Хитрият план на Болтън няма да подейства
Резултатите от женевската среща между Николай Патрушев и Джон Болтън се оказаха изненадващо неинтересни за световната преса. При това самата среща можеше да се оцени достатъчно високо – дори въпреки почти провокационното заявление на американския представител след края ѝ. Болтън се опита да разиграе срещу Русия иранската карта – разгласявайки конфиденциална информация от преговорите.
Секретарят на Съвета за сигурност на Русия Николай Патрушев и съветникът на президента на САЩ по въпросите на националната сигурност Джон Болтън пет часа прекараха в беседи в Женева този четвъртък. Никога откакто президент е Тръмп, тоест от година и половина, висшите представители на двете страни не са прекарвали толкова много време върху детайлно обсъждане на целия спектър на двустранните отношения и световните проблеми.
Срещата на Тръмп с Путин в Хелзинки продължи по-малко от четири часа, в Хамбург те преговаряха почти два часа и половина, а във Виетнам те за съвсем кратко време общуваха в кулоарите. Тръмп не е имал среща с никой друг руснак, освен със Сергей Лавров – но това е непродължителен разговор. Путин за тези година и половина успя по веднъж да поговори в Москва с бившия държавен секретар Тилърсън и с настоящия съветник по националната сигурност Джон Болтън. Ето това са всичките контакти на високо равнище, което е недопустимо малко.
Има я, разбира се, още и постоянната линия за връзка между началниците на Генералните щабове – освен това те периодично се срещат на неутрална територия – имаше и безпрецедентно посещение на ръководителите на трите руски специални служби във Вашингтон, има напълно вероятно и тайни (тоест необявени) канали за взаимодействие между Путин и Тръмп (тук може да има най-различни посредници-представители). Но с тези формати е невъзможно детайлно да се обсъди целият спектър на руско-американските отношения – в това число и основната им съставна, тоест спорните въпроси от световните отношения, включително така наричаният регионален дневен ред. Такива преговори са възможни единствено на равнище първи лица – но вследствие на вътрешноамериканските проблеми с руската тема Тръмп не може да си позволи дълга среща с Путин. Остава форматът на вторите лица – в случая Патрушев и Болтън влизат именно в това си качество.
За пет часа може нормално да се изложат взаимно позициите по десетки проблеми – а примерно толкова са и те, съдейки по заявленията на двете страни – говорили са за договорите за ракетите, за киберпространството, за Корея, Афганистан, Украйна, Европа, Сирия, Иран, Близкия изток (чети Израел и Палестина). За пет часа може да се предприеме опит и за началото на договореностите по отделни теми. Така и се случва на този път – макар един от опитите да става явно неуспешен.
Макар и срещата в сградата на американското представителство при ООН да бе абсолютно закрита за пресата, след края ѝ Болтън и Патрушев отделно направиха заявления пред пресата. Секретарят на Съвета за сигурност нарече преговорите конструктивни, а помощника на американския президент заговори дори за „значителен прогрес“. Той се е проявил, в частност, в това, че страните са се договорили да „възстановят линиите за комуникации и да проведат повече работа в рамките на съответните ведомства“. Нали в резултат първоначално на политиката на Обама, а след това и на антируската истерия на тема намеса в американските избори, в САЩ бяха практически прекъснати и много работни контакти на равнища МВнР и други структури.
Отношенията между двете страни деградират вече пета година без прекъсване – откакто през август 2013 г. Москва отказа да предаде избягалия от САЩ Сноудън.
Сега Патрушев и Болтън се опитват да започнат систематична работа по прокарването им – дори не в смисъл на подобряването им, а в буквалния смисъл – да възстановят контактите. Затова женевската среща е толкова важна – като първа крачка в дълъг процес. При това тя не просто се провежда по пряка заръка на двамата президенти, но и е началото на нов, постоянен формат на взаимодействие на равнище, максимално приближено до високото.
Ненапразно Патрушев съобщи за договорености да се проведе следваща среща, а в официалните съобщения, публикувани в Съвета за сигурност на Русия самата среща е наречена „първа“. И макар времето на новия кръг засега да не е определено, може да се предполага, че тя ще премине преди ноемврийската среща на Източноазиатския форум в Сингапур, на който ще се срещнат Тръмп и Путин.
„Поканих ги в Москва или в някой друг град на Русия“, заяви Патрушев, който не може да бъде повикан в отговор от Болтън в САЩ – нали буквално тази пролет американците внесоха генерала от армията в своите санкционни списъци.
