Криптовалутите предлагат алтернатива на съществуващата международна финансова система за терористи и криминални субекти.
Биткойн, наред с други криптовалути, е обект на внимателно изследване през последните няколко месеца заради значителния ръст на цената му. Пресата отделя голямо внимание или на новобогаташите, които разполагат с криптовалута, или на твърденията, че този феномен е балон, който може да бъде съпоставен с манията по лалетата*, но вниманието на политиците и регулаторните органи е погълнато от най-различни опасения, като например възможността терористичните и престъпните организации да използват тези финансови инструменти.
Тези страхове имат своите основания. В началото биткойн придоби позорна слава като средство за придобиване на незаконни наркотични средства от даркнет пазари като „Пътя на коприната” (Silk Road). И досега биткойн понякога се използва, когато се извършват търговски сделки чрез съмнителните наследници на „Пътя на коприната”. В сферата на тероризма джихадистите постепенно започват да разбират как криптовалутите могат да подпомогнат начинанията им. През 2014 г. в онлайн блог се появи статия, озаглавена „Биткойн и благотворителността за ревностната физическа борба” („Bitcoin wa Sadaqat al-Jihad” – „Bitcoin and the Charity of Violent Physical Struggle”), в която се изтъкват набор от причини защо джихадистите трябва да приемат биткойн. В нея се обяснява, че съществуващата глобална банкова система „почти е елиминирала благотворителността за джихада”, а биткойн се представя като начин тази система да бъде заобиколена. По-ново изследване разкри, че „Ислямска държава” и други екстремистки групи разчитат на биткойн като нов механизъм за набиране на средства, за да се задържат на повърхността.
Днес биткойн не е предпочитана криптовалута за извършване на незаконни транзакции или при опит за трансфер на пари, които не трябва да бъдат засечени. Хората, които разполагат с нея, не са съвсем анонимни; те ползват псевдоними. Потребителите изпращат биткойн от своя „адрес” на друг адрес, като цялата тази информация се записва в публична счетоводна книга. Изследователи от Катарския университет и Университета „Хамад бин Халифа” (Hamad Bin Khalifa University) демонстрират, че е възможно този модел да се използва, като бъде вписано, че „данните от историята на тези транзакции могат да бъдат използвани за идентифициране на определен потребител”. Ако човек може да обвърже биткойн адреса на потребителя с някаква информация за него, тогава идентичността на потребителя може да бъде разкрита.
Онези, които се опитват да прикрият следите си, преминават към криптовалути, които са създадени, за да гарантират, че информацията при финансовите операции на потребителите остава поверителна („privacy coins”). Най-известната подобна криптовалута е Монеро, която криптира адреса на потребителя и създава фалшиви адреси, за да бъде скрит истинския подател. Тайна остава и точното количество Монеро. Криптовалутата има такова ниво на сигурност, че когато властите се добраха до авоарите на даркнет пазара Alphabay, не можаха да определят какво е точното количество Монеро, което притежава операторът.
Опасността от „Ислямска държава” и други организации, които използват такъв тип криптовалута, сега е преувеличена. В доклад на Центъра за нова американска сигурност се обяснява, че терористите местят средствата си от районите, в които функционират до местата, на които планират и извършват атаки. Често те използват много посредници на различни позиции в йерархията, така че донорите и крайните получатели може да не са известни един на друг. Терористите използват финансирането, за да купят неща, от които се нуждаят, за да поддържат групировката си или за да извършват атаки. И понеже си набавят необходимото от общата икономика, те често обменят криптовалутата в одобрена валута. Последната стъпка усложнява нещата и увеличава уязвимостта им при изпълнение на операциите, тъй като добавя допълнителни участници и субекти в матрицата за набиране на средства. Но крайната и най-важната причина, поради която терористичните групи не са възприели криптовалутите до такава степен, е, че тези групи, а и отделните терористични агенти, все още не са усетили необходимостта от това. Те все още смятат, че е възможно лесно да се заобиколят глобалните правила, регулиращи финансирането на тероризма, така че използването на криптовалути за тях все още е ненужно. Те се възползват от непълното прилагане на регулаторните изисквания и глобалните стандарти в банките, използват нелицензирани и не достатъчно добре контролирани фирми за парични услуги или просто носят със себе си пари в брой. Докато подобни методи са леснодостъпни, няма особена нужда да се инвестира в нови, по-сложни техники.
