През последните години Китай и Русия увеличават своите златни резерви по ред причини: от безпокойство поради прекомерната зависимост от щатския долар (което важи в по-голяма степен за Русия, с оглед на икономическите санкции, наложени на страната след анексирането на Крим) до неудовлетвореността от ниската или отрицателна възвръщаемост по валутните резерви в европейски валути, особено в евро.
В материал на MarketWatch от тази седмица специалистът по европейските пазари Дейвид Марш разглежда някои акценти в поведението на двете страни спрямо златото.
Поведението на Китай видимо цели да намали тежестта на долара, което се илюстрира и от успешната няколкогодишна кампания на страната да извоюва правото на юана да попадне в кошницата за резервни валути на Международния валутен фонд (МВФ).
Миналата година азиатската държава наруши шестгодишното си мълчание по въпроса за златните си резерви, като разкри, че държи 1658 тона злато. По последните пазарни цени, паричната стойност на тези резерви възлиза на 70.5 милиарда долара, което формира едва 2.1 процента от външните валутни резерви на страната (за сравнение този процент е около 60-70 в основните индустриални страни).
Смята се, че официалните златни резерви на Китай са всъщност значително по-големи, тъй като се приема, че продукцията, придобита от златните мини на територията на страната, вероятно се съхранява в отделен вътрешен резерв.
Официално, най-големият държател на злато в света е САЩ с 8134 тона – количество, което превишава над четири пъти общите резерви на Китай (1808 тона) и над пет пъти тези на Русия (1499 тона). Следващите места в класацията се заемат от Германия (3380 тона), МВФ (2814 тона), Италия (2452 тона) и Франция (2436 тона). Китай и Русия заемат съответно шесто и седмо място в света.
При сегашните месечни начисления на двете страни ще им бъдат необходими около шест години, за да се изравнят със заемащите четвърто и пето място Италия и Франция, пише Марш. По данни на МВФ, Китай е придобивал около 11 тона злато месечно за периода от януари до април тази година. През май обаче промяна в златните резерви на страната не се наблюдава.
Ако Китай наистина възнамерява да отправи сериозно предизвикателство към валутната доминация на Щатите, би могло да се очаква една по-сериозна офанзива от страна на Пекин по отношение на увеличаването на златните резерви на страната, разсъждава Марш.
За момента обаче тя продължава политиката си на старателни месечни начисления, което позволява на Пекин постепенно да печели от покачващата се цена на метала, без да разстройва пазара.
В сравнение с Китай, месечните покупки на Русия са по-високи – средно по 14 тона по данни на МВФ. Но с дефицит от повече от 300 тона спрямо Китай, Русия също ще се нуждае от шест години, за да стопи преднината на Италия и Франция.
Подчертаващ стратегическия интерес на Китай към златото е фактът, че китайският Silk Road Fund е свързван с преговори за придобиване на златната мина Василковсковие в Казахстан. Нещо повече, китайската ICBC Standard Bank – най-голямата банка в света по активи – се съгласи да придобие бизнеса със съхранение на метали на британската банка Barclays, което подсказва, че Китай има и амбиции да се превърне в депозитар на други официални и частни златодържатели.
Според данни на Световния златен съвет и други източници, за 2015 г. световните резерви на злато са се увеличили със 702.5 тона, сравнено със 176.7 тона за 2014 г. В значителна степен това увеличение се дължи на новата информация за китайските резерви.
Според тазгодишен доклад на The Official Monetary and Financial Institutions Forum – независима изследователска и консултантска фирма, на която Марш е съосновател, златото е увеличило своята атрактивност като „алтернатива на резервни валутите“, с оглед на поевтиняването през миналата година на еврото, йената и швейцарския франк спрямо долара.
В допълнение, развиващите се икономики също търсят варианти да диверсифицират резервите си с недоларови активи, се казва още в доклада.
