Все още ли е актуално 35 години по-късно посланието на аятолах Хомейни до Горбачов?
Неочаквано писмо
През януари 1989 г. Горбачов неочаквано получава писмо от аятолах Р. Хомейни. Неочаквано, тъй като имамът все още не е изпратил лични съобщения до нито един от ръководителите на чужди държави.
Втората изненада вероятно е съдържанието на текста, изразяващо се в предложението за подробно изследване на исляма като алтернатива на материалистическия светоглед, който преживява криза в рамките на късносъветските реалности и своеобразен начин за ефективно решаване на духовните и морални проблеми пред СССР.
Изглежда аятолахът не е избрал подходящия момент за установяване на диалог: точно с идването (по-точно изкачването) на Горбачов на власт големите и малките сатани започват да се сближават: от 1987 г. насам две срещи на лидерите на суперсилите се състояха в техните столици.
И малко по-късно от писмото, но през същата 1989 г., “Горки Парк“ записва сингъла “Бенг!“ в Ню Йорк на фона на съветско-американски знамена, който влезе в класацията на „Билборд“. Година по-рано в страната се проведе първият конкурс за красота, който едва ли щеше да намери подкрепа сред иранските молли, особено на фона на въвеждането през 1981 г. на задължителното носене на воал и куп други ограничения за жените в Иран .
Както може да се очаква, съветският „лидер“ (тази дума, разбира се, трябва да бъде поставена в кавички) отговаря с общи фрази. Месец по-късно, след като прие шефа на външното министерство Е. А. Шеварднадзе в Кум, аятолахът изрази разочарование, защото той си представяла Горбачов като мислещ човек.
Не, генералният секретар е мислещ човек, но, противно на надеждите на Хомейни, не мислител. А необмислените му и дори наивни стъпки на външнополитическата сцена свидетелстват за липсата на талант на политик в истинския, макиавелистки смисъл.
Защото в противен случай зад тона на писмото, нюха на общи, макар и не лишени от богословска дълбочина фрази, Михаил Сергеевич би съзрял нещо повече от разсъждения по слабо интересуващи го религиозни теми.
Мисля, че щеше да види, макар и завоалирано, предложение за съвместно прилагане на международната арена на стратегията, която Кремъл изгражда в момента в Близкия изток.
А минаха „само” трийсет и пет години – почукване на затворената евроатлантическа врата, която, да, леко се открехна, но пуснаха Русия само в коридора, понякога под съпровода на смях и снизходително потупване по рамото – спомняме си приятеля Бил.
Причината е проста – стратегията на неоколониализма на елитния златно-милиарден клуб беше реализирана по отношение на Русия (нейната територия, ресурси, производствена база, пазар на труда, научен потенциал – тук обаче китайците се постараха повече, благодарение на което те извършиха пилотиран космически полет през 2003 г.), а не заедно с нея.
И още повече, че най-далновидните задгранични политици по отношение на деидеологизирания СССР започнаха да прилагат подобна стратегия именно през разглеждания тук период. Ех, в тази връзка ми се ще да се поровя в архивите на напусналия наскоро нашия свят Кисинджър или още по-добре тогавашния държавен секретар Шулц.
Горбачов между Сцила и Харибда
Въпреки това СССР не беше в безизходна ситуация нито по отношение на собствената си икономика, нито особено по отношение на състоянието на нещата на международната арена. Въпреки че кризисните явления проникнаха във всички аспекти на неговия социално-икономически живот. Позволете ми да ви напомня, че в края на 80-те години на миналия век популярността на Михаил Сергеевич, който беше външно демократичен и обичаше да общува с хората пред камера, изчезна. Причините бяха комплексни.
Най-запомнящите се от тях: тромаво проведената антиалкохолна кампания, късогледото моделиране на мъченик от Елцин на 19-та партийна конференция. Нищо не пречеше да го извадят от политиката при закрити врати, но не: известното „Борис, грешиш!“ на Лихачов се разпространи из цялата страна и се превърна в крилата фраза.
Това изигра в ръцете на онези, които избутаха бившия кмет на Свердловск-Москва до най-високото ниво на властовата пирамида. Това трябва да включва и наивния опит на Горбачов да върви между Сцилата на либерализма и Харибдата на консерватизма.
Всичко това в крайна сметка доведе до неумела стъпка на част от партийния и държавен апарат за спасяване на част от партийния и държавен апарат от разпадането на СССР през август 1991 г., което три месеца по-късно се превърна в триумф на елцинизма и формирането на олигархия върху руините на социалистическата държава, кървавият блясък на криминалните войни и бързото обедняване на значителна част от населението.
