Pазбира се, всички авторитарни режими презират гражданите си. Това е обяснимо – ако гражданите бяха малко по-интелигентни, то авторитаристите нямаше да са на върха на властта и да правят каквото си искат.
Въпреки презрението обаче по-сериозните авторитаристи полагат усилия да държат народа на своя страна, като го хвалят. Виктор Орбан хвали унгарския народ като най-свободолюбив. Фидел Кастро хвалеше кубинците като най-сериозни борци за социализъм. Дори в Туркменистан Гурбангули Бердимухамедов току напомня на туркмените твърдението на своя предшественик Сапармурат Туркменбаши Великолепни, че те са изобретили колелото и щедро са го споделили с останалото човечество.
Нашите днешни подобия на авторитаристи още не са стигнали до това равнище. Те ни презират отдавна. Напоследък обаче започна да проличава, че вместо да се научат да ни се подмазват, продължават напред към това да ни намразят. Нанасят, без да са провокирани, съкрушителни удари върху различни групи от населението. Които, разбира се, им отвръщат със същото. Намразват ги.
По един наистина забележителен начин
управляващите настройват населението срещу себе си
Последният рунд се захвана с внезапната бъркотия покрай гражданските застраховки на автомобилите. Внезапно собствениците на същите се оказа, че плащат в пъти повече от миналата година. С което ги настроиха да недолюбват властта. Последва законът за утвърждаване на монопола върху горивата, със съответния заложен в него ценови шок, в услуга на един точно определен приятел на властта.
Веднага след това властта си навлече гнева на всички бизнеси покрай подновеното безумие за смяна на касови апарати. Последва бъркотията за аптеките. После всички – детски градини, неправителствени организации, адвокати – се оказаха задължени в рамките на дни да декларират пред ДАНС, че няма да перат пари и че ще донасят за всеки, за когото са чули, че пере. По същото време се разбра, че същият този ДАНС рутинно допуска руски агенти отровители да шетат из поверената им територия и да тровят български граждани.
За всеки случай – за да отчуждят хората от самата идея за гласуване – властта се опита да премахне преференциите при вота.
За да „пази стабилността“
После се върна на изходна позиция – пак за да „пази стабилността“. На още няколко десетки хиляди души започна да им се повръща от ГЕРБ.
Докато течаха тези драми, властта се запретна да направи показно упражнение на хората, които най-много обича да мрази – всички онези, които защитават природата от бетона. От Иракли до Корал тръгнаха багери. Сметката на властта беше очевидна – зелените „соросоиди“ може и да имат силите да спират по едно-две разрушения на природата; но не могат да спрат разрухата, когато самата държава я промотира на фронт от около 250 километра.
Тази сметка излезе малко крива и затова властта се запретна да атакува директно пазещите, в случая дивите плажове от багери. И отсече: ако лееш бетон върху дюни – може; ако разореш дюни – 1000 лева глоба; ако си сложиш пешкира върху дюни – 1000 лева глоба. Сметката е същата, каквато винаги е била – в момента, в който на природозащитниците им писне от тормоз и напуснат плажовете, там да нахлуят тежките верижни машини. За да се окаже по-нататък, че всички имат разрешително за строеж отпреди 2008 година.
С което властта настрои срещу себе си една много съществена част от народа. Поне от 10 години социологическите изследвания показват, че огромното мнозинство от българите са съгласни да съхраняват природата си дори за сметка на икономическото развитие. Всички те гледат офанзивата на властта срещу природата им и псуват.
Накрая, за да накарат и най-младите да ги намразят, нашите управници разиграха цирка с Беър Грилс, когото търсят да глобят за влизане в рилско езеро преди две години.
Ясна е тактиката на управляващите. Те провокират максимална доза омраза срещу себе си, за да докажат любимата си теза:
каквото и да си мислим и правим,
те ще са винаги на власт
Колкото и да ги намразим – те ще са. Завинаги. И че онова, което ни остава, е да целуваме ръка и да си налягаме парцалите.
Биха могли, вместо това – е, не чак да ни се подмазват като Бердимухамедов, но да вършат ясни, решителни и ефективни държавнически неща.
Да престанат да се правя на ударени по въпроса с дюните и с плажните ивици например. Всеки юрист знае, че няма давност при атаката на някаква сделка като нищожна. Всички до една сделки, в резултат на които дюни и плаж – публична държавна собственост – се оказват частни, са едни нищожни сделки. За тази нищожност няма давност, колкото и да е отпреди 2008 година. Падат сделките в съда и – ето ти и дюни, и плажове.
В Рила е същото. Не цопването на Грилс в езерото е проблемът на Рила, а хилядните орди, които лятос пъплят покрай езерата и убиват планината пред очите ни. Тези орди пъплят, защото има лифт. Лифтът е напълно незаконен. Атакуваш го като нищожен, той пада в съда и – не щеш ли – многохилядните орди ще спаднат с поне две трети. Забраняваш и на джиповете да качват кашкавал-туристи нагоре до новата хижа – и накрая ще останат само онези посетители, които след четирите часа изкачване пеш няма да тръгнат да унищожават природната среда.
Всички описани в горния текст проблеми, по които властта генерира омраза към себе си, имат подобни лесни, държавнически и ефективни решения. Стига държавата да се държи като държава, а не като шайка въоръжени разбойници. Но именно защото нашите управници не искат да се държат като държава, а като власт, действаща на принципа „всичко е наше, правим, каквото си искаме“ – те ще предпочетат да продължат да произвеждат беззаконие, което да покриват с омраза.
Интересно ще е да гледаме колко дълго може да продължи това. И как, все пак, ще свърши.
Евгений Дайнов
