„….Русалките са продължение на месото в творбите на Ода Жон.
…..Ода Жон е много известна, има изложби и издадени много каталози.
….. Не е пир по време на чума, защото сме имали и много по-тежки времена.“ почти цитати
Женка, шефка на Националната галерия.
Не е чума, жено, права си, холера е тоя път.
Като казах холера и женка, та се сетих – снощи гледах Поцинкованата кофа при СлавиТ… Небрежна, отривиста, с бърза мисъл, добронамерена към хората, артистична, загрижена за бюджета, като една истинска домакиня ..
Небрежна:
Седеше полуразкрачена, както когато се дои крава например.
Отривиста:
– Назаде няма да се връщаме, само напреде!
Бърза мисъл:
– Този висок данък на старите коли ще ги научи /гадовете/ да карат нови коли!
– Как?
– Така!
Добронамерена:
– Дайте ги тия хора, сега не мога да им отговоря, ама ми ги дайте, ще видят те как отговарям на такива въпроси!
Артистична:
– Моят съветник ми е и импресарио, снима ме, урежда ми участия, аз съм преседател на Парламента, не мога сама да ходя да се моля на разни императори, кралици и прочие, да ме приемат. Той се моли.
Загрижена:
– Ние с моя импресарио пътувахме до Пекин, Япония в икономична класа.
С какво разгневихме толкова боговете, та да ни пратят това създание за най-важен човек в държавата? Чак съм на път да кажа, че Цачева беше по-така… Не много, ама все пак. В борисов 4, шеф на парламента предлагам да е Лъчо Мозъка.
––––––
Отишъл един Симпатяга при директора на цирка да кандидатства за работа.
– Е, казвай, къв ти е номера?
– Ами аз съм целият в бяло – бял костюм, бели обувки, бяла шапка, нося кофа с л.йна в лявата ръка и вентилатор в дясната. Издигат ме на платформа високо, до купола на цирка, аз пускам вентилатора в кофата, а оркестърът свири туш.
– Хубаво, ама какъв е всъщност намера? – озадачен пита директорат.
– Ами как какъв – публиката е цялата в л.йна, а аз съм си пак целият в бяло!