Действията срещу Иран, осъществявани със съвместните усилия на американския експанзионистичен елит и президента Тръмп, който, уж, трябваше да се бори срещу същия този елит, разбира се, не са насочени единствено срещу правителството в Техеран. Тези действия имат за цел и една друга държава – Русия, която е близък съюзник на Иран. Това е важното. Руско-иранското сътрудничество позволи на двете държави да постигнат значими успехи в Близкия Изток, да разгромят „Ислямска държава“ и други сходни терористични организации, да стабилизират властта на Башар Асад в Сирия. Всичко това, естествено, изкара извън пределите на нормалното поведение антируските среди в Западния свят. За да бъде уязвена Русия, бяха изфабрикувани и „отравянето“ на г-н Скрипал във Великобритания и „химическата атака“ в сирийския град Дума. Поради същата причина сега се прави всичко възможно да бъде торпилирано споразумението с Иран за ядрената му програма. Вашингтонските глобалисти искат да ударят ключовия руски съюзник в Близкия Изток, а Доналд Тръмп се стреми да премахне още едно от смятаните за ключови достижения на своя предшественик Барак Обама. Важно е да напомним, че до въпросното споразумение се стигна след близо 13 години преговори, че след финализирането му то беше наречено „най-важното многостранно съглашение в ядрената сфера за последните двайсет години“, както и „сделката на века“. Сега всичко това може да отиде по дяволите. Неглижирането на споразумението с Иран от страна на САЩ може да потопи целия Близък Изток в тотален хаос с непредвидими последици.
През последните години Русия доказа, че оттук насетне ключовите решения в този регион няма как да бъдат вземани без нейно участие. Големият въпрос обаче е дали руската държава има необходимия капацитет, за да поддържа високо ниво, при това далеч не само във военно отношение. При това далеч не само в Близкия Изток. Провокациите срещу Русия тепърва ще нарастват. Много вероятно е в скоро време да бъдат активирани антируските сили в Донбас и конфликтът там отново да премине в гореща фаза. В Кавказ също е възможно да бъдат задвижени ислямистки групировки. Пък и наближава Световното първенство по футбол – идеалното време за антируски акции. Спомнете си, че най-кървавите дни на украинския Майдан се случиха, всъщност – не, не се случиха, а бяха планирани именно по време на кулминацията на Олимпиадата в Сочи. Така че за Русия предстоят тежки времена. И затова е толкова важно как ще се развива страната оттук-насетне, какви ще бъдат приоритетите на управляващите в Москва. Безспорно, ключово е решаването на вътрешните проблеми. Защото по отношение на външната политика в Русия, като цяло, е постигнат консенсус. Настоящата външнополитическа линия на Кремъл се одобрява от огромното болшинство руснаци. Изключвам, разбира се, финансираните от чужбина руски NGO-та, както и неориентираните инфантили на Навални, за които протестът е просто повод да си направиш селфи, за да събираш после лайкове в социалните мрежи. Ако тези лица имаха някакво значение, резултат от последните президентски избори щеше да бъде друг. Приоритетите, които са набелязани в последния указ на президента Владимир Путин, показват, че управляващите си дават ясна сметка на какво особено трябва да обърнат внимание. Там се говори за необходимостта да бъде понижено два пъти нивото на бедността в страната. Това трябва да се случи чрез устойчивия ръст на реалните доходи, както и чрез индексациите на пенсиите над нивото на инфлацията. Специално внимание се обръща на демографията, говори се за повишаване продължителността на живота и увеличаване на раждаемостта. Централно място в указа на президента е отделено на образованието и здравеопазването., т.е. на тези сфери, които най-силно вълнуват хората. Именно от успеха в тези области зависи и положителното отношение на руснаците към властта като цяло и лично към Владимир Путин. Да, постиженията във външната политика са важни, както и чувството за връщането на, изгубената доскоро, значимост. Но без пробив в здравеопазването, доходите, образованието, успехите навън ще се окажат крайно недостатъчни.
