Когато Владимир Путин прие в Кремъл външния министър на Китай Ван Йи, друг китайски министър – генерал Вей Фенхъ вече пътуваше от Москва към Минск. И макар и специалният представител на китайския лидер да бе ръководителя на външното министерство, сензация стана заявлението на министъра на отбраната. На фона на атаката, предприета от Запада, двете страни още по-силно са приближили позициите си.
Ван Йи пристигна в Москва не просто като външен министър, а и като специален представител на председателя на КНР Си Дзинпин. Подобен статут се добавя, когато наистина трябва да се предаде някое важно съобщение от едно лице на друго.
В настоящия случай основна тема, изискваща подробен и откровен разказ бе неотдавнашното посещение в Пекин на севернокорейския лидер Ким Чен-ун.
Това е първият контакт между лидера на КНДР с някой от чуждестранните ръководители. Разбираемо е, че за Русия и Китай, като двама съседи на Северна Корея, е извънредно важно да обменят мнения по корейския въпрос, по-точно за тази криза, която САЩ вече повече от година развихрят около ракетно-ядрената програма на КНДР. При това срещата между президента Путин и Ван Йи трябваше да се състои още преди седмица, но тогава заради трагедията в Кемерово бе решено пристигането в Москва на китайския министър да се отложи. Допълнителен фон стана и изострянето до краен предел на отношенията между Русия и Запада заради провокираното в следствие на „Случая Скрипал“ от Великобритания изгонване на руски дипломати от редица западни страни. В резултат Ван Йи пристигна тази седмица, когато в Москва още се намираше и неговият колега по правителство, министърът на отбраната Вей Фенхъ, посетил Московската конференция по международна сигурност.
Във вторник, в навечерието на конференцията, генералът проведе преговори със Сергей Шойгу, в същия ден, когато започна войната. Търговската война между Китай и САЩ заради повишаването на американските мита върху редица китайски стоки, на които Пекин отговори симетрично. Да, настоящата престрелка все още не е начало на пълномащабна и тотална търговско-икономическа война между двете най-големи страни на света (способна да доведе до мащабни сътресения за цялата световна икономика), но шансовете за такава сега са значително нараснали.
Съвпадението на преговорите между генералите Вей и Шойгу в първите ходове на икономическия двубой, разбира се, бе случайно – но от това думите, казани от китайския гост в началото на преговорите, получиха допълнителна тежест:
„В качеството си на нов министър на отбраната на Китай аз извършвам посещение именно в Русия, за да покажа на света високото равнище на развитие на нашите двустранни отношения и твърдата решимост на нашите въоръжени сили да укрепват стратегическото взаимодействие. Китайската страна пристигна, за да може американците да разберат тесните връзки между въоръжените сили на Китай и Русия, особено в тази ситуация. Ние дойдохме, за да ви подкрепим“.
Вей е назначен за министър едва преди три седмици, но думите му отразяват позицията на цялото китайско ръководство. За по-добро разбиране този генерал веднага подчерта, че посещението му е „съгласувано с председателя на КНР Си Дзинпин“. По принцип това и така се разбира – но за външния свят не е излишно това да се припомни.
Защото казаното от генерал-полковник Вей Фенхъ носи наистина безпрецедентен характер. За разлика от западните политици и военни, китайските никога не говорят нищо лично за това, що се отнася до важните и принципни въпроси – нищо, което да не отразява „партийната линия“, както по-рано се говореше у нас. От тук и голямото значение, което се предава на всяка нова формулировка или заявление, звучащи от устата на висшите китайски ръководители. Защото по тях може да се съди за планираните или вече приетите решения. И затова думите на китайския генерал имат наистина толкова важно значение. Какво именно.
„Китайската страна пристигна, за да може американците да разберат тесните връзки между въоръжените сили на Китай и Русия, особено в тази ситуация“.
Под ситуацията се разбира изострянето на конфликта със Запада заради „Случая Скрипал“. Но думите „за да може американците да разберат“ са уникални. За първи път след възстановяването на китайско-руските отношения преди три десетилетия (при късния Горбачов) Пекин пряко дава да се разбере, че отношенията между двете страни са важни и като противостоене на САЩ.
Не че това е толкова голяма тайна – руско-китайското сближение е предизвикано от осъзнатия стратегически избор на ръководството между двете страни (взет още през 90-те години, но засилен през 2012 г. при идването на Си Дзинпин на власт) и за двете държави САЩ са стратегически противник. Работата не е в това „срещу кого сме приятели“ – основният двигател на руско-китайския съюз е разбирането на взаимната изгода от тесните и разностранни отношения и едва на второ място – общият враг.
