Шиитската партия „Хизбула” печели парламентарните избори в страната, но няма да управлява Ливан. Шиитското движение „Хизбула” печели убедително парламентарните избори в Ливан и се превръща в доминираща политическа формация в новия ливански парламент, съобщават световните средства за масова информация. Първоначалните данни от преброяването сочат, че подкрепяните от Иран политически сили печелят мнозинството от гласовете на избирателите, докато в същото време техният основен конкурент – поддържаната от Саудитска Арабия и САЩ фракция на премиера Саад Харири – губи до една трета от местата си в законодателния орган. Другата изненада на изборите е удвоеният резултат на крайнодясната християнска политическа партия „Ливански сили“, противопоставяща се остро на „Хизбула”. Това са първите избори в близкоизточната страна от 2009 година насам.
Вотът на ливанците от неделя е свидетелство за укрепналото иранското влияние в региона в напрегнат момент, в който Техеран е подложен на нарастващ натиск от страна на САЩ. Търканията между Иран и Съединените щати обхващат широк кръг от теми – от кризата в Сирия, до Ирак и политиката спрямо Израел, а допълнително масло в огъня налива президентът Доналд Тръмп, който се очаква да изтегли подкрепата на Вашингтон за иранската ядрена сделка. Победата на изборите за „Хизбула” беше оценена като тревожна новина в Израел. Министърът на образованието на страната, отговарящ и за връзките с диаспората, Нафтали Бенет видя в новата политическа карта на Ливан след изборите доминация на проиранската групировка. „Държавата Израел няма да прави разлика между суверенната държава Ливан и „Хизбула” и ще счита, че правителството на Ливан носи отговорност за всичко, което се случва на територията на тази страна”, заяви израелският министър.
Ливан е държава от огромно значение за региона на Близкия изток, тъй като е единствената страна, в която мирно съжителстват приблизително равен брой християни и мюсюлмани, а освен това разполага със стратегически излаз на Средиземно море. В регионален контекст борбата за влияние над ливанското средиземноморско крайбрежие се води между Саудитска Арабия и Иран, а в глобален план между – САЩ и Русия. Израел, от своя страна, има интерес от поддържането на слаб и нехомогенен политически режим в Бейрут, с което да попречи на укрепването на Техеран и спонсорираните от него шиитски групи. Тел Авив е сериозно притеснен от нарасналото влияние на Иран край своите граници и се стреми с всякакви средства да не допусне Ливан да последва Сирия, попадайки в зоната на влияние на Техеран. САЩ и Израел се опасяват от иранската стратегия за изграждане на „шиитски полумесец” през Ирак и Сирия до ливанското крайбрежие, който да се превърне в инструмент за израстването на Иран като водещ фактор в региона на Близкия изток. Поради това Съединените щати, Израел и Канада успешно отказват на „Хизбула” достъп до международната финансова система и системно налагат нови и нови икономически санкции на Иран, нейния основен финансов благодетел. От своя страна, въпреки трудностите, с които се сблъсква, режимът на аятоласите продължава да снабдява с оръжие и материална помощ „Хизбула” и вижда в групировката важен проводник на своите интереси.
Ливан е сложна в политическо отношение многоконфесионална страна, в която съжителстват представители на разнородни етнически и духовни малцинства. Според политическите договорености в страната министър-председателят трябва да е сунит, председателят на парламента – шиит, а президентът – християнин от униатската Маронитска католическа църква. Макар изборите да са голяма загуба за Запада и най-вече за Саудитска Арабия, чийто гражданин е ливанският премиер Саад Харири, вотът вероятно няма да промени съществено политическата конфигурация. Немалка част от сунитите губят доверието си партията на Харири „Ал Мустакбал”, но парадоксите на ливанската конституционна система на практика не отчитат гласуването. Политическият режим в страната е така устроен, че нито една религиозна фракция от пъстрата ливанска мозайка да не може да състави самостоятелно правителство и да наложи властта си над останалите. Въпреки срива на доверието за Саад Харири, чийто баща Рафик Харири, управлява Ливан преди него, се очаква да предложи ново „правителство на единството”, в което да влязат представители на всички партии и вероизповедания. За малката близкоизточна страна, раздирана от десетилетна гражданска война, това е гаранция за мира и стабилността. Експертите коментират, че вероятно няма да се стигне до кардинална промяна на политическата обстановка в Бейрут, въпреки усилването на позициите на проиранските сили. Изборните резултати са факт, но властта на „Хизбула” в Ливан ще продължава да бъде сериозно ограничавана, както от спецификите на вътрешноливанския политически пейзаж, така и от лостовете за влияние на Саудитска Арабия и САЩ в страната.