Санкциите срещу Русия на срещата, впрочем, не са официално обсъждани – в крайна сметка, нито един от двамата политици не споменава за това. Русия традиционно не повдига сама темата със санкциите, а Болтън едва ли би разказвал за това, че Тръмп просто се съревновава с Конгреса по въпроса за санкционния натиск по Москва, целящ да се отбият обвиненията за руската следа в неговото избиране. Единственото, във връзка с което би могла да изплува темата за санкциите е случаят Скрипал, заради който американците сега въвеждат нови санкции – но и това не бе наредено сред обсъжданите теми. А и Патрушев съобщи, че не е имало никакви обвинения по адрес на Русия.
Впрочем, дори и темата за нашата намеса в американските избори не е засягана на преговорите, макар и да стана повод за американците да не подписват комюнике. Работата е там, че се говореше за някакво съвместно заявление – не за договорености, а съдейки по всичко , просто за факта, че срещата се е провела и в който да се изброят засегнатите теми. Нещо от типа на това, което после публикува вече от свое има Съветът за сигурност на Русия. Но след това американците решиха да се презастраховат.
„Американците искаха там да фигурира нещо, че ние се месим в изборите, а ние отричаме това“, разказа Патрушев.
Когато нашите в отговор предложиха да се внесе в документа положение за недопустимостта на намесата на САЩ във вътрешните дела на другите страни, американците казаха, че тогава изобщо нищо няма да подписват нещо подобно.
Мотивацията на Болтън е разбираема – ако темата за намесата не фигурира в съвместното заявление, в Конгреса и в американската преса щеше да се надигне вик, че тръмповските чиновници отново не са поставили руснаците на място по „руската намеса“, а значи, не са добри патриоти. И така – няма заявление, няма и проблем.
Но думата „санкции“ на преговорите със сигурност е звучала – наистина, спрямо Иран. И това, за което става известно, представлява най-грозната страна от женевските срещи. Работата, разбира се е и в стила на Болтън и в общия маниер на американската дипломация през последните години. Такава смес от самоувереност и неувереност, разбиране на слабостите на собствената позиция и неумението да се пазят тайни.
Разказвайки са срещата с Патрушев, Болтън съобщи за обсъждането на иранската тема:
„Патрушев предложи да се определят географските предели за присъствието на иранските сили в замяна на това, САЩ да прекратят въвеждането на санкциите. Ние отхвърлихме това предложение по-рано, отхвърляме го и днес. Санкциите се връщат, това е ясно“.
Той допълни, че са обсъждали и различните начини как да се постигне изтеглянето на Иран от Сирия:
„Обсъждахме Иран и икономическите санкции и обясних, че нашата цел е да окажем максимален натиск върху режима“.
Тоест Москва уж е предложила на Вашингтон да не въвежда санкции срещу Иран, които по съвършено измисления повод, че Техеран уж не съблюдава условията от „ядреното споразумение“, САЩ въвеждат от ноември – в замяна на ограничаване на присъствието на иранските войски в Сирия. А Вашингтон гордо е отхвърлил това, а и още е разказал пред целия свят за предложението на Москва.
Дори и това да е истина, поведението на Болтън не трябва да се нарича адекватно – едностранното разгласяване на съдържанието е недопустимо и може да доведе единствено до загуба на доверие и прекратяване на по-нататъшни контакти. Едва ли Болтън иска това – поведението му има друго обяснение.
Болтън се отнася сред най-ярките противници на Иран в американската политическа система – с него може да се сравнят единствено израелските политици като Нетаняху. Ако въпросите за войната и мира миналото десетилетие зависеха от Болтън, той най-вероятно би замесил САЩ във война с Иран, но тогава той е само представител на президента Буш-младши в ООН. Но дори и на определящите тогава американската външна политика неоконсерватори-ястреби не им стига куражът за подобна авантюра, която в съчетание с окупацията на Ирак от американците би довела просто да катастрофални резултати за целия регион.
Сега Болтън не се стреми към война с Иран, но иска да се възползва от немата, в това число използвайки я за укрепване на отслабналите позиции на САЩ в региона. Проблемът е, че ситуацията в Близкия изток за десет години принципно се е изменила и САЩ са загубили не само позициите си, но и репутацията. Наложи се нова реалност, в която американците не могат да определят хода на събитията, нито да диктуват каквото и да било.
Триъгълникът Русия-Иран-Турция пое под контрол ситуацията в Сирия. Русия не просто укрепи своите позиции и репутация по целия арабски свят, но и изгради отношения със Саудитска Арабия и поддържа постоянна връзка с Израел. И на този фон САЩ се опитват да постигнат от Русия някакви отстъпки по Сирия? Или просто искат да ни разсърдят с Иран?
