Няма да се извинявам, че обичам да пия сама кафето си – просто предпочитам да си мълча и да наблюдавам света, отколкото да споделям дните си с хора, които бълват непрекъснат поток от ненужна информация и клюки за хора, които бегло познавам или дори не познавам.
Няма да се извинявам, че допускам малко хора до себе си – какво да си говоря с някой, който е далеч от светоусещането ми. Самотата не е да си сам, а да си свободен. И да бъдеш себе си. Самотен можеш да си и в стая с 20 души, които не докосват нито една струна в душата ти. Тогава е страшно.
Няма да се извинявам, че не се отказвам. И че и в най-тежките моменти вярвам в щастливия изход на нещата.
Няма да се извинявам,че понякога избирам да съм начумерена и сърдита. Просто фалшивите усмивки не ми приличат.
Няма да се извинявам, че харесвам света си и малкото хора, които са в него. Няма да се променя и няма да го напусна, само за да докажа нещо на някого.
