Назначението на Майк Помпео за държавен секретар означава, че главният враг на Държавния департамент вече е Китай
Внезапното отстраняване на държавния секретар на САЩ Рекс Тилърсън породи множество противоречиви версии за това какво стои зад него. Гневен изблик на Доналд Тръмп поради необоснованото обвиняване на Русия за отравянето на бившия шпионин Сергей Скрипал, системно неподчинение на американския президент или победа на националистите срещу популистите в екипа на Тръмп – догадките за причините продължават да се множат.
В последните месеци се натрупа цяла лавина от противоречия между Доналд Тръмп и държавния секретар, а след всяко ново разминаване във вижданията на двамата се увеличаваха сведенията, според които скоро Тилърсън ще бъде сменен. Списъкът е дълъг и според опонентите на президента започва, както може да се очаква, с Русия.
Руският шпионин
Либералната опозиция на Доналд Тръмп моментално предположи, че Рекс Тилърсън е бил уволнен след като официално заклейми Русия за отравянето на бившия шпионин Сергей Скрипал и неговата дъщеря. „Руската връзка” обаче не издържа проверката на фактите. Високопоставени източници от близкото обкръжение на шефа на ЦРУ Майк Помпео, цитирани от сайта „Брайтбарт”, съобщават, че Тилърсън е бил помолен да се оттегли още в петък, 9 март, или три дни преди коментарите за Русия. Според източника до Помпео, на който се позовава и CNN, шефът на ЦРУ е знаел още от декември, че скоро ще наследи Тилърсън и се е подготвял усилено за новото поприще.
Въпреки бизнес взаимоотношенията си с Москва в миналото като шеф на ExxonMobile, в качеството на държавен секретар той се озова в клуба на „ястребите” спрямо Русия, а президентът Путин дори изрази съжаление, че го е удостоил с „Ордена на приятелството” през 2013 г. Тилърсън зае враждебна позиция спрямо Русия по темите Сирия и Украйна и си позволи да изрази несъгласие с Тръмп по повод предполагаемата руска намеса в американските избори. През юли миналата година средствата за масова информация във Вашингтон гръмнаха с новината, че държавният секретар е обявил пред свои подчинени, че е „поразен” от готовността на президента да се съгласи с отричането на всякаква намеса от страна на Путин.
Иранската ядрена програма
През август държавният секретар публично призна, че не е съгласен със становището на президента относно иранската ядрена програма. Тръмп остро критикува сделката с Техеран и желае да я прекрати или предоговори, но Тилърсън оспори това негово виждане. След като уволни своя държавен секретар, Доналд Тръмп се позова на договора с Иран като един от въпросите, по които никога не е успял да намери общ език с него.
Парижкото споразумение за климата
С още по-наивна откровеност Рекс Тилърсън демонстративно се разграничаваше от политическата линия на президента по отношение на изтеглянето от Парижкото споразумение за климата през юни 2017 г. В изслушване пред сенатска комисия той се самообяви за един от най-ярките критици на решението на администрацията, в резултат на което си навлече гнева на Тръмп. Тогава той не беше поканен на церемонията по анонсирането на историческото решение.
Търговия и имиграция
За наблюдателите на процесите не е изненада, че въпреки заявките за патриотична политика, администрацията на Доналд Тръмп изобилства от глобалисти и привърженици на свободния пазар, безконтролната имиграция и отворените граници. Рекс Тилърсън е един от тях. Едно от най-ключовите различия между двамата, което блокира следването на предизборните обещания на Тръмп, е отношението спрямо Китай и глобалната търговия. Рекс Тилърсън е пряко отговорен за отлагането на резките действия срещу предполагаемите мащабни злоупотреби с права на интелектуална собственост от Китай, което по думите му би навредило на постигането на други дипломатически цели. В качеството си на държавен секретар той си позволи да се разграничи от своя президент, като даде подкрепата си за споразумението за свободна търговия НАФТА, което Доналд Тръмп нарече „най-лошата търговска сделка за всички времена”. Тилърсън се размина с американския президент и по темата за имиграцията. Броени часове след като Тръмп излезе с гневна тирада срещу мексиканците, че „наводняват” с наркотици САЩ, Тилърсън благодари на Мексико за усилията му да се бори с трафика на опиати в Съединените щати – действие, което показа, че последният води своя лична външна политика.
Израел и Палестина
Друго важно разминаване с американския президент е свързано с политиката спрямо Израел. Държавният секретар видимо не бързаше с изпълнението на предизборния ангажимент на Тръмп да премести американското посолство в Йерусалим, предлагайки максимално разтеглен времеви график. Държавният департамент и Белият дом говореха на различни езици по темата Израел и Палестина – в изявленията на Рекс Тилърсън звучаха подчертано пропалестински нотки, а президентът подкрепяше безрезервно Израел. Държавният секретар бе на различно мнение с Доналд Тръмп относно орязването на финансирането за някои от службите на ООН. В крайна сметка надделя становището на Тилърсън, че те са независими агенции към ООН, чието финансиране не трябва да бъде обвързвано с участието в мирните преговори на палестинците.
Северна Корея
Едно от най-значимите различия между двамата беше свързано с политиката спрямо Северна Корея. През октомври Тръмп публично размаха пръст на Тилърсън като заяви, че „си губи времето като се опитва да се договаря с малкия ракетен човек”. Това беше ясен сигнал, че президентът не е доволен от своя държавен секретар, че самият Тилърсън води външната политика без координация с Белия дом. От изявленията стана ясно, че Тилърсън не е в течение с плановете на Доналд Тръмп за Северна Корея. Само няколко часа преди президентът да обяви, че има желание да се срещне с Ким Чен Ун, държавният секретар беше заявил, че ситуацията се намира много далеч от реалните преговори.
На фона на всички тези различия на пръв поглед внезапното уволнение на Рекс Тилърсън звучи напълно оправдано, след близо година на непрестанни търкания с Белия дом и провеждане на собствена политика без координация със спечелилия изборите Доналд Тръмп.
Във вътрешнополитически план отстраняването на Тилърсън представлява нова победа за привържениците на доктрината „Америка на първо място” в екипа на Тръмп. Седмица по-рано с поста си в Белия дом се раздели и друг глобалист – главният икономически съветник Гари Кон от Goldman Sachs. С този ход Доналд Тръмп затяга редиците и консолидира хората около себе си за предстоящ сблъсък с Китай. Очертаващата се търговска война с Пекин ще трябва да се води на дипломатическия фронт от новия държавен секретар Майк Помпео – доскорошен шеф на ЦРУ, който е известен със своята непоколебима лоялност към Тръмп.