Нали всъщност Патрушев може да обсъжда с Болтън такъв обрат на събитията – ако Вашингтон толкова силно уверяват, че причината за неговите санкции срещу Иран се състои в агресивността на Техеран и неговото присъствие в Сирия, които уж заплашват Израел, то, може би, американците знаят, че иранската войска се намира на огромно разстояние от границите на еврейската държава? И тогава Щатите може да не въвеждат своите санкции срещу Иран и да не провалят себе си и своите отношения с Европа и цялата ситуация в Близкия изток? В който Москва има все повече дългосрочни планове интереси – при това изобщо не военни.
Всъщност подобно предложение е в интерес на САЩ – ако те искат начин за снижаване на напрежението в Близкия изток и за решаване на измислените от тях „ирански проблеми“ в частност. Но Тръмп иска да увеличи залозите около Иран – така, както прави с КНДР. А Болтън, освен това, има много своеобразна представя за наложилата се в региона реалност в момента.
Още в навечерието на срещата с Патрушев Болтън заяви, че Вашингтон има „лостове за влияние“ върху Москва, защото тя е „затънала“ в Сирия и чака, някой друг да финансира следвоенното възстановяване на страната:
„Мисля, че тяхната бурна дипломатическа активност в Европа говори, че те искат да намерят още някой, който, например, да понесе разходите за възстановяването на Сирия, за което могат да постигнат успех, а може и да не постигнат“.
Намекът на Болтън за сделката „възстановяване на Сирия“ в замяна на излизане от тази страна на Иран“ е просто смешен – тоест САЩ ще дадат заповед на Европа и на саудитците да дадат пари за възстановяването на Сирия, ако Москва осигури изтеглянето на Иран от Сирия? Но защо ѝ е на Русия подобна сделка? Парите за възстановяването на Сирия скоро време ще се намерят и така, защото тази страна е твърде важна и за Близкия изток, и за Европа. Следващият бой ще е между инвеститорите. А и защо ни е да се караме с иранците?
Иран и Русия са съюзници в Сирия, но и без Дамаск имаме много общи интереси и проекти. На Иран не му е нужно да има войска в Сирия – нужно му е възстановяване на спокойствието и мира в тази близка му страна. Нали, напомняме, двама от близките му съседи – Ирак и Афганистан, бяха окупирани от САЩ, да не говорим вече за това, че Америка в последните 15 години открито обсъжда планове за нападение върху Иран, а не Иран заплашва САЩ.
Затова Русия не може и не иска да посочва на Иран как да се държи в Сирия, да не говорим, че това е въпрос от отношенията между Дамаск и Техеран, а и „извеждането на иранските войски“ не отговаря на нашите интереси. Без иранците на Асад би му било по-сложно да победи, а когато войната приключи, иранците с радост ще си заминат у дома.
Що се отнася до заплахата, която Иран уж представлява за Израел и Саудитска Арабия, за интересите на които толкова се грижи Болтън, то това са напълно измислени заплахи. „Шиитската дъга“ – така наричаната линия от Ливан до Иран възниква не благодарение на иранската експанзия, а вследствие на агресивната и безумна политика на САЩ и отчасти на Израел в този регион. Американците унищожиха Ирак, заедно със саудитците разпалиха войната в Сирия, Израел прави всичко за отслабването на Ливан, стараейки се да не допусне там ръст на влиянието на местните шиити.
В резултат шиитите от „Хизбулла“ до Сирия, от иракските отряди до самите иранци укрепнаха и сега наистина представляват страшна сила. Но те са стопани на своята земя затова и защо американците да решават за тях съдбата на собствените им региони и страни? В Ливан шиитите вече са почти половината страна – но тяхната партия и армия незнайно защо се наричат „терористични“ , а два пъти нападналия ги Израел – „бастион на демокрацията“. В Йемен шиитите воюват против чуждестранното, саудитско нахлуване и тях също се опитват да ги впишат сред незаконните формирования.
„Вината“ на Иран се състои в това, че той помага на своите единоверци – но, на първо място, мащабите на неговата помощ се преувеличават безбожно, а на второ, и без нея ливанците и йеменците биха се сражавали за своите страни.
Болтън, разбира се, може и занапред да живее в света на илюзиите и да се надява поне на икономическото съкрушаване на Иран – но, както и в случая с „усмиряването“ на Русия при предишната администрация, би било колкото се може по-скоро да се върне в реалността.
