Добро утро на Бъдни вечер. Мислех днес темите ми да са по-духовни заради светлия християнски празник. Но сутринта в една от групите един възрастен човек се възмущаваше, че нямало кой да залее дарената от Москва на София елха с бензин и да я запали. Останах потресена. Толкова дива омраза…и то по време на празниците.
Защо толкова мразим всичко? И в духа на Рождество Христово – Бог е любов, Христос ни е казал да обичаме ближните си. От загубата на християнски ценности се стигна до падението ни. Защото, скъпи българи и българки, сами си го направихме – нашият избор не се движеше от разума и от любовта, а от омразата към този и онзи. Гласувахме не за този, а против онзи, правихме нещата, за да види някой какво ще му се случи. Омразата ражда омраза и води до катастрофа.
Не ме разбирайте погрешно. Любовта към ближния не означава, че той не трябва да получи справедливост и наказание за престъпленията си. Имаше една мисъл на Тери Пратчет: Ако си престъпник, моли се да не попаднеш на добър човек. Защото той няма да злорадства и да ти остави време да мислиш как да се измъкнеш, няма да ти даде време, за да се наслади на превъзходството си. Той със състрадание и съжаление просто веднага ще направи, каквото е необходимо, за да възтържествува справедливостта, защото знае, че това е правилно и трябва да се свърши. Но няма да мрази!
Избрахме СДС, защото мразехме комунистите. Избрахме Бойко, поради същата причина. По едно време избрахме и БСП, защото мразехме демократите. Мразим, мразим, мразим….да дойде един, защото мрази друг. Избор, основан на омраза, води само до по-голяма омраза. А там, където е омразата, отсъства разума.
Още повече в днешно време. Затъваме към дъното, загиваме като народ, а продължаваме да се ръфаме като побеснели кучета. Русофили срещу русофоби, фенове на САЩ и врагове, фенове на Боку и врагове на Боку…..толкова много, много омраза. От мразене не знаем какво да направим, за да се спасим от катастрофата. Вместо дългосрочен план как да се справим заедно с катастрофата, всички са заети с дребни отмъщения, дърления и злоба, като удоволствието от моментното наплюване и унижение са по-важни от решението.
Относно Русия. Знам историята. Имаме поводи за дълбока и вечна признателност за загиналите руснаци за свободата на България, за това, че руската императрица Екатерина Велика е разрешила на много българи, бягащи от робството, да се заселят в Русия, за подкрепата. Не забравям и лошото. Но това е история. С руснаците намирам повече общи неща, отколкото с американците. А руснаците са източноправославни и вярващи в Бог. Това е важно! Те са наши братя по вяра. Мразят и обичат Путин. Това е работа на руснаците кой ги управлява. Безспорно велик лидер, но не мога да си изкривя душата, да кажа, че го обичам, или че е моят лидер, просто защото съм българка и България е над всичко. Любов и преклонение към друг народ и държавник за мен означава предателство към самата мен и България. България винаги е над всичко и така и трябва да бъде!
Но руснаците в момента са тези, които пазят християнските и човешки ценности, не се поддават на еврогейските ценности, не се интересуват от щастието на кокошките повече от това на гладните и бедните. За мен това е достатъчно. България няма приятели, има интереси. Но що за съзнание трябва да имаш, за да бълваш такава омраза срещу една елха, защото е дарена от руснаците. Благодарност за подаръка. Елхата е хубава. За какво са тези пуничесски войни, вместо да се огледате Боку докъде ви е докарал. Това ли е най-важното сега?
Затова, хайде да си дадем сметка по време на тези светли празници, че омразата ни води към катастрофата. Ако не се мразим толкова взаимно, ако не сме разделени на фили и фоби, току-виж, разумът ни се върне и осъзнаем какво трябва да направим, за да я бъде България!
Там, където в сърцето има любов към Бог, към България, към семейството, няма място за омраза. Само за разум и правилни решения.
Светли празници, българи, и запомнете, че Бог е любов!
Елена Гунчева
