В малка къщичка накрай селото
през прозорчето надничат две очи.
Старица, седнала на края на леглото
и гледа как навън снегът вали.
А там до печката дръвца е наредила
и бобец в калено гърненце ври,
котката във скута ѝ се свила
и плете терлички с две игли.
И тайничко на ум си тя мечтае
скоро през прозорчето да види,
внуците по двора как играят
не идвали от сто години.
Леко с пръсти си повдига очилата
и трие с кръпче нежните сълзи.
Вятър неуморно скърца във вратата,
а навън снегът вали ли,… та вали!
Вечер само крушката ѝ свети,
телевизорът отдавна ѝ се развали,
вятърът провира през пердето,
а бедната старица през главата се зави.
И тихичко в просъница се моли
Господ да отпусне още малко дни…
Дорде времето поне се стопли,
та топъл да е пътят ѝ към вечните звезди!
