Доц. д-р Йордан Величков, дипломат, юрист, депутат в 40–то НС, член на БДД Очевидно, международната общност става свидетел на безпрецедентен международно правен абсурд. Отправя се крайно сериозно обвинение срещу една страна, което е изградено изцяло върху хипотетични, т.е. предполагаеми, а не обективни и аргументирани доказателства.
Такова обвинение, отправено между другото твърде прибързано, е в пълно противоречие и в нарушение на основни принципи и вековни постулати на националните законодателства и международното право. „Всеки е невинен до доказване на противното“ и „Съмнението в извършване на дадено престъпление е в полза на заподозрения“ са основополагащи правни норми, приети и утвърдени още в римското право.
Парадоксално е, че и Лондон, и Брюксел поддържат едно тежко обвинение, изградено не върху сериозни и аргументирани доказателства, а на базата на голословни предположения и подозрения.
Фактът, че такъв относително незначителен случай се политизира, подчертава твърдото намерение на Лондон и тези, които стоят зад него, той да бъде използван за създаване на допълнително напрежение в руско-европейските отношения.
Припряната реакция и отправени необосновани антируски обвинения са мотивирани от още един фактор. Все по-честите изказвания на някои европейски политици от необходимостта за преоценка и подобряване на отношенията ЕС-Русия, включително и отмяна на санкциите, засягащи не само руските, но и европейските интереси.
Здравко Попов, дипломат, посланик в Прага, Институт за публична политика, член на БДД
Този скандал се разви страшно скоростно. Най–интересна е верижната реакция, която се получи извън англо–руския конфликт–съюзяване на лидерите на страни в ЕС и извън него. Много бързо се зае солидарна позиция, без да сме наясно доколко са верни политическите обвинения. Ако целта е истината, трябваше да бъде оставен Скотланд Ярд е разследващата журналистика на Британя да си свършат работата и да се изнесат факти, които да убедят обществата на Европа в правотата на тези действия. Не е казано, че няма намеса на Русия, но не е достатъчно ясно каква точно е тази намеса. Истеричността, с която се разви този скандал, говори, че сякаш някой иска да се възстанови периодът на Студената война.
Георги Димитров, дипломат, посланик в Сърбия, съосновател на БДД
Как при целия ажиотаж около случая “Скрипал”, някак в движение и незабелязано се променят основни принципи и практики на дипломацията? Чужди дипломати се гонят, когато са шпионствали или са се провинили по друг начин пред страната на акредитация. Сега ги гонят за нещо, което се е случило в трета страна. И тъй като обикновено следват реципрочни действия, предизвикваш изгонването и на свои собствени дипломати за нещо, което се е случило някъде и не може да им бъде вменено в никаква отговорност. Тоест вече можеш да изгониш всеки отвсякъде и за всичко. Защото, ако са доказани шпиони се пита защо не си ги изгонил досега. А ако не са шпиони се пита, как така предприемаш разправа с невинни хора заради някакъв си Скрипал, например. Нали така? А пък за самия Скрипал, някой вярва ли, че всичко това се случва заради него, за да се строи позиция и политика в зависимост от наличието или отсъствието на доказателства. Очевидно не, но истинските причини не се артикулират. Да се върти всичко около един предател считам за абсурдно. Аз обаче не искам децата ми да воюват заради него.
Пламен Грозданов, дипломат, представител в ООН, посланик в Русия, бизнесмен, член на УС на БДД
Едно е ясно – че има доста неизяснени неща по този случай. Има още какво да се види. Очаква ни напрежение. Засега няма неопровержими доказателства, че Русия стои зад отравянето на бившия шпионин Сергей Скрипал и дъщеря му.
Винаги е по-добре да се преговаря, да се търсят компромисни решения, да се решават проблемите, без да се изостря докрай обстановката, но за съжаление, аз предвиждам в близките месеци да имаме едно много сериозно напрежение между ЕС, САЩ и много страни и Русия. Много трудно се гаси такъв пожар. Няма печеливш от тази битка, за съжаление”,
Любомир Кючуков, дипломат, посланик, зам.министър на външните работи, Инситут за икономика и межденародни отношения, член на УС на БДД
Ако това е окончателната българска позиция, то тя търси баланса между европейската политическа солидарност и отсъствието на заключение от неприключилото разследване. Но международните отношения не могат да бъдат писта за надпревара кой по–бързо и по–остро ще осъди дадена държава /в случая Русия/, а сериозният риск е, че спиралата на конфронтацията след определен етап се превръща в самодостатъчна и и придобива вътрешна динамика, която трпудно се поддава на контрол и обръщане.