Именно затова нито Москва, нито Пекин никога публично не са форсирали темата за общото недоволство от действията на САЩ. Осъждайки американската политика като цяло, говорейки за отживялостта на еднополярния свят, изказвайки се заедно по най-различни въпроси, включително и тези, по които САЩ биха имали съвсем различна гледна точка (например по Сирия), Русия и Китай се борят срещу американците всеки на своя си фронт и по своя си начин. Русия – по-активно и шумно, а Китай поради своята значително по-голяма взаимозависимост от САЩ (КНР притежават американски дългови облигации за трилиони долари), така и поради избраната си тактика – по-тихо. Това не отменя факта, че като цяло в света ние гоним една и съща линия – с помощта на ШОС, БРИКС и просто със съвместни усилия – и тази линия, ако силно се опрости, може да се нарече „изграждане на постамерикански многополюсен свят“.
И сега Китай, който традиционно избягва да споменава трети страни в контекста на своите отношения, изменя това свое правило. „За да може американците да разберат“ – е едновременно и демонстрация пред Русия на верността към курса за по-нататъшно сближаване и изражение на недоволството към американската политика. Защо това се случва именно сега?
Търговската война и гоненето на дипломати? Но още по-голямо недоволство у Пекин предизвика подписаният наскоро от Тръмп закон за контактите с Тайван – разрешаващ посещения на американски официални лица на острова.
Струва ни се, че на фона на съществуващите американско-тайвански търговски и неофициални политически отношения това не е толкова голяма новина. Но така може да мисли човек, който не чувства китайските настроения – което бе установено за Тръмп от привържениците на играта на повишаване на напрежението в американско-китайските отношения. Натиск през Корея, проби в Южнокитайско море, сега малко натиск през Тайван – всичко в рамките на голямата игра със Си Дзинпин, игра за създаване на неизгодни и неудобни позиции за Китай.
Но в случая с Тайван това е крайно глупав ход – защото темата „Един Китай“ е принципна за Пекин. Страната, която започва да разиграва тайванската карта, не настъпва Китай по мазола, а губи уважението на Пекин. Тръмп вече пробва да играе в Тайван – когато след победата си на изборите прие телефонен разговор от президента на този остров и започна да намеква за възможния отказ от принципа „Един Китай“. Реакцията на Пекин тогава бе рязка, но тогава Тръмп отчасти успя да постигне поставената си цел – внезапната среща във Флорида със Си Дзинпин стана следствие на това, че китайците искаха да разберат какво могат да очакват от такъв човек, който не съблюдава правилата.
Сега новият опит да се разиграва тайванската карта в добавка към търговската война и корейската криза се възприема от китайското ръководство много лошо. Ако министърът Вей на Московската конференция по сигурността заяви, че „китайската страна се обявява категорично против Закона за контактите с Тайван, подписан от американската страна, което е груба намеса във вътрешните дела на Китай, това подкопава мира и стабилността в Тайванския пролив“, то китайският вестник Global Times написа, че Пекин може да нанесе ответен удар:
„Китай може да окаже натиск спрямо САЩ в други сфери от двустранното сътрудничество, например по въпросите по Корейския полуостров, по иранския ядрен въпрос. Китай може също така да се изправи срещу САЩ в международните организации, такива като ООН… Континентът трябва да се готви за преки въоръжени сблъсъци в Тайванския пролив. Необходимо е ясно да се разбере, че активизацията на официалния обмен между САЩ и Тайван ще се превърне в сериозни последствия за Тайван“.
Разбираемо е, че няма да си достигне до война за Тайван (Китайският Крим, както обичат да сравняват някои) – Пекин ще си върне острова по мирен начин, както направи това с Хонконг. Провокационните действия на САЩ ще доведат единствено до това, че глобалното стратегическо взаимодействие между Русия и Китай ще стане още по-тясно.
След опитите за изолация на Русия, предприети от атлантистите през 2014 г., ни се струваше, че те не са в състояние да направят нищо по-мащабно за заздравяването на руско-китайските отношения. Но, както показват настоящите събития, няма такива височини, които да не могат да бъдат взети от тези играчи, които не разбират основите на геополитиката. Нали уж всички разумни американски стратези просто се молеха Обама и Тръмп „да не тласкат Русия в обятията на Китай“ или „Китай в обятията на Русия“, а говорейки по нашенци – да не циментират руско-китайската дружба. С такива помощници на Москва и Пекин ще им е все по-трудно да избягват този термин при описанието на двустранните си отношения.
