От дълго време санкциите са предпочитаното дипломатическо оръжие на САЩ. Отговорът на администрацията на Байдън на руската инвазия в Украйна е един такъв пример: те веднага наложиха наказателни икономически мерки на Москва и убедиха и други правителства да направят същото. Напълно обяснимо е, че санкциите са популярен инструмент за политиците – те изпълват празнотата между кухите дипломатически декларации и смъртоносните военни интервенции. Но златните дни на американските санкции може скоро да приключат.
Колкото повече Вашингтон разчита на санкциите, толкова повече непокорните страни започват да заздравяват икономиките си срещу подобни мерки. През последното десетилетие три основни събития ги подтикнаха да правят това. През 2012 г. Съединените щати отрязаха Иран от SWIFT – глобалната система, която прави възможни буквално всички международни плащания – в желанието си да изолират финансово страната. Други врагове на Съединените щати си взеха бележка, опасявайки се, че може да бъдат следващите. След това, в 2014 г. западните страни наложиха санкции на Русия, след като тя анексира Крим, принуждавайки Москва да превърне икономическата си автономност в приоритет. И накрая, през 2017г. Вашингтон започна търговска война с Пекин, която скоро обхвана и технологичния сектор. Чрез ограничаването на износа на американската технология за полупроводници за Китай, Съединените щати обърнаха внимание на съперника си, че достъпът му до ключови технологии може да бъде прекратен.
Тези три случая предизвикаха зараждането на нов феномен: резистентност на санкции. Властта на Съединените щати да налагат санкции върху други страни произтича от първенството на американския долар и от обхвата на американския надзор върху глобалните финансови канали. Това кара враговете на Съединените щати да търсят финансови иновации, които да намаляват тези американски предимства. Все по-често тези страни се договарят помежду си за валутни обмени, алтернативи на SWIFT и дигитални валути.
Твърда валута
Предупрежденията за негативния ефект от прекомерната употреба на санкции не са новост. През 1998 г. американският президент Бил Клинтън се жалваше, че Съединените щати са се превърнали в „щастлива от санкциите“ страна. Той се безпокоеше, че Америка „рискува да изглежда сякаш иска да санкционира всеки, който не е съгласен с нас“. По онова време тези страхове бяха пресилени – САЩ все още бяха икономическа сила без конкуренция и санкциите все още бяха ефективен инструмент. Например, в края на 90те години, те заставиха либийския лидер Муамар Ал-Кадафи да предаде заподозрените за двата бомбени атентата срещу самолети и да приеме демонтиране на арсенала му от ядрени и химически оръжия. Но оттогава обхвата на налаганите санкции се разрасна неимоверно, а американските съперници отговориха на това, предприемайки превантивни мерки, за да преодолеят потенциални наказания.
Един от начините, по които страните станаха по-устойчиви на санкции, е двустранният валутен обмен, който позволява американският долар да бъде заобиколен. Сделките с обмен на валута свързват централните банки на страните директно помежду им, елиминирайки нуждата от използването на трета валута при търговията. Китай прегърна този инструмент с огромно удоволствие, подписвайки споразумение за валутен обмен с над 60 държави, в това число Аржентина, Пакистан, Русия, Южна Африка, Южна Корея, Турция и Обединените Арабски Емирства, на обща стойност от близо 500 милиарда долара. Целта на Пекин е ясна: китайските фирми трябва, когато поискат, да могат да преодоляват американските финансови канали.
През 2020 г. за първи път Китай осъществи повече от половината си търговски сделки с Русия във валута, различна от американския долар, създавайки имунитет срещу американските санкции за по-голямата част от този търговски обмен. Не би следвало да е изненада фактът, че Русия и Китай разработват платежни канали, използващи юана и рублата. През март 2020 г. Шанхайската организация за сътрудничество – политически клуб, в който членове са Китай, Индия и Русия – постави като приоритет развиването на плащанията в местни валути в желанието да се преодолеят американският долар и американските санкции.
Растящото желание на Китай да изостави щатския долар е разбираемо, предвид ужасното състояние на отношенията между Вашингтон и Пекин. Но съюзниците на Съединените щати също сключват сделки за валутен обмен. През 2019 г. Индия купи въздушно-отбранителни ракети S-400 от Русия. Транзакцията на стойност 5 милиарда долара би трябвало да отключи американски санкции. Но Индия и Русия съживиха валутно споразумение от времето на Съветския съюз. Индия купи руските ракети, използвайки смесица от рубли и индийски рупии, избягвайки по този начин американските санкции, които биха могли да бъдат приложени за спиране на сделката.
Друг начин, по който страните се защитиха от санкциите, е чрез развиването на не-западни платежни системи. Докато страните продължават да използват западни финансови канали, в частност SWIFT, те няма да са предпазени от налагане на санкции. Пълното ограничаване на дадена страна от SWIFT е ядрена опция в американския арсенал от санкции. То е използвано само веднъж, срещу Иран. Китай и Русия усилено подготвят собствени алтернативи на тази система, в случай че западните страни решат да отрежат и тях.
Китайската алтернатива, позната като Трансгранична междубанкова платежна система, все още не е равностойна на SWIFT. През 2021 г. ТМПС е обработила почти 12 трилиона долара в транзакции, което е еквивалент на обработените от SWIFT суми за три дни. Допълнително, ТМПС се фокусира върху плащания, деномирини в юани, които представляват по-малко от 10 % от глобалните финансови транзакции. И накрая, SWIFT е дълбоко вкоренена в глобалната финансова мрежа, а финансовите институции е слабо вероятно да се откажат от работеща система и да я заменят с нова и политизирана такава.