В доклад на Комисията до Европейския парламент от миналата година също се посочва, че „технологията е съвсем нова и се изискват известни познания и технически опит, което възпрепятства терористичните групи. Финансирането на терористични дейности чрез криптовалути има своята цена и не е непременно атрактивен метод”.
Поради тази причина терористите все още предпочитат да използват одобрените валути. Дженифър Фаулър от Отдела за терористично финансиране и финансови престъпления в Министерството на финансите заяви: „Въпреки че крипровалутите се използват за незаконни транзакции, обемът е малък в сравнение с обема на нелегалните дейности чрез традиционните финансови услуги”. Скорошно проучване на Фондацията за защита на демокрациите и фирмата за анализ на криптовалутите „Елиптик”, „процентът на идентифицирани „мръсни биткойни”, които биват конвертирани, е относително малък. Едва 0,61% от парите, които са били подложени на анализи и е станало ясно, че са конвертирани през последните четири години, доказано са били от незаконни източници, като най-големият им дял е бил през 2013 г. – 1,07%.
Въпреки това регулаторните органи и органите за борба с тероризма започнаха да изпреварват събитията и очакват деня, в който криптовалутите ще бъдат движеща сила за терористите. В обръщение по време на Световния икономически форум в Давос миналия месец, министърът на финансите на САЩ Стивън Мнучин призова други държави да се присъединят към Съединените щати в стремежа им за по- мащабно регулиране на криптовалутите. Той обясни, че неговият „фокус е преди всичко върху криптовалутите, независимо дали става дума за цифрови валути, или за биткойн. Искаме да сме сигурни, че те няма да бъдат използвани за незаконни дейности”. Ръководителят на Отдела за тероризъм и финансово разузнаване Сигал Манделкер призова финансовите институции и регулаторните органи в Азия да положат повече усилия за предотвратяване на незаконна дейност, подхранвана от криптовалути.
Законотворците наблюдават какво се случва с криптовалутите и предприемат някои проактивни ходове. Най-значимото действие досега е въвеждането на нов законопроект на републиканеца Тед Бъд, озаглавен „Закон за иновациите и защитата на финансовите технологии”. Законопроектът на Бъд се стреми да „създаде независима работна група за финансови технологии”, посветена на провеждането на „независими изследвания за терористична и незаконна употреба на нови финансови технологии, в това число и цифрови валути; и на разработването на законодателни и регулаторни предложения за подобряване на усилията в борбата с тероризма и борбата с незаконното финансиране”. Докладът до Европейския парламент заключи, че „най-важният елемент на уязвимостта е фактът, че криптовалутите не са регулирани в ЕС”. И Франция, и Германия възнамеряват да направят съвместни предложения за регламентиране на биткойн на следващата среща на върха на страните от Г-20.
Регулирането на криптовалути ще бъде сложно начинание; самите криптовалути представляват нов вид финансови активи, за които регулаторите все още разработват правила. Както докладите от Центъра за нова американска сигурност, така и от Фондацията за защита на демокрациите „Елиптик” предлагат да има по-голяма яснота кои са клиентите, както и да се вземат по-сериозни мерки срещу пране на пари, особено когато става дума за бизнеси, които правят трансфер на крипровалути (по-специално тези, които не са лицензирани), както и да бъде създадена работна група (като предложената от Бъд).
Въпреки че тези мерки биха могли да помогнат, те вероятно няма да могат да предотвратят всички незаконни сделки. Пазарът ще става все по-конкурентен, тъй като се въвеждат по-нови криптовалути, които да пазят самоличността на своя притежател, както и услуги като децентрализирания обмен (обмен, при който трета страна не държи средства на клиента, а вместо това улеснява транзакциите между равноправни субекти). В следващите години се очакват още истории за битките на финансовите регулатори и антитерористичните експерти срещу терористи и хора, които използват за престъпни дейности криптовалутите, пазещи самоличността на притежателя си.
—
* Манията по лалетата се свързва със Златния век на Нидерландия и се счита за първия регистриран икономически балон в историята. В този период цените на договорите за покупка на луковици на лалета, които неотдавна са се появили в Западна Европа, достигат грандиозно високи равнища, но след това внезапно падат. През февруари 1637 г. договорите за луковици се продават на цени, надхвърлящи 10 пъти годишния доход на обучен занаятчия.
