Драмата „Гинка-Теменужка“ изглежда като извадена от някой сатирично-фантазиен роман на братята Стругацки, развиващ се в затънтено провинциално градче, намиращо се неизвестно къде. Само че, както и в романите на братята, всъщност става дума за това, какво реално ни се случва – или, по-точно, ни бива случвано от властта. Започват да ни пробутват вече
напълно сюрреалистични сюжети
– наративи, предлагани от властта, в които няма нито логика, нито причинно-следствени връзки, нито дори елементарна правдоподобност.
Примерите валят отвсякъде и особено – след началото на прословутото Председателство. Властта гласува за „втори лифт“ в Банско, без в документа да има словосъчетанието „втори лифт“. Но всички институции и медийни рупори на властта са впрегнати да обясняват, че цялата работа е за „втори лифт“. Проект за „втори лифт“ няма и никога не е имало. Но всички сме приканвани да подкрепим въпросното правителствено решение за „втори лифт“.
Аналогично е положението с „двете лъвчета“. Всички институции на властта – и техните медийни рупори – бяха впрегнати, за да бъдат преместени животинките от несъществуващия (без лиценз) зоопарк в Разград към също толкова несъществуващия зоопарк в Пазарджик. От който пък зоопарк (т.е. пазарджишкия) си признаваха, че нямат никаква представа, как да отглеждат големи котки. Държавата, по думите на Нено Димов, не можеше да направи нищо за спасяването на лъвчетата, а после се оказа, че – може.
Това не са просто купища лъжи, ръсени с цел заблуда на противника (т.е. на данъкоплатеца). Положението е доста по-драматично, както виждаме в сюжета „Гинка-Теменужка“. Става дума за нарушаване на самите основания на съществуването на света в някакъв подреден вид – т.е. на логиката и на причинно-следствената връзка.
Да видим обясненията на Теменужка за оставката й: „Процедурата (т.е. по продажбата на ЧЕЗ на Гинка от Пазарджик) се провежда по чешкото законодателство. Смятам, че това изключва всякакви хипотези и съмнения и намеци за определена намеса на българската държава и правителство при вземането на решението на Чехия.“
Това, по правилата на формалната логика, е Пропозиция А: нито българската държава, нито някой български държавник има каквато и да е връзка с продажбата на ЧЕЗ. От това би трябвало да следва Пропозиция Б: министър Петкова да съобщи на всички да си гледат работата и да не я занимават – нито нея, нито който и да е български държавник – със сделката.
Само че вместо Пропозиция Б, получаваме Пропозиция Г („Гинка“): „И понеже не искам по никакъв повод да се коментират някакви отношения и да има изобщо поводи за съмнения и дори да се намесва името на премиера, смятам, че достойната постъпка е човек да си подаде оставката“.
Така… Българската държава няма нищо общо, но енергийният министър подава оставка, за да пази името на премиера… Нещо такова има някъде при руския писател Гогол: че има хора, които бъркат 2 + 2 и изкарват резултата 5; но има и такива, които, когато бъркат 2 + 2, изкарват резултата „тиган“.
Анти-логически скок прави и премиерът Борисов:
„Сделка между частни компании в Чехия няма начин как да контролираме или попречим… Нито енергийният министър, нито аз, нито който и да било, може да повлияе на подобна сделка…“
От което би трябвало, по правилата на логиката, да следва нещо като: „Затова – никакви оставки!“. Само че вместо Пропозиция Б, ние отново виждаме появата на Пропозиция Г („Гинка“): „Почтеното и правилното е – това я (т.е. министър Петкова) посъветвах – да отиде в парламента и да обяви оставка.“
Няма университет в света, който да не напише опашата
двойка по дисциплината „Логика“ както на българския премиер
така и на неговата (екс) енергийна министърка. У нас, обаче, точно тази липса на логика при висшите държавни ръководители не прави никому никакво впечатление. Защо?
Защото, след дългогодишни усилия, властта е успяла да ни изкара от сферата на европейския тип мислене, поне – по отношение на неговите философски основания.