Симеон Николов, дипломат, зам. министър на отбраната, член на БДД
Скандалът «Скрипал» е само елемент от много по–широк план за ескалиране на напрежението с две цели: Първо, създаване на условия за трайно изолиране на Русия, сплотяване на съюзните държави и укрепване на «фронтовия» пояс от Балтика до България и Второ, стъпаловидно прерастване на студената война в гореща. Скандалът е свързан със събитията в Сирия, предизвикания гняв от залавянето на американски, британски и други военни в тила на терористичните групировки, плановете за провокация с химическо оръжие, предотвратена от руското разузнаване, смяната на стратегията на САЩ в Сирия за изтласкване на Иран и Русия и т.н. При такава дестабилизация на международните отношения няма да могат да се постигнат никакви споразумения по Сирия.
Нарушаване на международните процедури, първо от Великобритания, която вместо да се обърне първо към Организацията по забрана на химическите оръжия, се обърна към СС на ООН с цел интернационализиране на скандала и второ от ЕС, който вместо да изчака трите седмици, нужни за изследване на съответните проби, внесе в Съвета за изтегляне на посланика си от Москва и организира невиждан натиск върху страните–членки, показва умисъл в ескалиране на напрежението.
Вторият признак за преднамерена кампания е отказа да се огласят каквито и да са версии за насоките за разследване, отказа да се изпълнят международни задължения по осигуряване на достъп на руската страна до свой гражданин, лансиране на неверни данни за предполагаемото нервно–паралитично вещество.
Тоест, води се открита война, в която истинските причини за отравянето нямат никакво значение. Използваните на неверни, нелогични, тенденциозни аргументи са обидни за всеки здравомислещ човек, но на война като на война.
Изкуствено създадения скандал има потенциал да доведе до дестабилизиране на политическата обстановка в някои страни заради крайните и отговорни решения на управляващите. Смяната на екипа на американския президент с крайно войнствуващ такъв е много показателна. Масовото взаимно експулсиране на дипломати е удар срещу разузнаването, което използва дипломатическите мисии за прикритие и е един от характерните предвоенни признаци. Ако спиралата по някакво чудо не бъде спряна, на предстоящата среща на НАТО, която може да бъде и изтеглена по–рано, ще могат да се прокарат някои крайни решения, включително и по ядрената стратегия, по условията за задействане на член 5–ти и др.
Грешката на българското правителство бе, че не изпревари Австрия с идеята и предложението за посредник в преговори с Русия.
Дискусията през следващите дни в България ще се пренесе в абсолютно измислената и погрешна плоскост “ЕС или Русия”.
Д–р Огнян Гърков, дипломат, посланик в Прага, член на БДД
Кому е нужно без сериозни медиализирани – донякъде поне – доказателства за сетен път да вярваме, че този път Островният премиер отново няма да се извини post factum както за Ирак, където загинаха хиляди невинни ? Или за сетен път да постъпим като крепостни селяни с признаването на Косово? Какво спечели България в случая, освен охладнели отношения с реалния и вечен съсед Сърбия?
Противопоставят се липсата на доказателства на първосигнални полит-проп-мейнстрийм-клишета, „базирани на човешки ценности”. Инсинуирани от наследници на екс-колонизаторите. Дори да се абстрахираме с тъга от зверските бомбардировки над столицата и други наши селища преди 74 години с активното участие на алкохолика-българофоб от Албиона, донесли хиляди човешки жертви и разрушения, ще върне ли някой живота на невинния Сергей Антонов ? На други разбити човешки съдби с т.нар. българска следа в Рим, ще компенсира ли някой българската държава за нанесения й ущърб и щети, или ще продължим да премълчаваме дори извинението на папа Йоан Павел II?
Засега изтеглянето изглежда по-скоро на удачнa гъвкавa компромисна реакция.
Валентин Радомирски, дипломат, посланик, член на БДД
Въпросът е в колебливата позиция, която според мене показа българското правителство. Защото само ден преди това се твърдеше, че няма да гоним и че сме подложили на съмнение твърденията на Великобритания. Сега по този начин показваме солидарност. За мен това означава, че е имало доста голям натиск, за да се направи този ход, който всъщност е компромисен между предишните заявления и това, че ние все пак трябва да покажем някакъв съюзнически ангажимент.
За мен всъщност въвеждането на презумпцията за виновност, вместо презумпцията на невиновност, е рязко нарушаване на правилата на досега установения международен ред.
Въпросът за солидарността е екзистенциален и за НАТО, и за ЕС. Всички сме свидетели, особено в последните две години, на проблемите в НАТО и в ЕС.
Скрипал е просто повод. Това е част от мероприятията във връзка с огромните изменения, които настъпиха в международните отношения. И аз съм убеден, че в момента във всички държави на Запада елитите трескаво (така както Сайс и Пико някога са чертали картите на Близкия изток) чертаят новите карти. Нямам предвид физическите граници, а преди всичко сферите на влияние.
България има интелектуален капацитет, но няма институционален в момента. В продължение на години разгромявахме и кадрово редица институции… Това е проблемът на България в момента и той трябва да бъде решаван с последователна консенсусна политика, каквато в момента няма.