САЩ: Уравнение с трима играчи
Новата стратегия за национална отбрана на САЩ определя Китайската народна република като „главно предизвикателство“
На 27 октомври 2022 г. САЩ публикуваха пълната версия на Стратегията за национална отбрана, но редовете на сухия документ са едно, а коментарите към него от един от авторите са много по-интересен материал за анализ. Затова ви предлагам да прочетете отговорите на въпросите на Колин Кал, заместник-министър на отбраната на САЩ по политиката, които той даде по време на разговора си с американски журналисти.
На първо място, Кал обясни разликата между Националната отбранителна стратегия за 2018 г. и 2022 г. Той каза, че новата Стратегия за национална отбрана на САЩ определя Китайската народна република като „главно предизвикателство“: „Тъй като, по наша оценка, КНР е единствената страна както с намерение, така и нарастваща способност да предизвика САЩ и международния ред основан на правила, който продължава повече от 75 години във всички направления. Във военен, технологичен, дипломатически, икономически план Русия няма такава възможност да промени фундаментално световния ред.
Кал коментира подхода към Русия по следния начин: „Докато Русия се показва като опасен играч в Украйна, нашите документи описват Русия като остра заплаха и този термин „остра“ е избран много умишлено, тъй като съчетава значението на заплахата като едновременно текуща и остра.”
Съответно според него Русия не е в състояние да промени световния ред, но малко по-късно той обясни отношението на САЩ към конфликта в Украйна в следния дух: „Ние не искаме да живеем в свят, в който големите държави вярват, че могат да абсорбират по-малките си съседи. Това е сигурен път към глобален безпорядък. Така в очите на Съединените щати Русия все още е заплаха за „световния ред, основан на правила“, такава реторика беше демонстрирана от много лидери на западни държави.
Що се отнася до развитието на ситуацията и подкрепата за Украйна от САЩ, Кал смята, че “нуждите на Украйна ще се променят с времето”. „Надявам се, че в един момент конфликтът ще утихне и ще можем да обърнем толкова внимание на средносрочните и дългосрочните нужди на Украйна, колкото и на техните непосредствени нужди на бойното поле. Ще трябва да видим дали това ще стане възможно, когато навлезем в зимата и след това в 2023 г.“, каза той.
На въпрос за „параметрите на победата“, Кал обясни на репортерите, че Украйна трябва самостоятелно да определи целта на своите действия: „Нашата роля е да се уверим, че Украйна все още има способността да защитава своята суверенна територия, да възпира агресията и в ако влязат в преговори с руснаците, да влязат в тези преговори от най-силната позиция, извоювана на бойното поле. Така че нашата политика ще продължи да бъде такава.”
Относно действията на Русия, Кал заяви: „Мисля, че Владимир Путин има теория за победата и неговата теория е, че той просто ще изчака всички ни. Докато се изморим. Че високите цени на енергията, инфлацията, раздорите в Европа, ще ни принудят да се откажем от целта. Така че мисля, че от всички нас зависи да го уведомим, че това няма да проработи.”
В отговор на въпросите на репортерите Кал подчерта основния приоритет на Китай за Съединените щати: „Така че Китай е направлениетон, в което се движим, както сега, така и в обозримо бъдеще, като същевременно признаваме различната, но остра заплаха, която представлява Русия. Очевидно има вектори, където предизвикателството от страна на Русия е особено остро, например по отношение на ядрените оръжия.
По „тайванския въпрос“ Кал заяви: „Нашата политика спрямо Тайван продължава да се основава не само на всеобхватната политика за един Китай, въплътена в „Трите комюникета и шестте уверения“, но и на Закона за отношенията с Тайван , който по същество задължава Съединените щати да предоставят помощ на Тайван, така че Тайван да може да се защити, и също така определя, че използването на сила (от Китай) през Тайванския пролив ще представлява заплаха за националните интереси на САЩ и че САЩ трябва да могат да отговорят на него.
Повдигайки темата за надпреварата във въоръжаването, Кал обясни, че не си струва директно да се наслагват ядрените арсенали на Русия и Китай срещу Съединените щати. „Китай е в разгара на спираща дъха военна модернизация. Ядреният компонент е част от него, но тъй като Китай се опитва едностранно да промени статуквото и тъй като възможностите на Китай се променят, ние ще продължим да подкрепяме Тайван според неговите отбранителни нужди, каза той.
„По отношение на ядрената модернизация на Китай бих казал, на първо място, че притежаването на ядрени оръжия не е картбланш за регионална агресия и това не означава, че непременно всичко ще върви добре. Русия е най-голямата ядрена сила на планетата Земя. Фактът, че Русия има ядрени оръжия обаче, не гарантира, че навлизането на Русия в Украйна е било успешно на бойното поле, камо ли по стратегически въпроси, и мисля, че това е важен урок.”
„Наистина мисля, че ядрената модернизация на Китай, когато той е в процес на утрояване, може би учетворяване или дори повече на ядрения си арсенал до края на това десетилетие, ще създаде нова ситуация за САЩ, в която за първи път в нашата история ще се сблъскаме не с един, а с два сравними или близки до нашите възможности ядрени съперници. Този вид уравнение с трима играчи е мястото, където ще трябва да продължим да коригираме нашите политики и новата ядрена стратегия го изяснява“, каза Кал.
Тези твърдения още веднъж потвърждават версията, че САЩ се стремят да контролират нивото на конфронтация с Русия в украинския театър на военните действия. Според Кал ръководството на САЩ дори очаква намаляване на интензивността на военните действия в близко бъдеще. Всичко това е така, защото основният враг за САЩ е Китай и прякото участие на САЩ в конфликта в Украйна рязко ще отслаби техните бойни способности.
Освен това в този случай само Китай остава „сигурно убежище“ за свободните капитали и производителите, които искат да се спасят от скъпите енергийни ресурси, премествайки производството си. Тази стратегия се вижда и във финансирането на бюджета за отбрана на САЩ.
В статията на RUSSTRAT „И така, каква война и с кого готви Пентагонът?“, беше отбелязано, че в раздела „Временни разрешителни, свързани с Украйна и други въпроси“ на стойност 2,7 милиарда долара повече от половината от гамата боеприпаси, поръчани от Пентагона, са предназначени за водене на военни действия по море, а Украйна не разполага с кораби и други средства за доставка на такива боеприпаси.
Освен това 5,9 милиарда долара бяха разпределени директно на ВМС за допълнителна покупка на боеприпаси, а основните разходи бяха насочени към закупуване на противокорабни ракети, включително крилати ракети, както и торпеда в различни модификации. Конгресът на САЩ дори възнамерява да създаде независима комисия, която да реши най-накрая колко голям трябва да бъде флотът на американската държава. Факт е, че при президента Доналд Тръмп дори беше приет закон, задължаващ ВМС на САЩ да има 355 кораба в състава си, но в момента ръководството на флота отказва да продължи да произвежда десантни кораби. Конгресът настоява за по-нататъшното им производство, виждайки перспективата за конфронтация с Китай.
Оценявайки това изравняване на мотивациите в настоящия момент, можем да кажем, че Русия все още не е използвала напълно наличните възможности за оказване на натиск върху Съединените щати – и не става дума за съвместни маневри с Китай, а за незаконно намиращите се в Сирия американски военни , което може да се превърне в такава точка на натиск.
ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
