Подмятането на информацията, че по отношение на противниците на Башар Асад е употребено химическо оръжие и сега може да се говори за американски удар по Сирия, удачно съвпадна по време с юбилея на свалянето от власт на Саддам Хюсеин. Сега е особено полезно да си спомним колко лесно Вашингтон пристъпва към манипулации с оръжие за масово поразяване и към какво водят неговите методи на действие в Близкия изток.
Точно преди 15 години оглавяваната от САЩ коалиция свали „кървавия диктатор“ Саддам Хюсеин и избави света от заплахата Ирак и „Ал Кайда“ да използват оръжия за масово поразяване. Наистина в последствие оръжията така и не бяха открити, връзките между Багдад и международния тероризъм не бяха изяснени, населението при „кървавия диктатор“ живя обективно по-добре, а терористичните организации действат активно именно сега в Ирак.
Когато американските танкове влязоха в Багдад, целият свят бе обиколен от кадрите на свалянето на паметника на Саддам Хюсеин на централния площад „Фардус“. Но историческото снимане не започна от самото начало: камерите запечатват как веригата на „шията“ на скулптурата е хвърлена от американски войници, те също така „украсяват“ паметника с звездно-ивичестия американски флаг. Режисьорите на пропагандното действие смятат, че това е неправилно. Американското знаме е прибрано, а на негово място се закача иракско, а „щастливите освободени жители на Багдад“ залепиха нелепо тънка връвчица върху металната верига.
„Режимът на Саддам Хюсеин е свален“, обявиха силите на коалицията. Демонстративното сваляне на паметници и разрушаването им пред телевизионните камери в последствие се повтаряше често.
„Прогресивният арабски политик“
Започвайки военна кампания срещу Ирак през 2003 г., президентът на САЩ Джордж Буш-младши се обръща към американските военнослужещи на живо в ефир: „От вас зависи мирът, на вас лежат надеждите на угнетения народ! Тези надежди няма да са напразни… Ние ще отстоим нашата свобода. Ние ще донесем победа на другите“.
Вашингтон още няколко години се придържаше към пропагандистката конструкция със свободата и демокрацията, донесени на американски щик. През 2006 г. Буш, оценявайки ситуацията в Ирак, нарече предишните години „изумителни“ за страната. Междувременно там вече повсеместно се водеха религиозни кланета, а американските сили и новото правителство се барикадираха в „зелената зона“ на Багдад.
Саддам Хюсеин наистина може да се нарече диктатор, установил в страната си режим на лична власт. Епитетът „кървав“ по негово отношение също може да се приложи: операцията срещу кюрдите в Северен Ирак, при която бе използвано химическо оръжие попада под определението престъпление срещу човечеството. Но тогава, през 80-те години на ХХ век, Западът не се стреми да проведе разследване по горещите дири, не свиква международни трибунали и не формира коалиции за сваляне на тиранина. Обяснението е просто: в този момент Саддам бе подкрепян от САЩ и „световната твърдина на демокрацията“ не вижда в случващото се нищо особено.
Хюсеин дълго време се смята от Запада за „прогресивен арабски политик“. Преди началото на своето президентство през 1979 г. той е един от лидерите на управляващата в Ирак панарабска Партия на арабското социалистическо възраждане („Баас“). При неговото непосредствено участие в страната е национализиран петролният отрасъл, доходите от който стават да се влагат в електрификацията и строителството на пътища. Паралелно се провежда модернизация и механизация на селското стопанство, осъществява се програма за промишлено развитие.
В рамките на борбата срещу неграмотността по цялата страна се строят училища и университети. Създадена е една от най-ефективните в Близкия изток системи за здравеопазване. Към началото на 80-те години Ирак се превръща в развита държава, където се насочват трудови мигранти от целия Близък изток. Популярността на Саддам Хюсеин расте с невиждани темпове.
„Наш кучи син“
През 1972 г. Саддам Хюсеин посещава Москва. Скоро на ответно посещение в Багдад пристига Алексей Косигин. Дружбата със СССР позволява на Багдад да превъоръжи армията си. Но през втората половина на 70-те години иракските специални служби, които са ръководени лично от Хюсеин започват да преследват комунистите. Редица членове на Иракската комунистическа партия са екзекутирани и ИКП, обвинена, че работи в полза на чужди държави, става нелегална. С цената на раздялата със Съветския съюз Саддам укрепва режима на личната си власт.
Към този момент той вече придобива статута на регионален лидер – носител на големия панарабски проект. Подпората в лицето на съветите и съветският проект му пречат.
Алтернативен проект представлява победилата в съседен Иран Ислямска революция. Техеран подкрепа шиитските групировки в Ирак и през 1980 г. Хюсеин започва Иракско-иранската война. По време на бойните действие и двете страни използват оръжие за масово поразавяне. Но източниците на иракското оръжие са наистина интересни.