В западната философия съществува правилото, че едно нещо е или налично (съществува, има го) или не е налично (няма го). В случая – в главите на Борисов и Петкова няма логика, което би следвало да доведе до тяхната дисквалификация като държавници. Защото, съгласете се, хора, лишени от логика, още утре могат да ни вкарат във война, без изобщо да искат.
Има, обаче, един много тесен – бутиков – дял на философията, който обяснява случващото (ни) се. Този дял е разработен, сравнително скоро, от африкански философи с цел да помогнат на западните хора да разберат, как мислят – и следователно, как действат – африканците.
Най-видният подобен африкански философ, на име Ахиле Мбембе, обяснява следното. Според западните хора, онова, което не е налично, го няма. Не и в Африка, обаче. Там, ако нещо не е налично, то най-вероятно си съществува – има го – но не е разположено във видимия, а в „невидимия“ свят.
Тази концепция Мбембе назовава „едновременна множественост“ (simultaneous multiplicity), в която „…като правило, всяко едно нещо скрива друго някакво нещо…“
Да се върнем към нашия случай. Не сме учудени от липсата на логика при управляващите, защото отдавна сме в света на „едновременната множественост“. Знаем, че ако в тезите на Борисов и Петкова няма формална логика, то това не значи, че няма никаква логика. Има – някаква невидима, „едновременно-множествена“ логика, „скрита“ в някакво нещо, което изглежда като съвсем друго нещо.
От което си вадим съотвените изводи. Щом министър подава оставка заради някаква уж частна сделка, значи правителството е намесено в нея, по някакъв начин „а ла Мбембе“: „едно нещо скрива някакво друго нещо“. Щом пък премиерът е поискал оставката на съответни министър – значи
държавата е замесена в сделката на най-високо ниво
Самата Гинка не се оказва никаква „Пропозиция Г“, а – нещо, което скрива някакво друго нещо. Не тя купува ЧЕЗ. Някой, обитаващ „невидимия“ свят, го прави. Ако сега всички държавни институции се впрегнат да доказват, че именно тя купува – тогава ще знаем, че въпросният обитател на невидимия свят (който обитател не е „наличен“, но съществува) е някой с огромна и съвсем реална власт върху държавата. Може би ще се окаже същият, заради когото през лятото всички държавни органи бяха впрегнати, за
да бъде откраднат частен бизнес (скандала „Гебрев“)
Да приложим принципа на този Мбембе (как да не се влюбиш във философ с такова име?) към казуса „Пирин“ – т.е. да поразмишляваме върху онова, което съществува в невидимия свят, „скрито“ от нещо във видимия.
В решението на правителството от 28 декември за „втори лифт“ никъде не става дума; но какво ли е „скрито“ зад съжителството, на два съседни реда от решението, на „Водохващания“ и на „Дейности по изграждане на писти и строителство на въжени линии…“?
Причинно-следствена връзка от „западен“ (т.е. наличен) тип тук няма; но има връзка, разположена в „невидимия“ свят, а именно: в Банско снегът е прекалено малко (мястото е прекалено ниско, а тече и глобално затопляне). Затова се произвежда изкуствен сняг. За него са необходими резервоари с вода („водохващания“). И изведнъж – схващаме „едновремено-множествената“ логика на цялата работа. Ще се правят „водохващания“, за да може после да се каже: „Абе имаме ги резервоарите за искуствения сняг, ама сега ни трябват
писти, върху които да го изсипваме
после – въжени линии за извозване на скиорите; а по-сетне – нови хотели за настаняването им“.
Няма нужда да прилагаме концепцията на „едновременната множественост“ към казуса с лъвчетата, нали? Там „скритото“ нещо отдавна стана ясно…
Благодарим ти, колега Мбембе. Ако не ни беше разяснил логиката на африканците, щяхме да се чудим, дали нашите управляващи са идиоти или просто се правят на такива. Нито са идиоти, нито се правят. Просто техните истински действия и намерения са „скрити“ (в „невидимия“ свят) от онова, което ни пробутват като
cвоя уж-идиотия във видимия
Ние сме онези, които биват правени на идиоти. А ликвидирането на логиката и на причинно-следствената връзка е чудесен инструмент за тежко и трайно видиотяване на данъкоплатците.