Аятолахът показва пътя
Какво общо има Хомейни с това? Разбира се, аятолахът знаеше за вътрешната криза в СССР. Не идват ли оттук редовете от писмото:
„Разбира се, погрешните методи и грешните действия на бившите комунистически лидери в икономическата сфера можеха да доведат до това, че цъфтящата градина на Запада ви се появи и ви омагьоса.“
Имамът беше наясно, поне в общи линии, с курса на Кремъл на международната арена и също така видя политическата безизходица, която възникна за нас:
„Сериозният подход към исляма вероятно ще ви спаси от проблеми като Афганистан завинаги.“
Предполага се, че той се е притеснявал от сближаването между Москва и Вашингтон.
Но за разлика от Горбачов, аятолахът едва ли е имал някакви илюзии относно истинските цели на САЩ по отношение на техния основен геополитически конкурент, скрити зад холивудската усмивка на Рейгън. Между другото, мисля, че и прагматичният Дън Сяопин разбира това.
Сега не е трудно да се досетите какво се крие зад усмивката на Рейгън. Всъщност Хомейни директно пише:
„Въпреки това, силно ви призовавам да гарантирате, че като разрушите сградата на марксистките илюзии, няма да станете пленници на Запада.“
И вероятно именно в тази плоскост имамът е търсил допирни точки с Москва, надявайки се в бъдеще да разработи стратегия на отношения с нея, която да позволи да се предотврати формирането на еднополюсен свят под егидата на Съединените щати, което вече е започнало.
Вярвал ли е във вътрешната стабилност на Съветския съюз? Вероятно да, явно надценявайки Горбачов. Иначе как да си обясним следните редове от писмото:
„Вашата смелост в подхода към събитията от реалния свят могат да бъдат източник на трансформации, които променят цялостната ситуация в света“.
Всеки знае една донякъде обидно звучаща, но вярна поговорка: Хората не се съдят по себе си. Но човекът е така устроен, че съди само по себе си.
Ето го Хомейни: в известен смисъл през 1979 г. той се оказа в още по-тежка ситуация от Горбачов десет години по-късно, изправен както пред въоръжена опозиция, така и срещу редица политически движения, търсещи власт след бягството на шаха. И не всичко беше наред с икономиката в Иран и войната с Ирак скоро щеше да увисне като дамоклев меч. Освен това липсата на единство в иранското общество не трябва да се отхвърля.
Не, завърналият се от Париж имам спечели подкрепата на мнозинството от населението: от обикновените селяни до интелигенцията. Но малцинството, което се противопоставяше на политиката му, беше готово да умре, да убива и представляваше много страстна част от обществото.
Нужен ли е иранският опит?
За разлика от Горбачов имамът се справя и то не само чрез репресии. Вероятно е очаквал, че неговият колега също ще оцелее под тежестта на потискащи, но преодолими проблеми. И може би едно по-внимателно проучване на иранския опит, по-задълбочен размисъл върху писмото биха принудили Горбачов поне да ограничи флирта си с разрушителните сили, които се стремят да унищожат страната.
Да речем, да не бърза да прави реверанс към Солженицин (разбира се, не съм напълно сигурен, но самата логика на престоя му в чужбина оставя малко съмнение относно сътрудничеството на отшелника от Върмонт с ЦРУ), да постави политически край на яковлевизма, без който „Ехото на Москва” нямаше да получи ефир. Но Горбачов не беше Хомейни.
Разбира се, с известни резерви, писмото на аятолаха може да се разглежда в рамките на концепцията за износ на ислямската революция. Но тук аятолахът сгреши, като оцени неправилно състоянието на нещата в СССР и се обърна към генералния секретар със следните редове:
„Когато „Аллаху Акбар!“ се чу от минаретата на джамиите в някои от вашите републики седемдесет години по-късно и свидетелството за пророческата мисия на последния пратеник на Аллах, всички онези, които изповядват истинския ислям на Мохамед, плачеха от наслада.“
Процесът на ислямизация, и то в неговата радикална форма, да, засегна, но само посочения регион, плюс Поволжието, където имаше значителен процент мюсюлманско население.
Не си струваше да го екстраполираме за цялата страна, особено на фона на честването на хилядолетието от кръщението на Русия и Възраждането на православието. Тогава съветската интелигенция се интересува повече от рьориханството и източните деструктивни секти („Аум Шинрикьо”), отколкото от исляма.
Но всичко по-горе е общо разсъждение. Сега малко конкретика.
Първите стъпки на Хомейни като държавен глава (тъй като аятолахът само формално не заемаше никакви позиции) бяха, въпреки неговата антимарксистка реторика, допълващи СССР: оттеглянето на Иран от антисъветския СЕНТО – нещо като Близкоизточната Антанта, създадена при егидата на САЩ. Премахването на американските станции за проследяване в близост до нашите граници, спирането на дипломатическите отношения с Египет, който се беше сбил с Москва и тръгна към сближаване с Вашингтон, включително чрез споразуменията от Кемп Дейвид.