САЩ застават на страната на Багдад в иранско-иракския конфликт. Но след завземането на американското посолство в Техеран и 15-месечната драма със заложниците не може да е иначе. В пълно съответствие на логиката „врагът на моя враг е мой приятел“ през 1982 г. Вашингтон премахва Ирак от списъка със страните, подкрепящи тероризма. Година по-късно се състои среща на Хюсеин с Доналд Ръмсфелд (Същият този Ръмсфелд, който през 2003 г. оглавява Пентагона и управлява военната операция против Ирак). След година дипломатическите отношения между двете страни, прекъснати след арабско-израелските войни са възстановени.
За да избегнем подозрения за предразсъдъци, ще предоставим думата на западните източници. Би-Би-Си съобщава: „Рейгън реши да не допусне разгрома на Ирак и започна да го снабдява с разузнавателни данни за разположението на иранските войски… правителството на САЩ знае в този момент, че иракската войска ежедневно използва срещу иранците отровни вещества. Вашингтон не приветства тези методи, но и не възразява особено… Директорът на ЦРУ Уилям Кейси организира тайни доставки на Ирак на касетъчни бомби, за отразяване на иранските атаки… Американските фабриканти доставят на Ирак голямо количество химикали и стоманени тръби, които могат да се използват и за военни цели… В средата на 80-те години министерството на търговията на САЩ издава лиценз за продажбата на Ирак култура от антракс“.
А на химическата атака срещу кюрдските селище в Северен Ирак властите на САЩ не просто си затварят очите, а ЦРУ провежда разследване и изфабрикува доклад, съгласно който пострадалите населени места са били подложени на нападение от страна на Иран.
Така американците сами превръщат Саддам в „лошо момче“. А манипулациите с обвиненията за използване на оръжие за масово поразяване са нещо обичайно за тях.
„Лошо момче“
Иранско-иракската война завършва така, че страните се връщат на първоначалните си позиции. Но продължителният конфликт сериозно разклаща икономиката на Ирак. За да оправи положението, Хюсеин решава да окупира богатия петролодобиващ Кувейт, което е и осъществено в хода на военна операция между 2 и 4 август 1990 г.
Иракският лидер разчита, че това „своеволие“ ще му се размине – ще му помогне статута на фактически съюзник на САЩ, при това такъв съюзник, в чийто гардероб има общи и обвързващи скелети. А същевременно Америка, както и преди, се нуждае от противовес на Иран в региона. Но тези изчисления не се оправдават: геополитическата ситуация рязко се изменя – окупацията на Кувейт предизвиква прекъсвания в доставките на петрол на световния пазар, а иракската групировка на границата със Саудитска Арабия силно нервира американските съюзници.
През ноември 1990 г. Съветът за сигурност одобрява операция по освобождението на Кувейт и скоро силите на международната коалиция начело със САЩ изтласкват иракските войски от територията на тази страна. Освен това Съветът за сигурност налага на Багдад редица санкции, искайки в това число той да унищожи ракетните си съоръжения и оръжия за масово поразяване.
От тогава САЩ старателно формират от Ирак основното световно плашило, обвинявайки Хюсеин, че преследва опозицията, че провежда репресии, че подкрепя световния тероризъм и че продължава да работи по създаването на оръжия за масово поразяване.
През 1998 г. иракският ръководител изгонва от страната наблюдателите на ООН. Това импулсивно действие единствено налива масло в огъня. Всеки знае какво се случва след това.
Трудно е да се каже дали наистина във Вашингтон вярват, че на територията на Ирак се изготвя оръжие за масово поразяване. При всеки случай, обиденият Саддам се възприема като заплаха, ако не за самите САЩ, то за техните съюзници в региона, още повече че той наистина изпъква с краен антиамериканизъм и в своите речи използва примитивна религиозна риторика, призовавайки за най-лошото върху главата на САЩ.
Междувременно в Ирак се запазва светски режим, в неговото правителство влизат християни, а ислямистките терористични групировки на негова територия се смазват твърдо и дори жестоко.
Съдейки се потвърдените факти, оръжието за масово поразяване на територията на Ирак все пак е унищожено под контрол на ООН. А „доказателствата“ за наличието му, демонстрирани от Държавния секретар на САЩ Колин Пауъл на заседанието на Съвета за сигурност на ООН през февруари 2003 г. се оказват фалшифицирани.
***
Никой от политиците, извършили агресия срещу суверенна държава въз основата на изфабрикувани обвинения, не е понесъл отговорност. Всички те са уважаем политически пенсионери и почиват на лаврите си. И другите резултати от демократизацията на Ирак са подобни.
Централната власт не контролира значителни части от територията на страната, на която действат терористични организации и продължава гражданска война. Броят на жертвите в конфликта, течащ от 2003 г. насам, е неизвестно – ясни данни отсъстват, както и отсъстват държавни органи, способни да провеждат преброявания на населението. Разрушена е инфраструктура, ликвидирана е системата за здравеопазване, унищожени са учебните заведения, разграбени са музеите, процъфтява търговията с роби.
Въпреки това Вашингтон както и преди не изоставя идеята да устрои нещо подобно в Сирия. Отработената схема не се губи.
