Балонът, който се спука на американския фондов пазар, може отново да промени дневния ред на САЩ. Доналд Тръмп се похвали с икономическите успехи, но стана гаф. Вярно е, че дискусията за причината е малко двусмислена, но и заслугите на Тръмп не са напълно негови, а се дължат на дългосрочни тенденции. Така вината за въртележката на борсата лесно може да се прехвърли върху предшествениците. Политиката обаче е устроена така, че набира или губи точки този, който в момента е пред очите на хората. Разбира се, много зависи и от политическия инстинкт и политическите умения. Демократите обвиняват президента в икономическа неграмотност. Но в отговор и той не подбира думи от речника на литературните термини. Досега на Тръмп по удивителен начин му се удаваше в очите на избирателите да играе ролята на защитник от „тлъстите котараци” на Уолстрийт. Или да „яхне” любимата си тема за резултата от глобализацията, след която американският пазар стана жертва на спекулациите на чуждия капитал, а олигарсите трупаха „пачки” без да мислят за страната си. Или най-общо казано, назад към миналото величие без модерни измишльотини. Американската политика се тресе вече година и половина, което се усеща от целия свят. Скоро ще стане ясно как ще повлияят днешните финансови сривове. Но дотогава започна да се появява усещането, че американският политически живот напипва нов баланс. Започна да се очертава някаква „нормализация” и на нестандартния президент, и на отношението към него, макар все още само на част от истаблишмънта. За първото наскоро писа Андрей Кортунов, акцентирайки върху това, че изказванията на Тръмп и програмните документи, излизащи от администрацията му, демонстрират, че в последно време президентът от несистемен и непредсказуем скандалджия, той се превръща в относително стандартен президент републиканец. Много от държавните мъже са категорично против неговите възгледи, но същото беше и при Никсън, и при Рейгън. Що се отнася до второто, тоест до отношенията на управляващата върхушка към Тръмп, последният рунд от неговия двубой, разразил се миналата седмица, се различава от предишните. Белият дом разсекрети меморандума на шефа на Комитета по разузнаване в сената Девин Нюнес, съгласно който разследването на ФБР по повод заговора на Тръмп с руснаците е било инспирирано от демократите и е обслужвало техните тяснопартийни интереси. Това предизвика лавина от обвинения в разгласяване на държавни тайни и искане от страна на демократите да бъде публикуван техният документ с доказателства за законността на наблюдението върху Картър Пейдж. Забележителен тук е не самият факт на размяната на обвинения, а това, че те вече имат междупартиен характер. Ясно е, че между републиканците има достатъчно от тези, които ненавиждат Тръмп, но от средата на миналата година, когато сцената напомняше схватка на самотния Тръмп (Давид) с многоглавия и надпартиен истаблишмънт (Голиат), ситуацията се промени. Започна да се нормализира политическата инфраструктура. В този смисъл е забавно, че нашумялата няколко седмици по-рано фраза на Тръмп, че някои страни са „помийни ями”, казана от него на срещата със сенаторите, получи гласност благодарение на публичното възмущение на демократите, макар че техните колеги – републиканците, въобще не можаха да си спомнят президентът да е казвал нещо подобно. Вярно е и другото, че скандалното изказване се задържа само няколко дни на гребена на информационната вълна и днес вече никой не говори за това. Същевременно това не означава, че американската политика се връща към нормите на „мирните времена”. Поляризацията е драстична. Кризата в двете партийни структури е налице, а така също и проблемите, свързани с преосмисляне на политическите подходи и адаптацията към променящия се свят. Обаче не става дума нито за революция, нито за промяна на действащия модел. Протича процес на много мъчителни корекции. Същото се случва и на фондовия пазар. След всеки срив има връщане към по-устойчиво и равновесно състояние. Това ще зависи много и от резултатите на междинните избори в Конгреса през ноември тази година. Анализаторите очакват поражение на републиканците, най-малко в Камарата на представителите. Също така не е трудно да се забележи, че много влиятелни издания и телевизионни канали не крият своето неприязнено отношение към Тръмп. А някои от тях като CNN са в състояние на открита война срещу президента. Това задълбочава усещането за непредсказуемост, защото не напълно неутралната информационна картина поражда очаквания за неминуем провал на „лошото момче”, които често обаче не се оправдават и това още повече обърква нещата. Впрочем това не означава и обратното – че успехът на републиканците е гарантиран. Каквото и да казват външните наблюдатели, било то в Европейския съюз, Русия, Китай или Близкия изток, би трябвало да се отчетат два фактора: Първият е, нервността на американското поведение да се запазят нещата непроменени в близко време, което се отразява негативно на всички. На второ място, започналият концептуален завой, който в частност намери отражение в наскоро публикуваните доктринални документи (залог върху силата, собствените интереси и отказ от ролята на лидер в международната общност) не е конюнктурно колебание, а направление на американската политика през следващите години. Не трябва да имаме илюзии, Америка поема по нов курс и трябва още отсега да се готвим за това, за да можем адекватно да реагираме на промяната.