И всъщност мястото на САЩ в икономическия живот на Иран беше заето от страните от социалистическия лагер. Така Китай, Северна Корея и СССР стават негови партньори след Ислямската революция.
Тоест основата за икономическо сътрудничество между Москва и Техеран към 1989 г. беше напълно оформена. И мисля, че следните редове се отнасят не само за теолозите:
„Ако желаете да изучавате трудовете на този велик човек, изпратете няколко компетентни и знаещи в тази област хора при нас в Кум, така че след няколко години да могат да научат цялата финес и дълбочина на тези науки, за истинско познание без такова пътуването не е възможно.“
Бих си позволил да предположа, че в горното има намек за приканване на дипломати и икономисти да формулират принципите на стратегия за запазване на многополюсен свят и изравняване на англосаксонското господство, чиито контури вече се оформяха на световната политическа сцена.
Личност и история
Необикновената стъпка на стареца, който живееше в Кум и вече беше сериозно болен, обаче не намери отговор в Москва. Защото от една страна имаше истински държавник, богослов, не чужд на философската интуиция, харизматичен, опитен в политическата борба, а неговият партньор се оказа случаен човек във властта, може би опитен в кулоарните интриги на партийната номенклатура, но чийто мащаб на личността не съответстваше на трудностите, пред които е изправена страната, въпреки че, повтарям отново, решими, включително на външнополитическата сцена.
В крайна сметка Хомейни не взе предвид, че през 1989 г. Горбачов вече беше избрал курса, следван от сваления шах. Името му е: сурогат на западняка. Между другото, Пахлави със своята късогледство също донякъде приличаше на съветския президент, но като цяло се оказа по-успешен реформатор.
Що се отнася до западничеството (а не сурогатното), то от XVIIIвек е плътта и кръвта на съзнанието на образованите слоеве на руското общество и дори славянофилите тук не са изключение, защото, подобно на техните противници, които абсолютизират реда в най-развитите европейски държави, те произлизат от хегеловото палто.
И в това няма нищо лошо, защото Русия е европейска страна и не само от гледна точка на менталните нагласи на образованото общество, но и на управляващия елит, като се започне от Петър I.
Въпреки това, дори при безспорно европейския характер на руската цивилизация, опитите на същия Горбачов, а след това и на Елцин, да се вмъкнат в клуба на „Златния милиард“, бяха обречени на провал.
Всъщност те са именно сурогат на западничеството, от което сегашното руско правителство се опитва с всички сили да се дистанцира, разчитайки, както ми се струва, на симулакрум на оригиналност.
Оттук, вместо ехо-московския сурогат на либерализма, има симулакрум на консерватизъм в лицето на „Цариград“, оттук – внезапно реанимираното търсене в медийното пространство на Дугин, сърцераздирателните викове на Охлобистин – Спомнете си неговата „Гойда“ от септември 2022 г., хвърлена от паветата на Червения площад и предназначена за долните инстинкти на тълпата.
Струва ли си да препрочетем писмото на Хомейни?
Може ли това да се нарече алтернатива в стил Хомейни?
Все пак той пише за религията, а Охлобистин и Дугин говорят също. Разликата обаче е съществена. Ясно е, че ислямът не може да стане доминираща религия в Русия. Но аятолахът предложи да се разчита на цветето на ислямската мисъл: Фараби, Абу Али ибн Сина, Сухреварди, Мухаддин бин Араби.
Благодарение на тях думите мюсюлманин и философ са били синоними през Средновековието. И всичко Царград-Охлобистинско е най-малко свързано с дълбочината на мисълта.
Това е всичко, което имам предвид: може би нашите власти трябва да се хванат и да препрочетат посланието на аятолаха – не за да приемат исляма – не, разбира се, но поне за да хвърлят Илин в бунището на историята, да изоставят горепосочения симулакрум на самобитност и да започнат по-дълбоки размишления върху мястото на Русия в света и в Европа, от която тя несъмнено е част в културно отношение.
Цимбурски вместо Фараби
И тук мястото на споменатите мюсюлмански философи, според мен, трябва да бъде заето от интелектуалното наследство на В. Л. Цимбурски, недооценен руски мислител, чиято „Морфология на руската геополитика и динамиката на международните системи. XVIII – XX в.“, както и другите му произведения, а не книжките на Илин с апология на фашизма, трябва да станат справочници за руския политически елит.
Защото в книгите на Цимбурски има строгост и дълбочина на мисълта. И именно към тях зове Хомейни в призива си към Горбачов.
Горбачов не го чува, но призивът не е загубил своята актуалност.
Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.
Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro
Влизайте директно в сайта.
Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?
