В началото на 2018 г. ще ви върна към септември 2017 г., когато, докато другите се чудеха дали Путин ще отиде на нов мандат, написах: “Путин вече отговори, но не беше забелязано: “Какво е това доктрина? Русия винаги е била в трудно положение, кога й е било лесно? Каква доктрина? Трябва да се работи. Да се работи така, че Русия да бъде и стабилна, и справедлива, и богата, и велика. И въобще да Бъде. Останалото си допишете сами.”
Това е неговата оценка за доктрината и идеологията. Трябва да се работи за Русия. Това е на везните за оценката на Путин, на който плюсовете все пак започват да натежават повече от другите неща, особено от миналото.
Това е основният вектор и отговорът на въпроса кой всъщност е Путин – жертва на узурпирането на властта, неин заложник или съучастник.
Отговорът е, че Путин руски патриот, започнал като заложник на руините, наследени от Горбачов и Елцин, който няма да предаде Русия на милостта на глобалистите и на победителите в Студената война.
Предстои му да излезе и от наследената система. Това ще е най-трудно…
…Очевидно вече всичко е решено. През последните месеци Путин се отчете и “разплати” и с елцинистите, и с олигарсите, и със силоваците, и с еднопартийците.
Вече на никого нищо не е длъжен. Той е напълно независим и иска да стане президент на народа. Това ще е неговият последен мандат и последен шанс. Вероятно ще успее най-накрая да започне борба срещу корупцията и за решаване на вътрешните проблеми на Русия, за да й върне богатството, достойнството и нормалността.
Дали ще му позволят? В никакъв случай. Предстои още по-свирепа съпротива на Запада. Демонизирането на Путин ще продължи. Изолирането на Русия ще се засили. Хунтата в Киев ще се опита да започне война. Ще искат да провалят световното по футбол в Русия и нейното участие в следващата олимпиада.
Но, било е и по-тежко. Всъщност никога на Русия не е било лесно. Това е нейното перманентно състояние – да не й е лесно.
Дали Путин ще направи следващата крачка като президент на народа…”
Припомням тези редове от септември не за да покажа, че съм предвидил какво ще се случи и че Путин ще се кандидатира и ще търси мандат от целия народ, а заради друг важен въпрос: какво ще последва.
Отговарям веднага – ще последват шест нови, още по-трудни години на конфликти и неопределености.
Решението на Путин да отиде на избори не като партиен, а като независим кандидат е било обсъждано дълго. Не е трудно да се досетим, че анализът е показал, че светът го очакват нови много трудни години.
Заради това Путин е решил да не предава на наследник главната роля в страната. Тези 6 години ще определят целия ХХІ век. /Аналогична позиция зае и китайският лидер Си Цзинпин след неотдавнашния ХІХ конгрес на ККП./ Ако анализът беше различен, в Кремъл щяха да отидат на друг вариант. Но всеки вариант има своите рискове. И главният е рискът от грешка. Ако наследникът сгреши, това ще решава съдбата на Русия, в ситуация, когато грешката не може да се поправи. Путин е решил, че сега не е време за риск. Жребият е хвърлен, залогът е огромен.
Русия влиза в новия етап на Третата световна война с Путин и с нова свръх задача – “да се върви само напред и това движение никой да не спре”.
С тези думи Путин съобщи за кандидатурата си и за новата свръх задача. Това не означава, че конфликтът със Запада ще отиде на втори план. Напротив. Русия ще продължи да се намира в жесток клинч със САЩ заради отстояването на своя суверенитет и национални интереси и защото формира нов световен ред по южното и източното направление: от Турция до Китай, от Иран до Япония, от Латинска Америка до Африка, нов ред не по американски образец, а с нова архитектура за регионална и глобална сигурност с ШОС – в Азия, и с БРИКС – в света.
Това ще се съпровожда от вътрешно преустройство на Русия и мащабно подмладяване на елита с влизане на младото поколение.
Тук нещата са наистина главозамайващи. Срещу системната криза на Запада ще се противопоставят тектонични промени. Геополитиката се пренася към Азия. Русия ще започне икономическо и ресурсно усвояване на Арктика, Далечният Изток, Източен Сибир, ще завърши модернизирането на въоръжените сили, изграждането на нов военно-промишлен комплекс, възстановяването в машиностроенето, високите технологии, ракетно космическата сфера.
Тук Путин не може да бъде заменен. Въпросът не е в количеството години, които един човек управлява страната, а във вектора на движението.
Изводът е – Русия в момента няма друг политик, който може да се сравнява с Путин по авторитет и компетентност, способен да предложи програма за модернизиране на страната, разбирасе ако не попадне в капана на някакво заиграване със САЩ и Израел.
Всичко това става в условията на Третата световна война. Именно. Преди 20 години, като един от първите анализатори в света, въведох термина Трета световна война /или даже Четвърта, ако Студената война се счита за Трета/. В началото се подсмихваха, но бързо разбраха за какво става дума. И определението Трета /или Четвърта/ световна война вече е на дневен ред за онова, което се разиграва след 1990 г.
Някои все още пишат, че “светът е на прага на нова световна война”. Това е грешка. Войната върви, но в условията на наличие на ядрено оръжие, когато водещите държави могат да се унищожат взаимно за броени минути, новата война е в нов вид, преди всичко като съвкупност от локални конфликти в пространството и времето.
От тази гледна точка имаме няколко разрастващи се фронта – войната в Близкия Изток, започнала през 2003 г. срещу Ирак и постепенно обхванала цяла Северна Африка, Либия и Сирия; конфликтът в Украйна, опитите да бъде пренесена в Централна Азия, и напоследък срещу КНДР.
Имаме основания да говорим за нова световна война с нови особености – хибридни, т.е. с различни средства – военни, икономически, финансови, информационни, ресурсни, психологически и т.н.
Дали ще я определим като Трета или Четвърта не е важно. Важно е, че новият световен ред, както винаги, отново се ражда със световна война.
Заради това на фона на класическата геополитика /налагана упорито от англосаксонците/ въведохме и геополитиката на войната и оръжието на която отделям основно внимание, защото излезе на челно място, въпреки че засега не е намерила своето теоретично обобщение.
Русия, ако иска да излезе от капана на капиталистическата система, в която беше завряна след 1990 г., трябва да противопостави друг дневен ред. Не я очаква никаква милост. Ще трябва да се сражава. Други изход няма.
Тук вариантите са два – или Русия ще си върне статута на велика държава при Путин, или ще последва разпадане на страната и прекратяване на съществуването на историческата Русия.
Заради това онези, които се съмняват дали ще има война на САЩ срещу Русия могат да спрат своите терзания. Война ще има. Мястото е избрано, времето – също. В САЩ и Англия наистина има безумци, които искат да изсвирят погребалния марш на цялата планета.
Новият мандат на Путин за съжаление, показва, че светът продължава да се търкаля към глобалния конфликт, в който Западът има такива главнокомандващи като Кончита Вурст.
Нещата ще станат много по-лоши преди да станат поне малко по-добри.
***
P.S. Вече над 40 години започвам годината с уводни статии в различна форма – печатна, електронна, визуална и сега, в началото на годината, отново се смесват незабравими пейзажи с образите на най-милите хора и приятели, които, или още са в окопите, или се пренесоха отвъд. Те знаят, че не съм ги предал и доколкото мога продължавам да си върша работата. Бог само знае докъде ще стигнем. Надявам се да е по-благосклонен.
