В България ми даваха 6 месеца живот, в Испания ме оперираха 7 пъти без пари и ме спасиха
“Преди 11 години заминах в Мадрид при моя добра приятелка. По това време работех в София, от 7 години бях сервитьорка. Стори ми се много удачно да й отида на гости, тъй като не се бяхме виждали доста време. Докато й гостувах, тя ми помогна да си намеря работа. Започнах да чистя къщи. Обичам да експериментирам и реших да се отдам на новия живот зад граница, далеч от близки и приятели. В началото се впечатлявах от начина на живот на испанците, от темперамента им. От това, че са много слънчеви и лъчезарни хора, които са готови да ти помогнат безкористно. Това именно ми помогна да преодолея по-бързо носталгията по родината и езиковата бариера – най-страшното за един емигрант, особено в началото”, започва разказа си Яница Димитрова.
Първата година чистела домове. „Получавах между 8 и 10 евро на час. След това започнах като детегледачка в едно семейство. Отгледах им бебенцето от 3-месечно до 3 г. и 3 месеца. Бях се привързала много към него, тъй като от 8 до 19 часа бях постоянно с него. Получавах около 900 евро за петдневна работна седмица.
След първата година майка ми Денка ми дойде на гости за около месец. Тогава моя приятелка ми позвъни да излезем вечерта на заведение, тъй като неин близък си купил кола и искал да почерпи. Аз много се чудех, тъй като исках през свободното си време да обърна внимание на майка ми, която обаче също ме прикани да изляза и да не се притеснявам за нея.
Тази въпросна вечер обаче няма да забравя никога. Приятелят, който почерпи за новата си кола, днес е моят любим. Той ме плени веднага и вече 10 години сме заедно, а от 4 години е мой законен съпруг”, добавя тя.
После завършила и ресторантьорски 6-месечен курс. Получила и диплома с идеята да си намери по-добра и платена работа.
„Така и стана, намерих си работа в тази сфера и започнах в една фирма за кетъринг, където изкарах 2 страхотни години. Ходех по различни приеми, срещнах много известни хора, политици. Даже и на сегашния премиер Мариано Рахой съм сервирала.
След толкова щастие и успехи в един момент животът ми се обърна буквално наопаки. При един профилактичен гинекологичен преглед се установи, че имам рак на матката. Претърпях 7 оперативни намеси заради злокачественото заболяване, изключително съм благодарна на докторите в Испания, които спасиха живота ми. Именно в този труден момент почувствах как медиците там ме обгрижваха с обич, въпреки че съм българка. Няма такова внимание и отношение никъде на друго място като това, което получих в Испания.
След третата операция, тъй като правех рецидив след всяко премахване на капсулования тумор, реших да се прегледам и в софийска болница, исках да чуя и друго мнение на лекари. Пристигнах с куфар в онкологичната болница в София и още прекрачвайки прага на здравното заведение, усетих негативната енергия на хората, дори и на лекарите. Жестоко е.
Показах изследванията ми, които са на латински и разбираеми за всеки един медицински специалист. Тогава българският лекар ми каза, че ми остават не повече от 6 месеца живот и въобще да не се боря, дори не зачетоха тези изследвания, а ме накраха да си направя нови. Гледаха на мен не като на болен човек, а на банкомат. След една седмица ходене по мъките в родната ми страна, аз разбрах, че трябва спешно да се върна в Испания, за да продължа с лечението си. Доверих се 100% на лекарите там.
Разказвай тази история със заболяването ми, искам да кажа на всички болни от рак, че понякога трябва да се борят сами със себе си, а не да се отчайват, каквото и да чуят за състоянието си, и да продължат да се борят.
Моят спътник в живота Димитър бе неотлъчно до мен през тези 4 години ходене по мъките, неговата любов ми помагаше да бъда силна и да се боря докрай.
Друго, което искам да отбележа, е, че здравната система в Испания е светлинни години пред нашата в България. Не съм платила и лев, дори когато съм била неосигурена и безработна. Седмата операция ми бе през 2011 година и оттогава до днес се чувствам блестящо и пълноценен човек.
От 3 години работя като управител в средиземноморски ресторант с прекрасен колектив. Там колегите са сплотени, няма злоба и завист, всеки знае правилата и ги спазва.
Бакшишът в Испания се събира в една кутия и в края на седмицата се дели на целия персонал и аз получавам от него, въпреки че съм управител. Заплатата ми е 1300 евро. Съпругът ми работи като шофьор на камион, а през уикенда е охранител в дискотека. Доходите ни са напълно достатъчни. Живеем добре, дори спестяваме.
Миналата година си купихме 3-стаен апартамент, като имаме, разбира се, ипотека 50 000 евро, но това не ни притеснява, само да сме живи и здрави. Дано Бог е с нас. Всичко друго се постига. Бяхме си купили и чисто нова лека кола, след втората година я откраднаха и до ден-днешен си мисля, че са наши, българи.
Неволята и неприятностите обаче сякаш ни правят все по силни. След това си взехме друга кола втора употреба, да не бие толкова на очи за крадците.
Винаги обаче сме милеели за България. Купихме апартамент и в родината, за да се наслаждаваме на спокойни дни през отпуските и срещите с близки и приятели.
Надявам се един ден, като се пенсионираме в Испания, да се завърнем в родината и да се радваме на спокойни старини в прекрасния град Сандански”, завършва Яница Димитрова.
