Робърт Бартли, дългогодишен автор на редакционното каре в Wall Street Journal, беше усърден радетел на свободната търговия, който в продължение на десетилетия настояваше за допълнение на Конституцията с пет думи: „Трябва да има открити граници”. Бартли приемаше всичко онова, което заличаването на американските граници и непрестанният наплив на чужди народи и стоки означават за страната. Той казваше: „Мисля, че с националната държава е свършено”. Неговата визия и идеология имат дълго родословие.
Този култ към свободната търговия и отворените граници процъфтява за пръв път през XVIII век във Великобритания. В ролята на своеобразен апостол Павел за тази постхристиянска вяра влиза Ричард Кобдън, който хипнотизира елитите с величието на визията си и силата на своята реторика. На 26 януари 1846 г. в залата „Свободна търговия” в Манчестър тълпата е толкова многолюдна, че се налага седалките да бъдат премахнати. От подиума Кобдън се провиква: „Гледам по-надалеч. Виждам принципа на свободната търговия, на който трябва да се основава моралният свят, като принципа на гравитацията във вселената – свободната търговия привлича хората, отхвърля антагонизма на расата, вероизповеданието и езика и ни обединява във вечен мир.”
Британия се обръща в неговата утопична вяра и отваря пазарите си за света. От другата страна на Атлантика обаче, е възприета една друга система, станала известна като „американската система”. Вторият закон подписан от президента Вашингтон е Митническият закон от 1789 г. Бащата-основател на страната в своето първо обръщение към Конгреса казва: „Свободните хора…трябва да насърчават такива производства, които да ги направят независими от жизненоважните, особено военни, чуждестранни доставки.” В своя „Доклад за производствата” от 1791 г. Александър Хамилтън пише: „Всяка нация трябва да се стреми да притежава най-важните неща за своето национално снабдяване. Те включват средствата за препитание, местообитание, дрехи и отбрана.”
Това е мъдрост, родена от опита. В Йорктаун американците трябва да разчитат на френски мускети и кораби, за да спечелят своята независимост. Те са решени да изградят система, която да сложи край на зависимостта от Европа за нуждите на нашия национален живот и създават нови връзки на взаимозависимост сред американците. Британската глупост се прояви през Първата световна война, по време на която самодостатъчната Америка стои настрана и продава на зависимата от вноса Англия храните, продоволствията и оръжията, от които тя има нужда, за да оцелее, но които не може да произвежда.
Първите важни стъпки на Америка към свободна търговия, отворени граници и глобализъм са направени със Закона за разширяване на търговията на Джон Кенеди и със Закона за имиграцията от 1965 г. на Линдън Джонсън. В края на Студената война обаче възниква реакция срещу това и започва голямото пробуждане. Търговските дефицити на Съединените щати нарастват със стотици милиарди долари, а повече от милион законни и незаконни имигранти годишно заливат страната и забележимо променят самия характер на държавата.
Американците започват да осъзнават, че свободната търговия изкоренява производствената база на нацията, а отворените граници означават загуба на страната, в която са отраснали. А на тази земя няма по-голяма загуба от това.
Новата съпротива на западния човек срещу глобалисткия дневен ред сега се проявява навсякъде. Виждаме го във враждебността на Тръмп към НАФТА, в неговите мита, в неговата стена на границата. Виждаме го в английската декларация за независимост от ЕС чрез Брекзит. Виждаме го в политическия триумф на полските, унгарските и чешките националисти, във възходящите в цяла Европа анти-ЕС партии, в сепаратистките движения в Шотландия, Каталуния и Украйна, както и във възторгът към руския националист Владимир Путин.
Европейците започват да гледат на себе си като на коренни народи, чийто Стар континент е смъртоносно застрашен от стотиците милиони нашественици, промъкващи се през Средиземноморието, които идват и окупират родината им.
На кого принадлежи бъдещето? Кой ще реши съдбата на Запада?
Проблемът на интернационалистите е, че визията, която предлагат – свят на свободна търговия, отворени граници и световно правителство – са конструкции на ума, които не се чуват от сърцето. Хората ще се бият за семейството, вярата и страната си. Колко от тях ще пожертват живота си за плурализма и разнообразието? Кой ще се бие и ще умре за Еврозоната или за ЕС?
На 4 август 1914 г. антивоенните германски социалдемократи, най-старата и най-голяма социалистическа партия в Европа, гласуват за изтегляне на кредитите, нужни на кайзера, за да води война срещу Франция и Русия. Германските социалисти са на първо място германци. Патриотизмът побеждава идеологията.
В своята книга „В дните на Сътворението” (Present at the Creation: My Years in the State Department), Дийн Ачесън пише за света след края на Втората световна война и за институциите, родени в годините, през които той служи в Държавния департамент при президентите Франклин Рузвелт и Хари Труман: ООН, Световната банка, Плана „Маршал” и след разделянето между Изтока и Запада – НАТО. Намираме се в дните на края на всичко това.
Нашите транснационални елити имат привидно неразрешим проблем. За да увеличат милионите си на Запад, отворените граници и свободната търговия, която ценят и насърчават, вече не представляват славното бъдеще, а екзистенциална заплаха за суверенитета, независимостта и идентичността на страните, които те обичат.