Но самото съществуване на ТМПС е победа за Москва и Пекин – тяхната цел е да имат работеща алтернатива на SWIFT, а не най-голямата платежна система. Това, което е важно за Русия и Китай, е че около 1300 банки в над 100 страни се присъединиха към рамката. Ако Русия и Китай бъдат отрязани от SWIFT, техният резервен вариант е готов. Пекин може един ден да принуди фирмите, които искат достъп до китайския пазар, да използват ТМПС. Правейки това, Китай би изградил възможността да отреже страни от своята платежна система и от китайската икономика, точно както Съединените щати могат да отрязват страни от деноминираните в долари плащания и от американската икономика.
Трети инструмент, който страните използват за избягване на американските санкции, е дигиталната валута. В тази сфера Китай води. Около 300 милиона китайци вече използват дигитални ренминби (юани)в повече от 20 града, включително Пекин, Шанхай и Шънджън. Тази дигитална валута се издава от китайската централна банка и се съхранява в мобилните телефони на китайските граждани. Зимните олимпийски игри през 2022 г. бяха опитно поле за новата валута – на олимпийските места плащанията трябваше да бъдат извършвани с карта VISA или с дигитални ренминби. Механизмът се разраства бързо, предвижданията са, че до 2030 г. един милиард души ще използват дигитални ренминби.
Дигиталните ренминби са устойчиви на санкции. Съединените щати нямат начин да ограничат употребата на виртуална валута, издадена от централната банка на друга страна. Тази дигитална валута идва също и с възможност за надзор: китайските служби за сигурност могат да проследяват дигиталните транзакции и да откриват подозрителни модели (или операции на чужди разузнавателни служби на китайска територия). Китай разчита и че дигиталните ренминби ще привлекат ползватели от цял свят. През 2021 г. Китай създаде партньорство с Обединените Арабски Емирства и Тайланд за експорт в дигитални ренминби. Предвид факта, че Китай е най-големият търговски партньор на повечето страни, вероятно ще следват и други подобни сделки.
Централната китайска банка не крие желанието си дигиталните ренминби да оспорят хегемонията на американския долар. Но пътят към това изглежда стръмен. Дигиталните ренминби остават малък глобален феномен, въпреки че печелят популярност. Освен това, забавянето на китайската икономика напоследък, съчетано с липсата на конвертируемост на дигиталните ренминби, намаляват привлекателността на страната за инвеститорите. Вече не изглежда толкова сигурно, както до неотдавна, че Китай ще замени Съединените щати като най-голямата икономика в света през 2030те години. Но все още повечето икономисти са съгласни, че след няколко десетилетия около половината от световната продукция ще бъде произведена в Азия. В този контекст една регионална дигитална валута със сигурност би била атрактивна.
Край на пътя?
Поотделно споразуменията за валутен обмен, алтернативните системи на плащане и дигиталните валути не могат да имат голямо въздействие върху ефикасността на американските санкции. Но заедно тези иновации дават на страните все по-големи способности да извършват транзакции през устойчиви на санкциите канали. Тази тенденция изглежда необратима. Няма причина да се вярва, че отношенията между Вашингтон и Пекин, или Вашингтон и Москва, ще се подобрят в скоро време. Най-вероятният сценарий е нещата да се влошат, което ще предизвика Пекин и Москва да удвоят усилията си за устойчивост срещу санкции.
Създаването на фрагментиран финансов ландшафт застрашава както дипломацията, така и националната сигурност на САЩ. В допълнение с разклатената ефективност на санкциите, възходът на устойчиви на санкции финансови канали означава, че Съединените щати ще имат все по-голяма мъртва точка при установяването на незаконни глобални действия. Проследяването на финансови транзакции с подозрителни елементи или идващи от специфични страни, е ключово в борбата срещу тероризма. Установяването на финансови трансфери между разпространители на ядрени оръжия също помага за проследяване на ситуацията с тези оръжия.
Всичко това означава, че в рамките на десетина година едностранните американски санкции ще имат малък ефект.
Многостранни санкции, подкрепени от Япония, Съединените щати, страните от ЕС и други сходно мислещи сили, вероятно ще станат най-добрата алтернатива. Тези санкции са по-трудни за постигане, но са много по-трудно преодолими за страните, към които са насочени. Дори и Китай не би могъл да си позволи да загуби европейските, американските и японските пазари по едно и също време. В най-добрия случай, разработването на многостранни санкции ще благоприятства установяването на глобална рамка за подобряване ефективността на санкциите. Подобни институции вече работят по проблеми, които изискват глобално сътрудничество, като морското право, войната с дрогата и преселението на бежанци. Защо да не се създаде една и за санкции?
Такава организация би могла да анализира устойчивостта на санкции с оглед адаптиране на западните финансови канали за посрещане на новите предизвикателства. Тя би могла също да изучава ефекта от санкциите със специален фокус върху развиващите се страни. Китай знае, че решението на развиващите се страни да се придържат или да изоставят западните финансови канали ще повлияе на неговия опит за подкопаване на американската финансова хегемония. Една организация, посветена на тези въпроси, може би е единственото лечение при резистентност към санкции.
Агат Демаре е директор на Глобални прогнози в Отдела за икономическо разузнаване и автор на „Обратен удар: Как санкциите промениха света против американските интереси“.
Източник: foreignaffairs.com
