Първият и най-главен признак за това, че някаква свръхдържава се разпада и скоро с нея ще се случи нещо лошо е опитът да се воюва на няколко фронта. Желанието да им го натресеш на всички и веднага по принцип е разбираемо, но винаги създава проблеми, при което най-често изобщо неразрешими проблеми. Христоматиен пример е Германия, която два пъти се натъква на едни и същи неща. Но това не е чисто немски проблем, а свойство на твърде самоувереното ръководство на която и да е страна, която е започнала да получава главозамайване от успехите си или от чувството за собствена значимост.
В нас сега активно се опитват да набият идеята, че „целия свят“ е против нас и идва нашия край и ако не направо утре, то наистина много скоро. Да описват конкретните причини за края на руските либерали, а също на техните подгласници в средствата за масова информация не искат много, защото могат да започнат неудобни въпроси. А да отговарят на неудобни въпроси те не искат и затова се ограничават до това да говорят за санкциите и световната изолация и след това още нещо за целия цивилизован свят, който в единен порив ни наказва заради Путин и Крим и правилно прави, че ни наказва.
Между другото, любовта на руските либерал-паникьори към тезисите, че целия цивилизовам свят е против нас издава в тях хора с робско съзнание, за които истинската цивилизация е някъде там зад океана или в краен случай в Западна Европа, а тук у нас е пълно варварство, в Русия живее тъп добитък, който не иска да гласува за Навални или в краен случай за Собчак и изобщо Русия е изостанал Мордор, в който не умеят да правят айфони и хамон (испанска шунка – бел. пр.). Пу, да си бъдат такива. За интелектуалната нищета на такъв подход няма какво да се говори. На нас напълно сериозно ни предлагат да преклоним колене пред интелектуалната мощ на Тереза Мей, Дженифър Псаки, Доналд Тръмп и Борис Джонсън, а също други светли образи на западния политически Олимп. Това е всичко друго, но не и цивилизован свят или ние и руските либерали и западниците имаме много различни представи за това, какво представлява цивилизацията.
Всеки път, когато започва някаква паника заради санкциите или заради това, че Америка за пореден път силно ни е обидена, аз предлагам внимателно да погледнем глобуса. Не, не глобуса на Украйна, който обичат да използват киевските политици, а нормалния глобус. И ако него погледнем внимателно, то стават кристално ясни две неща:
1. Много е сложно да се изолира Русия, тя е голяма, Лихтенщайн е лесно да бъде изолиран. КНДР – по-сложно. Иран вече е много сложно. Русия – нереално.
2. Ако повъртим глобуса и мислено отбележим онези страни, чиито политици се увличат от темата за изолацията и наказанието на Русия на всяка цена, то резултатите се получават не особено впечатляващи. Крясъците за това, че целия свят се е опълчил против нас изглеждат някак неубедително от гледна точка на географията, ако си говорим честно.
А сега най-важното – ако отбележим на картата онези страни, с които у САЩ се набелязват изостряния на икономически, дипломатически и възможно даже военни конфликти, то се получава, че в Евразия има такъв един доста голям „геополитически юмрук“, който се състои от страни, с които Вашингтон се кани да си мери силите едновременно. Сега Вашингтон е зает да се изяснява не само и не толкова с Русия и това е очевидно, ако четем не руските, а американските средства за масова информация.
САЩ води съвсем истинска търговска война с Китай и за сега не й се вижда края, защото за САЩ добър резултат, който ще устрои самия Тръмп може да бъде само ликвидиране на китайските експортни предимства и мерки по защита на китайския вътрешен пазар, а за Китай такъв изход ще означава пълноценна икономическа криза. Тук нещата са много далеч от компромис, при това не само защото залогът са икономическите интереси на двете страни, но още и защото конфликтът между САЩ и Китай ще има не само икономическа, но и дипломатическа и даже възможно военна плоскост. Китай има болно място – това е Тайван, който Китай иска да си върне толкова силно, колкото Русия искаше на си върне Крим. Но Тайван не иска никъде да се връща, Тайван купува оръжие от САЩ и САЩ започват постепенно да се приближават до това да признаят Тайван официално и да го вземат „под свое крило“. Да устроят война близо до чуждите брегове е любимият американски прийом.
Вашингтон сега активно се готви за военна конфронтация с Иран. През май най-вероятно ще се осъществи излизането на САЩ от така наречената „ядрена сделка“, а по-нататък ще има възстановяване на санкциите и много възможно е да последват бомбардировки, защото новият съветник на Тръмп по националната сигурност Джон Болтън е мечтал за война с Иран в течение почти на 20 години. Още през 2000-та година той е обмислял план за военен удар по Иран, в който трябва да вземат участие ВВС на САЩ и Израел, но тогава не му се е получило. А сега всичко явно се движи към истинска война в Близкия Изток.
Както вече казах в самото начало, когато една свръхдържава се опитва да воюва едновременно с всички, то това е признак, че започнатото ще завърши много зле за нея. Сега САЩ водят активен конфликт с Китай, с Русия, с Иран. Би било странно, ако всички тези страни не биха се опитали някак да координират действията си като самозащита, просто даже само заради наличието на общ враг във Вашингтон. Тази координация вече е в действие. Неотдавна в Москва беше министърът на отбраната на Китай Вей Фенхе, който специално направи изявление, че тази визита е намек към Вашингтон, а също подчерта важността на руско-китайското сътрудничество и общата позиция по въпросите на геополитиката. В понеделник с визита в Техеран пристигна говорителят на Държавната Дума Вячеслав Володин и сега руско-иранското сътрудничество ще укрепва с помощта на междупарламентарната дипломация. Визитата на Володин и неговите заявления в Техеран показаха, че Иран и Русия имат общо разбиране за това, защо и по каква причина САЩ водят санкционна политика – Вашингтон просто не вижда други начини да сдържа страните, които се възприемат от него като заплаха за американската хегемония. Това е печално, разбира се, но ние ще преживеем тази неприятност. Ако погледнем глобуса, то става ясно, че американците при никакви обстоятелства няма да успеят едновременно да изолират и да победят създаваното в Евразия антиамериканско съдружество. А санкциите ще се запомнят като последен и неудачен опит за запазване на отиващата си американска хегемония.
