Когато иска да унищожи някого, Западът хвърля обвинения за какви ли не престъпления върху него, докато не дойде удобният момент да издаде присъдата. Тук истината и справедливостта нямат никакво значение. Единственото важно е властта му. Нека още веднъж поговорим за обвиненията за употреба на химическо оръжие в Сирия. Авторът на тази статия, Тиери Мейсан, ни припомня, че конкретно тези обвинения датират от няколко години, но правилото, че Сирия е виновна по принцип е установено преди повече от две хиляди години.
Според Запада „гражданската война“ в Сирия води началото си от 2011 г. Още през 2003 г. обаче, Конгресът прие, а след това президентът Джордж Буш-младши подписа декларация срещу Сирия и Ливан. След неуспешния опит на държавния секретар Колин Пауъл през 2004 г. да превърне Арабската лига в импровизиран местен трибунал (на Срещата на върха в Тунис), през 2005 г. започна и агресията от страна на Запада с покушението над бившия ливански премиер Рафик Харири. Тогавашният посланик на САЩ в Бейрут, Джефри Фелтман, който вероятно е самият организатор на атентата, веднага обвини президентите Башар Асад и Емил Лахуд. От ООН незабавно бе изпратена мисия, която да разследва случая, а нейните ръководители създадоха псевдо-международен трибунал, който не е ратифициран нито от Общото събрание на организацията, нито от ливанския парламент. От самото му създаване, на този трибунал беше дадена възможност да привлича свидетели и да събира доказателства. Международната общност държеше двамата президенти на страна от разследването, много високопоставени военнослужещи бяха арестувани и хвърлени в затвора, без да са признати за виновни. И все пак, фалшивите свидетели бяха разкрити, доказателствата станаха невалидни, а обвиненията пропаднаха. Арестуваните генерали бяха освободени, като им бяха поднесени извинения. А Башар Асад и Емил Лахуд отново възвърнаха авторитета си на уважавани публични фигури.
Днес, 13 години по-късно, Джефри Фелтман е вторият човек в ООН, а актуалната тема е химическа атака в Гута. Тук също разполагаме със „свидетелски показания“ (тези на Белите каски) и с „убедителни доказателства“ (снимки и видео материали). Както обикновено, основният заподозрян е Башар Асад. Обвинението бе внимателно подготвяно въз основа на различни слухове от 2013 г. насам. Без да чака каквото и да е потвърждение на фактите, Западът влезе в ролята на съдия и палач, обвини Сирия и я бомбардира. Всичко си е същото, с изключение на Русия, която се превърна в суперсила, равностойна на САЩ. Русия беше тази, която поиска спазване на международните процедури и изпращане на мисия на Организацията за забрана на химическите оръжия в Дамаск. Също така, Русия изпрати в Хага 17 очевидци на псевдо-химическата атака, за да разкрие манипулацията на Белите каски. А как реагираха 17-те държави от западния алианс, които присъстваха там? Те отказаха да изслушат свидетелите и да оспорят казаното от Белите каски. Публикуваха кратко комюнике, което осъжда руското „шоу“. Забравяйки, че вече са осъдили и наказали Сирия, подчертаха, че въпросното изслушване на свидетели се намесва в разследването на Организацията за забрана на химическите оръжия. Те посочиха, че директорът на Световната здравна организация вече е потвърдил химическата атака и би било обидно неговата оценка да се поставя под съмнение. И естествено, призоваха Русия да спазва международните норми, които те непрекъснато нарушават. Излиза, че с декларацията си, Световната здравна организация е нарушила собствените си прерогативи. Становището й не се основава на факти, а на условности; не доклади на служители на организацията, а единствено и само на твърденията на партньорски организации.
Западът припява фразата „Картаген трябва да бъде разрушен“ вече в продължение на две хилядолетия, без да става ясно в какво обвинява Сирия. На запад този зловещ слоган се е превърнал в механично повтарящ се израз. Всеизвестно е, че „Правото е на страната на силния“. Такива са поуките и от индийските поучителни истории Панчатантра, и от басните на Езоп, Лафонтен и Крилов. Но бащата на този морал вероятно е асирийският мъдрец Акир. След фарса, който разигра с бомбардировките над Сирия от 14 април, трябва да признаем, че Западът е „най-добрият“ специалист по въпросите на лъжата.
