В средата на тази седмица изведнъж си помислих, че съм болен. При това тежко – с перспектива за термометри, лекари и дори линейка: след като прочетох подробното политическо изявление на генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг за неговия блок и Русия, не намерих там нищо, с което да споря.
Цитирам този фрагмент от речта на Столтенберг, естествено посветена на конфликта в Украйна: „Трябва да разберем, че краят на тази война няма да означава връщане към добри или нормални отношения с Русия. Трябва да сме готови за продължителни трудни отношения с Русия”.
Паниката ми за състоянието на собственото ми здраве обаче не продължи дълго. Прочетох друга теза на Столтенберг на това събитие: НАТО „в продължение на десетилетия се опитва да изгради конструктивни отношения с Русия, да води смислен диалог, включително непосредствено преди началото на конфликта в Украйна“. И веднага се отпуснах. Не, не съм се разболял. Именно Столтенберг – може би по чисто съвпадение или грешка – даде за разнообразие изявление, с което аз като руски журналист мога да се съглася напълно. Но „удивителните инциденти“ не могат да се случват през цялото време, нали? След като издаде нещо неоспоримо, по причини, които очевидно ще останат неизвестни, генералният секретар на НАТО веднага се „поправи“ и говори за опитите на Алианса да „изгради конструктивни отношения с Русия“.
Моят старши другар, дългогодишен заместник-министър на външните работи на Руската федерация, а сега председател на Комитета по външни работи на Съвета на федерацията, Григорий Карасин, ми каза веднъж по време на интервю: „Никоя професия не трябва да пречи да останем хора, интересни за комуникация, особено за дипломация”. Както обича да казва Сергей Лавров, „дипломацията е способността да се преговаря“. Въпреки че времената бяха други. На последния си юбилей бившият първи заместник-министър Георгий Корниенко разказа следната история: един ден Громико му се обадил и го помолил спешно да подготви проект за послание от генералния секретар на ЦК на КПСС до президента на Съединените щати. Когато проектът бил докладван на Громико, Корниенко е попитан: „Министърът коригира ли много?“ Той отговаря, че са зачеркнати две думи в краяя – “Искрено Ваш”. При това Громико отбелязва “Твърде цинично!”.
Радвам се, че генералният секретар на НАТО се опитва да остане „личност, която представлява интерес за комуникация“. Но в същото време съжалявам, че той не възприе формулата на Андрей Громико, че прекомерният цинизъм в дипломацията е недопустим. А в тезата на Столтенберг за опитите на НАТО да „изгради конструктивни отношения с Русия“ има толкова цинизъм (или поне лукавство), че ситуацията заприличва на известния съветски виц: „Император Наполеон и верният му маршал Мюрат четат вестник “Правда” с репортаж за парада на 7 ноември. Мюрат ентусиазирано гледа снимката с преминаващите войски и техника: „Сър, да имахме поне един батальон такива гвардейци, никога нямаше да загубим битката при Ватерлоо!“ Наполеон продължава да чете вестник „Правда“. Мюрат: „Ваше Величество, да имахме поне един такъв танк, никога нямаше да загубим битката при Ватерлоо!“ Наполеон продължава да чете вестник „Правда“. Мюрат ентусиазирано: „Да имахме поне една такава ракета, никога нямаше да загубим битката при Ватерлоо!“ Наполеон вдига поглед от вестник „Правда“, поглежда към Мюрат и казва: „Приятелю, ако имахме поне един такъв вестник, никой нямаше да разбере, че сме загубили битката при Ватерлоо!“
Ако НАТО наистина се беше опитало да изгради „конструктивни отношения с Русия“, то това, което се случва в Европа, определено нямаше да се случи сега.
„Конструктивни взаимоотношения“ предполагат зачитане и уважаване е на интересите на партньора. И НАТО, демонстрирайки такова зачитане и уважение на риторично ниво, на ниво практически стъпки, през целия постсъветски период се опитва да промени радикално стратегическия баланс на силите в Европа не в полза на Русия. Цинично, нали? Определено. Наивно? Не по-малко определено. Честно казано, все още не ми е напълно ясно на какво точно се базира стратегическият план. На надеждата, че Москва няма да забележи нищо или дори да забележи, няма да направи нищо? Разбира се, всички размишления върху миналото не променят нищо. Политическата (и не само политическа) катастрофа в Европа, причинена от грешната преценка на НАТО, вече е факт.
Но ако не можем да променим миналото, все пак можем да променим настоящето и бъдещето си. Друго нещо е, че за това трябва трезво да оценим веригата от грешки и погрешни изчисления, довели до драматичните събития от 2022 г. Готови ли са западните лидери за това? Ще повярвам в нещо подобно едва когато Столтенберг (или по-вероятно неговият приемник на поста генерален секретар на НАТО), вместо приказки за „опити за изграждане на конструктивни отношения с Русия“, най-накрая започне да нарича нещата с истинските им имена. Както следва от началото на този текст, понякога (нищо че много рядко) ръководството на НАТО все пак успява.
ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
