституцията, за да лиши главния прокурор от почти божествения му статут на недосегаемост (“Над мен е само Господ” – Иван Татарчев). Тъй като такова бе едно от очакванията на Еврокомисията, най-вероятно тя няма да бърза да го одобри. Това означава, че държавата на първо време ще изпусне полагаемите ѝ се 13% авансови плащания за тази година, а след това под въпрос ще бъде и цялата сума от 6,9 млрд. евро безвъзмездна помощ.
.
Четвъртият начин е Брюксел да се вгледа по-внимателно как са харчени парите по европейски проекти – например за пътно строителство, след като се видя как клептокрацията е пирувала с пари за национални проекти като магистрала “Хемус”. Същите хора са харчили и европейски пари, които ЕК може да си поиска.
Петият начин е да се намеси Европейската прокуратура, след като българската доказва със своето бездействие, че е съучастник в злоупотребите. Всичко това предстои и Гешев няма къде да се укрие.
.
Светослав Терзиев
