Депутатската заплата, както и заплатите на другите висши дебелогъзници… извинете, държавници, е вързана за средната. Депутатите получават три средни работни заплати. Изчисленията на НСИ показали, че към началото на април 2020 г. cрeднaтa зaплaтa в страната ще бъде 1300 лeвa. И затова от 1-ви април заплатите на депутатите, министрите, премиера, президента се увеличават.
По повод това неуместно според някои журналисти и анализатори увеличение от устата на председателката на НС, известна в някои среди като Пекинската патица, излязоха хвъркати мисли. “Вдигаме ги, защото една трета от заплатата си даряваме! И сега трябва и по места да даряваме. Не е редно да замразяваме, това е популизъм!!! Не може популизъм по време на криза. Нека всеки даде от себе си… Редно е народните представители да даряват средства за различни каузи. Мисля, че това е по-работещият вариант… Не може популизъм по време на криза. Нека всеки да даде част от своите средства.”
Дайте да дадем, другари! (ДДД) Колко българско, колко депутатско!
А, бе, другари, дайте и на нас, и ние ще дадем! Зер не знаем как се прави с чужда пита помен?!
Както научавам от трети лица, че бил рекъл Борис Гройс, “Главният посредник при капитализма са парите, а при комунизма – думите”.
Та при социализма имаше такива думи-призиви: Дайте да дадем, другари! Обаче ГЕРБ са по-нагли. При тях има и пари, има и думи, но не на едно и също място. Затова ДДД-призивите на ГЕРБ звучат така: „Дайте да дадете!“ Като даряването от субсидиите – ние им ги даваме, а те ни ги даряват.
„Скандалното изявление на Караянчева, пише „Сега“, с което детронира в политическата история Мария-Антоанета и нейното „Яжте пасти“, предизвика искане на оставката й. В интернет вече има онлайн петиция.“
Когато и да ѝ се поиска оставката, все е късно. Камю казваше, че „глупостта има способността да постига каквото си поиска”. Ако не ѝ се наложи да направи „брекзид“, пред Караянчева се разкриват блестящи възможности.
Но ще направя едно малко отклонение в името на историческата истина. Мария Антоанета не е казала фразата “Ако нямат хляб, да ядат пасти”. В действителност въпросната фраза е „Нека ядат бриоши” – да маат козунаци („Qu’ils mangent de la brioche!”) Казана е близо век по рано и неин най-вероятен автор е кралица Мария-Тереза Хабсбург Испанска (1638 –1683), първата съпруга на Краля-слънце Луи XIV, пише huffingtonpost.com. Антоанета била съпруга на Луи чак XVI.
Тази фраза може да бъде открита и в „Изповеди“ на Жан-Жак Русо, писани в периода 1766 – 1770. Според Русо, фразата е произнесена от млада френска принцеса в следната форма: „Щом селяните нямат хляб, да ядат бриоши!“ Но тази принцеса няма как да е Мария-Антоанета. Тя пристига във Франция през 1770 г. като жена на престолонаследника.
От историята знаем, че тази реплика е послужила като оправдание Мария Антоанета да бъде скъсена откъде главата. Неизвестен републиканец я изровил от романа на Русо, вмъкнал я в един от многобройните революционни бюлетини, които тогава заменяли вестниците, и така било изфабрикувано оправданието за гилотинирането на кралицата.
Та Мария Антоанета не е била такава тъпа и цинична гъска, каквато я е запомнила историята през тази фраза. И съвсем несправедливо революцията я скъсила с една глава. Но в крайна сметка това, че Караянчева измества Мария Тереза, а не Мария Антоанета, е историческа подробност. Важното е, че фразата „Увеличаваме си заплатите, за да даряваме“ звучи по-тъпо и по-цинично от фразата за бриошите, пастите, сладкишите или каквото там е било.
Между другото, в тогавашна Франция имало закон, според който, когато хлябът свърши, хлебарите били длъжни да продават бриошите на цената на хляба. Споменавам го на вниманието на загрижените за народа депутати от ГЕРБ предвид на наближаващия тъжен Великден. Могат да препипат набързо Закона за спекулата или чл. 225 от НК и да задължат хлебарите да продават козунаците на цената на типовия хляб. Това ще бъде една симпатична ДДД постъпка. А може да направят и един ДДД призив към животновъдите. Така де, какво пречи да се пусне агнешкото на цената на пилешкото? И с общо три ДДД призива (да не забравяме птицевъдите, какво е Великден без яйца?!) ще вържем един приличен празник.
Обаче Караянчева предполага, Борисов разполага.
Като крайно се оформи ново определение на понятието „популизъм“. Популизъм е това, което нарече Бойко Борисов. Не го ли каже той, не е популизъм. Караянчева каза, че било популизъм да се замразяват заплатите. Борисов обаче каза, че не било популизъм. И Караянчева се извини: „Снощи казах, че замразяването на депутатските заплати е популизъм. Сгреших. Извинете. Не е популизъм… защото е редното нещо, което да направим в момента. Може да не е кой знае колко полезно, но е редно.”
Та последно заплатите ще се замразят. Нещо повече. Борисов нареди своите да даряват половината от възнаграждението си. „Към тоя момент, когато държавата е във война, когато всеки ресурс се изцежда от нея, сме длъжни сега половината, после три четвърти, накрая и без заплати, в рамките на един-два месеца това ще го направиме, ако така върви, дай Боже да не е така…”
Събитията се развиха с такава шеметна скорост, че червенушките не можаха да хванат ръка. Те имат малко забавени реакции напоследък, реагират след после. През април 2018 г. се възползваха от поредното автоматично увеличение на депутатските заплати с 90 лв. и си и направиха една популистка кампанийка: „Десетки хиляди хора са на улицата, а ти си вдигаш заплатата в този момент. Ритуално самоубийство на политическа класа“, ораторстваше Нинова. И предлагаше да се отмени това увеличение, както и всички други увеличения от началото на 44-то НС, общо 543 лева. А депутатската заплата да се отвърже от средната и да се завърже за минималната.
Характерно за популистките акции е това, че исканията си остават там, където са издигнати. Нито Нинова, нито друг някой повдигна повече въпроса. Пък може и аз да не съм чул…
Предстои да видим сега как депутатите от ГЕРБ ще изпълнят препоръките на премиера да даряват на първо време половината си заплата. Защото много пъти сме били свидетели как политици даряват с пълни шепи… Помня как атакистите се канеха да даряват субсидията си на онкоболните. Но нещо им попречи, не помня какво… Помня също така как по едно време царските министри обещаха да даряват по 50 лв. месечно във фонда за лекуване на деца. Ама после забравиха и никой лев не внесе. Помня… Всъщност, като се замисля, помня само обещания.
