Бате, аз не искам твойте магистрали!
Вкъщи от асфалта никой не яде!
Всичките край тебе – до един преяли,
а на мен от гладно пада ми перде…
Бате, аз не искам господар с шегички,
нито на каишка да му бъда пес…
Ако мъдро мислиш – помисли за всички.
Аз съм безработен. Нямам мерцедес.
Бате, ти живееш в розова вселена.
Моята не стига за филия с мас.
Где видя родина, китна, подредена?
Ако мож’ ме светна да я видя аз.
Бате, нива нямам. Не садя картофи.
Тока пак ми вдигаш като кожодер.
Пуснеш два-три лафа, реднеш две-три строфи.
После се ухилиш, че си премиер.
Бате, що не мислиш, че ще срещнеш Бога?
Не сега, но после… в Страшния Му Съд.
И за твойте ленти колко некролога
тебе ще осъдят, че си с кривнал път?
Бате, власт да нямаш, казваш, че е страшно!
С власт ли на земята ти си се родил?
Нямаш го сърцето, за народа дащно…
И за бедни щедър нивга не си бил.
Бате, ти духа ми няма да пречупиш.
Аз ще оцелея! Даже и след теб!
Вяра не продавам. Няма да ме купиш –
теб да величая, лидера на ГЕРБ.
Бате, аз не искам твойте магистрали!
Пътят ми отдавна вече е стеснен!
По-добре със Господ, тръгнал по сандали,
нежели с управник, трижди помрачен…
Автор: Ясен Ведрин
